Алън Парсънс Проджект () е британска рок група, активна в периода 1975 – 1990 година. Основана е от Ерик Улфсън – певец, автор на песни и пианист, и Алън Парсънс – продуцент, звукоинженер, музикант и композитор. Проектът функционира основно като студийна формация, в която участват различни сесийни музиканти, сред които се открояват китаристът китаристът Йън Бернсън, аранжорът Ендрю Пауъл, басистът и вокалист Дейвид Пейтън, барабанистът Стюарт Елиът и вокалистите Лени Закатек и Крис Рейбоу.
Групата е считана за представител на жанровете „прогресив рок“ и „арт рок“, като в творчеството ѝ се откриват елементи и от софт рок и поп рок. Много от албумите им са концептуални, със сюжети, вдъхновени от научната фантастика, свръхестествени теми, литературни произведения и социални наблюдения.
След официалното прекратяване на дейността на проекта през 1990 г., Улфсън и Парсънс продължават да работят самостоятелно, като издават албуми и участват в концерти. Те споделят авторските права върху почти всички композиции на проекта, като Парсънс е продуцент или съпродуцент на всички издания.
Кариера
1974 – 1976: Сформиране и дебют През лятото на 1974 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън се срещат в столовата на студиата „Аби Роуд“ в Лондон. По това време Парсънс вече има утвърдена репутация като звукоинженер, работил по албумите Abbey Road (1969) и Let It Be (1970) на Бийтълс, както и The Dark Side of the Moon (1973) на Пинк Флойд. Освен това продуцира изпълнители за лейбъла И Ем Ай Рекърдс.
Улфсън, автор на песни и композитор, работи като сесиен пианист, докато разработва концептуален албум, вдъхновен от творчеството на Едгар Алън По. Първоначалната му идея е да стане мениджър на Парсънс и да подпомогне развитието на продуцентската му кариера. Това поставя началото на дългогодишното им творческо и бизнес партньорство.
Улфсън ръководи кариерата на Парсънс, който продуцира редица успешни проекти, включително с изпълнители като Пайлът, Стив Харли, Кокни Ребъл, Джон Майлс, Ал Стюарт, Амброзия и Холис. Вдъхновен от промените във филмовата индустрия, където фокусът се измества от звездите към режисьорите (напр. Алфред Хичкок и Стенли Кубрик), Улфсън предлага аналогична концепция за музикалния бизнес – да се превърне в медия, водена от продуцента.Vare, Ethlie Ann (15 March 1986). "Parsons' Latest Project - 'Stereotomy': Wide-Range Personality". Billboard. с. 76. Посетено на 5 август 2023 г.
Припомняйки си по-ранния си материал за Едгар Алън По, Улфсън вижда начин да комбинира своя талант и таланта на Парсънс. Парсънс продуцира и е инженер на песни, написани и композирани от двамата. Така започва първият Алън Парсънс Проджект. Дебютният им албум Tales of Mystery and Imagination (Edgar Alan Poe) (1976), вдъхновен от Едгар Алън По, е издаден от Туентиът Сенчъри Фокс Рекърдс. В него участват музикантите от групите „Пайлът“ и „Амброзия“. Албумът достига Топ 40 в класацията Билборд 200 на САЩ. Песента „The Raven“ включва като основен вокалист актьора Ленърд Уайтинг. Според бележките от ремастерираното издание от 2007 г. това е първата рок песен, която използва вокодер, като Алън Парсънс произнася текстовете през него.
Оригиналният албум Tales of Mystery and Imagination е ремиксиран през 1987 г. за издаване на компактдиск. В това издание е включен разказ на Орсън Уелс, записан още през 1975 г., но доставен твърде късно, за да бъде включен в първоначалното издание. Гласът на Уелс е интегриран в ремиксираните версии на композициите, придавайки допълнителна драматичност и литературна атмосфера. През 2007 г. е издадено луксозно издание на албума, което включва допълнителни материали като: аудио фрагменти от представянето на албума в Грифит Парк Планетариум в Лос Анджелис (1976), ремикси от 1987 г. и радио спотове и архивни записи.
1977 – 1987: Комерсиален успех Звукозаписната компания „Артиста Рекърдс“ подписват с Алън Парсънс Проджект за следващите им албуми. През края на 70-те и началото на 80-те години популярността им продължава да расте. Въпреки това те са по-популярни в Северна Америка, Иберо-Америка и Континентална Европа, отколкото във Великобритания, като никога не достигат британски Топ 40 сингъл или Топ 20 албум. Синглите „I Wouldn't Want to Be Like You", „Games People Play", „Damned If I Do", „Time" (първият сингъл с главния вокал на Улфсън) и „Eye in the Sky" имат забележителен въздействие върху Билборд Хот 100. „Don't Answer Me" става последният успешен сингъл на проекта в Съединените щати; достига Топ 15 в американските класации през 1984 г.
След тези успехи обаче имат по-малко хитови сингли и намаляващи продажби на албуми. Албумът Gaudi от 1987 г. е последният на Алънс Парсънс Проджект, въпреки че е планирано да запишат следващ албум, наречен Freudiana (1990).
1976 – 1980: Албуми I Robot, Pyramid, Eve и The Turn of a Friendly Card През декември 1976 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по втория си студиен албум в студия „Аби Роуд“ в Лондон. Озаглавен I Robot, проектът е вдъхновен от разказите на Айзък Азимов и тематично се фокусира върху технологичното бъдеще на човечеството. Макар че албумът не е официално свързан с творчеството на Азимов поради авторски права, концепцията му отразява философски и научнофантастични идеи, свързани с изкуствения интелект и човешката еволюция.
Албумът е издаден през юни 1977 г., в същия период, когато излиза филмът „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ на Джордж Лукас и малко преди премиерата на „Близки срещи от трети вид“ на Стивън Спилбърг. I Robot постига значителен комерсиален успех, достигайки №9 в класацията „Билборд 200“ в САЩ и получава платинен сертификат за продажби над един милион копия. В международен план албумът влиза в челната десетка на класациите в редица страни, включително №2 в Германия, Испания и Нова Зеландия.
След успеха на албума, към песента „I Wouldn't Want to Be Like You“ е заснет първият официален видеоклип на проекта.
През септември 1977 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по третия си студиен албум, озаглавен Pyramid. Концепцията на албума е вдъхновена от древен Египет и свързаните с него мистерии. Албумът е издаден през май 1978 г. и постига търговски успех.
През есента на 1978 г., в отговор на новите данъчни политики във Великобритания, Парсънс и Улфсън се преместват в Княжество Монако. В апартамента си в Монте Карло те изграждат малко звукозаписно студио, където започват работа по следващия си албум – Eve. Концепцията на албума се фокусира върху жените, тяхната сила, съперничество и духовна роля в обществото. Част от записите са осъществени и в студио в Ница.
Eve е издаден през август 1979 г. и се радва на значителен успех, особено в Европа. Албумът, както и сингълът „Lucifer“, достигат №1 в германските музикални класации, утвърждавайки международната популярност на проекта.
Следващият албум, The Turn of a Friendly Card, е записан между есента на 1979 г. и лятото на 1980 г., като престоят в Мюнхен оказва влияние върху избора на тематика. Албумът разглежда света на хазарта, риска и човешките стремежи към съдба и печалба. Допълнителни записи са направени в студио в Париж.
Издаден през ноември 1980 г., The Turn of a Friendly Card постига изключителен успех, надминавайки продажбите на предишните албуми и нареждайки се като втори по популярност след Eye in the Sky. В САЩ албумът достига №13 в класацията „Билборд 200“, а в Европа се изкачва до №2 в Австрия и Германия.
1981 – 1985: албуми Eye in the Sky, Ammonia Avenue и Vulture Culture След завръщането си в Англия, улеснено от намалени данъчни ставки, Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по нов албум в студия „Аби Роуд“ в Лондон през втората половина на 1981 г. Озаглавен Eye in the Sky, проектът е тематично вдъхновен от идеята за „Големия брат“ от Джордж Оруел, както и от божествения аспект на всевиждащото око. Улфсън споделя, че концепцията му хрумва по време на посещение в казино „Тропикана“ в Лас Вегас, където наблюдава системата от камери, използвани за контрол и сигурност.
Графичният дизайн на албума е дело на Сторм Торгерсън от студиото „Хипнозис“, който създава стилизирано изображение на Окото на Хор – символ, който впоследствие се превръща в емблема на Алън Парсънс Проджект.
Издаден през май 1982 г., Eye in the Sky се превръща в най-успешния и най-продаван албум на групата. Той достига №7 в класацията „Билборд 200“ в САЩ, №1 в Австрия, Германия и Испания, №2 в Италия, №3 в Канада, Холандия, Норвегия и Нова Зеландия, и №4 в Австралия. Това е третият и последен албум на проекта, получил платинен статус в САЩ, след I Robot и The Turn of a Friendly Card.
Сингълът „Eye in the Sky“ постига значителен успех, достигайки №3 в САЩ и №1 в Канада и Испания. Албумът включва три от най-разпознаваемите композиции на проекта: „Sirius“, „Eye in the Sky“ и „Mammagamma“.
През 1983 г. Парсънс и Улфсън записват албума Ammonia Avenue, вдъхновен от индустриалната архитектура и темата за екологичното замърсяване. Издаден през февруари 1984 г., това е първият албум на проекта, който излиза и във формат CD.
Макар да не достига рекордните резултати на предшественика си, Ammonia Avenue затвърждава високото ниво на продукция на групата. Албумът достига №14 в САЩ, №1 в Германия, Холандия и Швейцария, №2 в Испания, и №5 в Италия, Австрия и Норвегия. Във Франция албумът получава платинен сертификат.
През май 1984 г. започват записите на Vulture Culture, албум с концепция, критикуваща съвременното общество и неговите механизми за печалба на всяка цена. Заглавието отразява идеята за „култура на лешоядите“, в която успехът често се постига за сметка на другите.
Издаден през февруари 1985 г., албумът включва вокални изпълнения от Ерик Улфсън, Колин Блънстоун, Дейвид Патън, Крис Рейнбоу и Лени Закатек. Макар да е приет хладно в англоезичните страни, Vulture Culture постига значителен успех в Европа, достигайки №1 в Германия, №2 в Испания и Швейцария, и №3 в Холандия.
1985 – 1987: Албуми Stereotomy и Gaudi Записите за албума Stereotomy се провеждат между октомври 1984 г. и август 1985 г. в студио „Мейфеър“ в Лондон, паралелно с финалните етапи от издаването на Vulture Culture. Заглавието на албума е вдъхновено от разказа „Убийствата на улица Морг“ на Едгар Алън По, в който терминът „стереотомия“ играе ключова роля в разгадаването на мистерията. Концепцията на албума е по-абстрактна и трудна за интерпретация, като разглежда теми, свързани с влиянието на фактори като алкохол, секс, слава и стремеж към успех върху живота на мъжете.
Stereotomy е издаден през януари 1986 г. и се отличава като най-рок ориентираният албум на Алан Парсънс Проджект. Това е и първият изцяло дигитален запис на проекта. Сред вокалистите са Джон Майлс, Крис Рейнбоу, Гари Брукър, Стив и Греъм Дай. За първи път от албума Eve (1979), Ерик Улфсън не участва като вокалист в нито една песен.Booklet del cd Stereotomy Expanded Edition 2008.
Албумът постига умерен успех, като най-високата му позиция в класациите е №5 в Испания.
Между октомври 1985 г. и август 1986 г. Парсънс и Улфсън записват албума Gaudi, използвайки както студия „Мейфеър“, така и новоизграденото лично студио на Парсънс в Бененден, наречено „The Grange“. Концепцията на албума е вдъхновена от живота и творчеството на каталунския архитект Антони Гауди.
Gaudi е издаден през януари 1987 г. и макар да не получава широк прием в англоезичните страни, постига значителен успех в Европа, особено в Испания, където достига №1 в класациите.
Сесийните музиканти, участвали в записите, включват Иън Беърнсън (китара), Ричард Котъл (клавишни и саксофон), Стюарт Елиът (барабани), Лорънс Котъл (бас китара) и Андрю Пауъл (оркестрации). Вокалисти в албума са Джон Майлс, Лени Закатек, Джеф Барадейл и Ерик Улфсън, който се завръща като водещ вокалист след отсъствието си в Stereotomy.
1990: Freudiana и разделяне