„Македония за македонците“ или „Македония на македонците“ е революционен девиз, използван в националноосвободителните борби на българите в Македония. Популяризирането на фразата принадлежи на британския политически и държавен деец Уилям Гладстон. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество – Френсис Стивънсън, Гладстон пуска в обращение девиза „Македония за македонците“ и така тази максима получава широка известност.
В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта.Пантев, Андрей, Генов, Румен, „Уилям Гладстон и българите Политика на праведна страст“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 1999 г., стр.166 Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Въпреки намеренията си, организацията не успява да убеди, с малки изключения, инородното население в Македония и международната общественост в намеренията си. Британският консул в Скопие Рафаел Фонтана пише в писмо до английския консул в Солун Алфред Билиоти следното:
В 1898 година историкът Уилям Милър пише:
Българска гледна точка Още в 1880 година Екзарх Йосиф предава на Уилям Гладстоун молби от българските църковни диоцези в Солун, Воден, Лерин, Битоля, Охрид, Дебър, Скопие, Велес, Струмица, Кукуш, Драма и Неврокоп с искания за автономия на Македония и религиозна свобода на основата на чл.25 от Берлинския договорПантев, Андрей, Генов, Румен, „Уилям Гладстон и българите Политика на праведна страст“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 1999 г., стр.146.
Най-подробно целите на девиза „Македония на македонците“ са разяснени в излизащия в София вестник „Право“, неофициален орган на ЦК на ВМОРО. В началото на юни 1902 г. там е публикувана статията „Политически сепаратизъм“, в която е направено ясно разграничение от национален сепаратизъм и е формулирана основната му компромисна цел: запазвание „на българското племе цяло, макар и разделено политически!“.
В уводната статия на вестник „Революционен лист“ от 2 юни 1905 година се чете:
Имигранти в САЩ и Канада от Македония основават през 1922 година във Форт Уейн, Индиана Македонска патриотична организация. Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат и лозунга „Македония за македонците“. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ се отнася тогава еднакво към всички етнически групи в Македония – българи, власи, турци, албанци, гърци и други.„Обяснителна бележка“ към клауза 28 в първия устав на МПО.
Гръцка гледна точка Гръцкият андартски капитан и ренегат от ВМОРО Павел Киров представя различните движения в македонското освободително дело така:
Съвременни гръцки изследователи като Анастасия Каракасиду приемат, че:
Бележки
Категория:ВМОРО Категория:ВМРО Категория:Девизи