Испанският език (самоназвание: español, произнесено ), наричан и кастилски език (castellano, ) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн. души (2019). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн. души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.
Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е пренесен от испанските конкистадори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му значение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.
„Испански“ или „кастилски“ Испанците наричат езика си español (испански), когато го съпоставят с други езици (напр. с френски или английски), но го наричат castellano (кастилски), когато го сравняват с други местни езици в Испания (напр. галисийски, баски и каталонски). По същия начин конституцията на Испания от 1978 г. използва термина castellano, за да определи официалния език на цялата държава, противопоставяйки го на las demás lenguas españolas (букв. останалите испански езици). Член III гласи следното:
El castellano es la lengua española oficial del Estado. (…) Las demás lenguas españolas serán también oficiales en las respectivas Comunidades Autónomas… Кастилският е официалният испански език на държавата. (…) Останалите испански езици също ще бъдат официални в съответните автономни области…
В някои части на Испания обаче, главно където се говори галисийски, баски и каталонски, изборът на името може по някакъв начин да покаже чувството на принадлежност на говорещия, и дори неговите политически възгледи. Хора от двуезичните области може да счетат за обидно да се нарече езикът español, тъй като това е името, избрано от Франсиско Франко (по времето на неговата диктатура местните езици са били забранени), и защото то включва в себе си значението, че баски, каталонски и галисийски не са езици на Испания. От друга страна обаче, някои националистически настроени граждани (и испански и местни националисти) биха предпочели español, или за да покажат убеждението си за единството на Испанската държава, или за да обозначат схващането за откъснатостта между тяхната област и останалата част от държавата.
В някои от останалите части на испаноезичния свят езикът е известен като „испански“, а в други – като „кастилски“. „Кастилски“ е името на испанския език в Аржентина, Боливия, Чили, Еквадор, Парагвай, Перу, Уругвай и Венецуела.
Някои филолози използват термина „кастилски“ само когато имат предвид езика, говорен в Кастилия през Средновековието, твърдейки, че е за предпочитане да се използва „испански“, когато се говори за сегашната му форма. „Кастилски“ също може да бъде поддиалект на испански, който се говори в повечето части на днешна Кастилия. Този диалект притежава някои характеристики и специфично произношение, различни от това в Андалусия и Арагон например, където се говорят други поддиалекти. Произношението на този кастилски диалект съвпада точно със стандартното испанско произношение и се различава много малко (даже никак) от стандартния испански език.
История Испанският се формира в северната част на Иберийския полуостров от простонародния латински език, като се чувства келтско-иберийско, баско и арабско влияние. Някои от типичните черти на испанската диахронична фонология са омекотяването (латински vita, испански vida), палатализация (латински annum, испански año) и дифтонгация (накратко E/O) от простонародния латински (латински terra, испански tierra; латински novus, испански nuevo); подобни явления се наблюдават в повечето романски езици.
По време на Реконкистата този северен диалект е пренесен на юг и все още е малцинствен език в северно Мароко.
През XIII век в християнските кралства на Иберия се говорят множество езици, като повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения. Това са произлезлите от латинския кастилски, арагонски, леонски, астурски, галисийски, каталонски и окситански, както и изолираният древен баски език. С течение на времето кастилският, който е съвременният испански език, става предпочитаният език за култура и комуникация в кралство Кастилия. На кастилски започват да се пишат определени документи и той става официален език по времето на Алфонсо X (управлявал от 1252 до 1284).
Също през XIII век са основани няколко университета в Леон и Кастилия, от тях университетите в Саламанка и Паленсия са сред най-старите университети в Европа.
Първата испанска граматика (Gramática de la Lengua Castellana) е написана в Саламанка през 1492 г. от Антонио де Небриха. Когато книгата е представена на Исабела Кастилска, тя попитала: „Защо ми е подобна книга, ако вече знам езика?“, на което Антонио отвърнал: „Мадам, езикът е оръдието на Империята.“
След XVI век езикът е въведен от испанските колонизатори в Северна и Южна Америка, Микронезия, Гуам, Марианските острови, Палау и Филипините. Също така през тази епоха испанският се превръща в главен език на изкуството и политиката в по-голяма част от Европа. През 18 век френският заема неговото място.
През XX век езикът е въведен в Екваториална Гвинея, в Западна Сахара и в някои части на Съединените щати като Испанския Харлем в Ню Йорк – територии, които не са били част от Испанската империя.
Класификация и сродни езици Испански/Кастилски се класифицира: Семейство: Индоевропейско Клон: Италийски Група: Романска Комплекс: Итало-западен Подкомплекс: Западноромански Клон: Гало-иберийски Клон: Иберо-романски Клон: Западноиберийски
Испанският/кастилският е най-близък с останалите испански езици (произлезли от латински) и диалекти (произлезли от самия испански), които се говорят в границите на днешна Испания. Повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения.
Арагонски (aragonés) Леонски (llïonés) Астурски (asturianu) Галисийски (gallego) Португалски (português) Екстремадурски (estremeño) Каталонски (català) Окситански (aranès)
Стандартните форми на двата основни езика, които се говорят на полуострова – испански и португалски, са общо взето взаимно разбираеми, въпреки че испанската морфология се разбира много по-лесно от един португалец, отколкото обратното. Същото важи и за каталонския, който е по-близък с окситански, отколкото с испански или португалски.
Граматиката и по-голямата част от лексиката на испанския и португалския са сходни, а и двата езика имат обща история на влияние от арабския, докато голяма част от полуострова е била под ислямска власт.
Дифтонгизацията на поставените под ударение къси гласни е обичайно за испанския, както и за другите романски езици, но липсва в галисийския и португалския.
Латински morit (той/тя умира)Италиански muoreФренски meurt/muertИспански muereПортугалски morreРумънски muare Orbis Latinus
Специфична за испанския (както и за гасконския диалект на окситански) е загубата на латинското начално /f/ (която със сигурност се дължи на влиянието на баски), когато следващият звук не е двугласна. ИспанскиПортугалскиhacerfazerhígadofígadohablarfalarhornofornohaciendafazendahijofilho (note Gascon hilh, Occitan filh)harinafarinha, ноfuegofogofuertefortefueroforo Не е задължително подобни сродни думи да означават едно и също.
Някои често срещани думи също се различават между двата езика. ИспанскиПортугалскиБългарскиventana (vĕntu)janela (jānuella)прозорецrodilla (rŏtella)joelho (genucŭlu)коляноcalle (callis)rua ([via] ruga)улицаalfombra (Араб. alḥánbal)tapete (tapēte)килимborrar (Исп. borra)apagar (adpācāre)изтривамolvidar (oblītare)esquecer (excadĕscere)забравям Еволюцията от латински на някои струпвания на съгласни също се е развила по различен начин в двата езика (испански и португалски думи като „pleno“, „ocular“, „nocturno“, „tremular“ и т.н. не са взети предвид в долните примери, защото те са взети директно от латинския през ренесансовата и бароковата епоха): Латински ИспанскиПортугалскиБългарскиoctoochooitoосемnoctemnochenoiteнощmŭltummuchomuitoмногоalĭum ajoalhoчесънargillaarcillaargilaглинаplēnumllenocheioпъленblandumblandobrandoмекhomĭnem > hom´nemhombrehomemмъжocŭlum > oc´lumojoolhoокоtremulāre > trem´laretemblartremerтреперяcāsĕusquesoqueijoсирене В испанския не са се изгубили единичните интервокални \L\, \N\, което е естествено за португалския: ЛатинскиИспанскиПортугалскиБългарскиgenerāle(m)generalgeral (арх. gẽeral)общvolārevolarvoarлетяtenēretenerter (арх. tẽer)имамLunaLunaLua (арх. Lũa)лунаcaelu(m)cielocéu (арх. ceo)небеarēnaarena areia (арх. arẽa)пясък Латинското двойно интервокално \LL\ се превръща в испанското -ll- и португалското -l-, \NN\ в испанското -ñ- (испанската буква „ñ“ е всъщност начин да се пише „nn“) и португалското -n-, ЛатинскиИспанскиПортугалскиБългарскиcastellu(m)castillocasteloзамъкcannacañacanaтръстика Испанският има различни особености с каталонския, който е източноиберийски език и показва много Гало-романски белези. Латински ИспанскиПортугалскиКаталонскиБългарскиnosnosotrosnósnosaltresбукв. ние-другиdies MartismartesTerça-Feira („Трети Ден“)DimartsВторникgermānu(m)hermanoirmãogermàбрат (Фр. frère, Лат. frātrĕm)cantĭōne(m)cancióncançãocançóпесенmagis, plusmásmais (арх. и chus)mésпо(вече) (Фр. plus, Ит. più)manū(m) sĭnistramano izquierdamão esquerda (арх. и sẽestra)mà esquerraлява ръка (Баск. esku ezkerra)nulla rem nata (букв. никакво нещо родено)nadanada (арх. и rem)resнищо (Фр. rien) Испанският не е взаимно разбираем с френски или румънски, или, противно на широко разпространеното вярване, с италиански. Въпреки че италианската фонетична система е много сходна с тази на испанския, езиците се различават изключително много в граматика, лексика и морфология, и обикновено могат да бъдат разбрани единствено ако човек вече е запознат с другия език.
Географско разпространение Испанският е един от официалните езици на Обединените нации и Европейския съюз. Мнозинството от испаноговорещите се намира в западното полукълбо и Испания.
Страни със значително испаноговорещо население По азбучен ред По низходящ ред Австралия (150 000) Австрия (1970) Американски Вирджински острови (3980) Андора (40 000) Аржентина (41 248 000) Аруба (105 000) Белиз (130 000) Боливия (5 010 000) Бонер (5700) Бразилия (10 700 000) Великобритания (900 000) Венецуела (22 021 000) Доминиканска република (8 850 000) Еквадор (10 946 000) Екваториална Гвинея (447 000) Гватемала (8 163 000) Гвиана (108 000) Германия (410 000) Западна Сахара (341 000) Израел (160 000) Испания (44 400 000) Италия (455 000) Канада (272 000) Китайска НР (250 000) Колумбия (43 600 000) Коста Рика (4 220 000) Куба (11 285 000) Кувейт (1700) Кюрасао (112 450) Ливан (2300) Мароко (960 706) Мексико (106 255 000) Никарагуа (5 503 000) Нова Зеландия (26 100) Панама (2708,000) Парагвай (2 737 000) Перу (20 152 265) Португалия (1 750 000) Пуерто Рико (4 017 000) Румъния (7000) Русия (1 200 000) Салвадор (6 859 000) Съединени щати (41 000 000) Швеция (39 700) Швейцария (172 000) Тринидад и Тобаго (32 200) Турция (29 500) Уругвай (3442,000) Филипини (2900,000) Финландия (17 200) Франция (2 100 000) Френска Гвиана (11 000) Хаити (1 650 000) Холандия (17 600) Хондурас (3 267 000) Чили (16 795 000) Южна Корея (90 000) Япония (500 000) Мексико (106 255 000) Испания (44 400 000) Колумбия (43 600 000) Аржентина (41 248 000) Съединени щати (41 000 000) Венецуела (22 021 000) Перу (20 152 265) Чили (16 795 000) Куба (11 285 000) Еквадор (10 946 000) Бразилия (10 700 000) Доминиканска република (9 050 000) Гватемала (8 163 000)