Диканята Голяма енциклопедия България, т. 5, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с. 1746, ISBN 978-954-8104-27-2 (т.5), ISBN 978-954-398-140-3 (т.5) е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за оронване на зърната на зърнените култури след жътва.Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3, ISBN 954-528-313-0 Наименованието ѝ произлиза от гръцката дума τνκἀνη. Тя е традиционен уред за вършитба до първото десетилетие на ХХ век, когато в земеделското производство на храни навлиза машината, наричана вършачка.

Устройство Диканята е прост уред, който се тегли от животни по хармана – специално подготвеното място за вършеене на ечемика или пшеницата. Дървената част от диканята е здрава конструкция, платформа от надлъжни дебели дъски и напречно поставени скрепващи греди. Предната част е извита нагоре и се заобля като шейна, за да се плъзга върху ожънатите класове. Отдолу в дървото здраво се забиват в редове остри парчета от кремък или метални шипове, които трябва да раздробят класовете и да нарежат сламата. Този примитивен режещ апарат обикновено е поставян от майстори дювенджии (майстори на дикани от Кърджалийско). В средата на предната напречна греда е направен прорез за поставяне на теглича на животните.

Употреба По време на вършитбата в хармана диканята се тегли от животни (коне, волове, биволи), управлявани от седнал на нея човек. С теглото си той подобрява действието ѝ. След няколко обиколки по постлания с разпръснати снопи харман нарязаната от кремъците слама се прехвърля с вили („претърсва се“), за да падне от нея зърното, и отново се правят обиколки с диканята. Тази процедура се повтаря 6 – 7 пъти. Накрая, след последното „претърсване“, сламата се събира (обикновено се съхранява за храна на животните). Около хармана винаги се премита, за да не се разпилява зърно. Останалото върху хармана зърно, примесено с остатъци от сламата, се превява ръчно или с машина (веялка или цилиндра, която сортира зърното и по големина), преди да се съхрани.

Вижте също Жътва Комбайн

Източници

Библиография Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977, 109 – 115. Мария Гюрова. Етнографски и археологически дикани: трансрегионална перспектива. Българско е-списание за археология, 2011, № 1, 1 – 39.

Категория:Селскостопанско оборудване