Никола Стоянов Михайловски (с псевдоним Макавеев) е български книжовен и обществен деец, дописен член на Българското книжовно дружество от 1874 година.

Биография Роден е през 1818 година в Елена. Той едно от 9-те деца на хаджи Стоян Андроников Михайловски (1780 – 1836) и Юрдана, дъщерята на хаджи Стоян Тодоров от Котел: Стана, Донка, Христо, Стоян (Иларион Макариополски), Михаил, Иван, Никола, Димитър и Тодор. Той е баща на поета Стоян Михайловски и чичо на Димитър Буров. Никола учи първоначално в родния си град, а след това в гимназия в Атина (до 1843). През 1844 г. заминава за Москва, където следва в Историческо-филологическия факултет на Московския университет, завършвайки с докторат при О. Бодянски през 1848 г. Там е стипендиант на Иван Денкоглу. Той е един от първите българи, които получават висше образование в Русия. През 1848 г. се връща в Елена, където учителства заедно с Иван Момчилов в класното училище (1848 – 1852). Поканен е за главен учител в Търново (1853 – 1856), Сливен (1857 – 1858) и отново в Търново (1858 – 1861; 1863 – 1867), където развива училището в петкласно и въвежда нови предмети като психология, риторика, поезия и метрика и др. Той поддържа проекта на Дунавския валия Мидхат паша за сливане на българските и турските училища през 1866 г., но впоследствие се отказва от тази инициатива.Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 184

Става редактор на вестник „Съветник“ в Цариград (1863 – 1865). Сътрудничи на сп. „Право“ (1870 – 1873). Назначен е за цензор на българските книги при османското министерство на просветата. Участник е в Църковно-националната борба. Избран е за представител на Търновска епархия в Църковно-народните събори в Цариград през 1861 – 1863 и 1871. През 1866 г. е член на Общия съвет на Дунавския вилает.

След Освобождението живее в София. От 4 юли 1878 г. е назначен от временното руско управление в отдела за народно просвещение. След това е назначен за председател на Търновския губернски съд. Съдия във Върховния касационен съд (1880 – 1882), народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като председател на Търновския губернски съд, народен представител и в 1 велико народно събрание, 2 обикновено народно събрание от Еленска избирателна околия и 6 обикновено народно събрание от Пирдопска избирателна околия (1880 – 1881; 1890 – 1893). Председател на Вакъфската комисия. Член на Държавния съвет (31 декември 1881 – 9 ноември 1883) и негов подпредседател (2 юли 1882 – 9 ноември 1883). Директор е на Софийската мъжка гимназия и преподавател по гръцки език и литература и история във Висшето училище.Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 184 През 1883 г. е член на Учебния съвет при Министерството на народното просвещение. Между 1883 и 1884 г. е председател на Кодификационната комисия към министерството.

Той е един от теоретиците на Търновската правописна школа, която застъпва възгледа за етимологичния правопис. Възгледите му са отразени в „Цариградски вестник“ (1857). Като учител съставя и издава учебници. Превежда главно от гръцки и руски език и е един от най-активните преводачи на учебна и на художествена литература. Дописен член на Българското книжовно дружество (1875) и почетен член (1884). Носител е на орден „Св. Александър“ III ст. (1895).

Умира на 15 декември 1892 г. в София.

Памет На Никола Михайловски е наречена улица в квартал „Фондови жилища“ в София ().

Трудове Исторически изследвания за Охридската и Ипекска архиепископии. Превод Н. Михайловскаго. Цариград, в печатницата на „Македония“, 1869 Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел от първообразното Н. Михайловский. Цариград. В печатницата на „Македония“, 1869 Скратение на свещената история, съставена от книгите на ветийа и новийа завет от Г. Генадия. Превод Н. Михайловскаго. Издание второ. Книгопродавница Момчилова и с-ие в Търново. 1869. (Във Виена, у книгопечатн. Л. Сомерова) Последните дни на Помпея от Е. Л. Булвер. Превел Н. Михайловски. Издава Българското читалище в Цариград. Цариград, в печатницата на вестник Македония, 1870 Ръководство към всеобщата история. Съставил Д. Иловайски. Превел Н. Михайловски. Част първа. Древний мир. Издание първо. Книгопродавница Момчилова и сие в Търново и Русе, 1873. (Във Виена, у книгопечатн. Л. Сомер и друж.) Приключенията на Телемаха от Фенелона. Превод Н. Михайловскаго. Издание първо. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, в печатницата на Карапетров и друж., 1873 Пикильо Алияга или маврите в царуваньето на Филипа III от Евг. Скриба. Превод Н. Михайловскаго. Т. I. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, печатница Карапетрови друж., 1875 Пикильо Алияга или маврите в царуваньето на Филипа III от Евг. Скриба. Превод Н. Михайловскаго. Т. II. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, печатница Карапетрови друж., 1875 Тайните на инквизицията. От В. Д. Фереаля. Със забележки от М. де Куендиаса. Превод Н. Михайловскаго. Издават Н. Тодоров и С. П. Газиев. Част първа. Цариград, печатница на О. Кавафиян, 1875 Тайните на инквизицията. От В. Д. Фереаля. Със забележки от М. де Куендиаса. Превод Н. Михайловскаго. Издават Н. Тодоров и С. П. Газиев. Част втора. Цариград, 1877

Източници

Категория:Директори на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Почетни членове на БАН Категория:Български възрожденци Категория:Български учители Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища