Провинцията в Италия () е голяма местна териториална единица, разположена между региона и общината в административната йерархия на страната.
Правната уредба на провинциите се съдържа в дял V от част II на Конституцията на Италия (чл. 114 и следващи), както и в първични и вторични нормативни актове, които прилагат конституционните разпоредби. Всички провинции – с изключение на автономните провинции Тренто и Болцано, които се ползват със специална автономия, и Вале д'Аоста, където провинциалните функции се изпълняват от региона – са членове на Съюза на италианските провинции.
Много провинции поставят корона над своя герб, съставена от кръг от злато, украсен със скъпоценни камъни, с гладки ръбове, от който излизат два естествени клона – лавров и дъбов – спускащи се от двете страни. Тази практика обаче не е задължителна. В редица случаи короната се заменя с княжески корони, характерно за провинции, които съвпадат почти точно с предишните държави преди обединението на Италия (като например Лука (Херцогство Лука) или Маса (Херцогство Маса и Княжество Карара)), с драперии, увенчани с корони с кулиDeliberazione 4 maggio 1870 che stabilisce quali debbono essere gli ornamenti esteriori degli stemmi, in Memoriale della Consulta araldica, vol. 1, Roma, Tipografia Cotta e comp., 1873, с. 25–31, много разпространено в миналото по време на монархическа епоха (напр. при Форли-Чезена), или пък напълно липсва (като при Болцано).
Обща информация Към 1 януари 2021 г. провинциите в Италия в тясно административен план са 82. Те не са единственото териториално подразделение, идващо непосредствено след регионалното. На същото ниво съществуват и други административни или статистически единици, на които е разделена Италия, с общ брой 110: 103 административни единици от второ ниво, сред които: 82 действащи провинции 15 метрополни града (), 14 от които са определени чрез Закон №56 от 7 април 2014 г. (Закон Делрио). Заместват едноименните провинции: 10 в егионите с обикновен статут (Столицата Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол, Реджо Калабрия) и 5 в регионите със специален статут (Каляри, Катания, Месина, Палермо и Сасари) 6 свободни общински консорциума () в регион Сицилия, заместващи 9-те регионални провинции. Те са териториални единици с обширна територия и със законова, регулаторна, административна, данъчна и финансова автономия. Консорциумите са учредени с Регионален закон № 8 от 24 март 2014 г. със заглавие „Учредяване на Свободните общински консорциуми и на Метрополните градове“,Gazzetta Ufficiale, посетен на 27 март 2021 г. и са регулирани от последвалия Регионален закон № 15 от 4 август 2015 г. „Разпоредби относно свободните общински консорциуми и Метрополните градове“.Gazzetta Ufficiale della Regione Siciliana – 7 agosto 2015 . Посетен на 27 март 2021 г. 2 автономни провинции () в регион Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол: Тренто и Южен Тирол, които имат по-голяма власт от провинциите с обикновен статут, която е подобна на властта на регионите 5 административно несъществуващи вече провинции в регионите Фриули - Венеция Джулия и Вале д'Аоста, включени за статистически цели: 4-те бивши провинции на Фриули-Венеция Джулия: Триест, Гориция и Порденоне, несъществуващи от 30 септември 2017 г., премахнати с Регионален закон № 20 от 9 декември 2016 г. и заменени от 18 междуобщински териториални обединения, и Удине, несъществуваща от 1 януари 2019 г., както и бившата Провинция Аоста. В автономен регион Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова там провинции не съществуват.
Всяка провинция е идентифицирана с двубуквена абревиатура и може да има повече от един главен град: към декември 2019 г. една действаща провинция е с два главни града (Форли-Чезена), а друга действаща провинция е с три (Барлета-Андрия-Трани).
Съюзът на италианските провинции (Unione delle Province d'Italia – UPI) е асоциация, която обединява и представлява метрополните градове и провинциите с изключение на автономните провинции Болцано и Тренто, които участват в Съвета за връзки между Държавата и регионите (Conferenza Stato-Ragioni) и Вале д'Аоста – автономен регион в който няма провинциален орган.
Наименования на провинциите Наименованията на италианските провинции почти винаги съответстват на имената на техните столици с няколко изключения. Към 1 януари 2025 г. сред италианските действащи провинции има: Пет провинции с двойно наименование: Пезаро и Урбино, Маса-Карара, Форли-Чезена, Монца и Брианца, и Галура Североизточна Сардиния. След повече от век и половина на неясноти, дължащи се на появата им преди Обединена Италия, през 2014 г. Пезаро и Урбино определят в своя устав една-единствената столица – Пезаро. Проблемът между Маса и Карара е решен в полза на Маса с указ от 1946 г. Почетното преименуване на Форли-Чезена през 1992 г. не засяга единствената столица Форли. Две провинции с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съответстват три столици, и Вербано-Кузио-Осола, която е с една столица – Вербания. Три провинции с географско наименование: Галура Североизточна Сардиния, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, като всяка от тях има една-единствена столица. Освен това Провиния Фоджа е позната под името Капитаната (Capitanata). Седем провинции са официално двуезични. Напълно двуезични (тоест, от правна гледна точка, във всички свои общини) са провинция Болцано и автономен регион Вале д'Аоста: в първата освен италиански език се говори немски, а във втората – френски език. Частично двуезични (тоест само в някои общини) са провинциите Тренто, Триест, Гориция, Порденоне и Удине. Немско малцинство има в Болцано и Удине, словенско – в Триест, Гориция и Удине, ладинско и фриулско – в Болцано, Тренто, Удине и Гориция, а френско – в Аоста (макар че там по-често се говори франко-провансалски език). Всички тези езикови малцинства са защитени от специални регионални и провинциални закони. За разлика от други италиански провинции тук общините издават двуезични лични карти.
Провинциални столици В Италия съществуват 119 провинциални столици, въпреки че административните единици на провинциално ниво (провинции, метрополни градове, свободни общински консорциуми и регионални органи за децентрализация) са 110. Това се дължи на факта, че: една провинция има три столици – Барлета-Андрия-Трани; седем провинции имат по две столици.
С декрет‑закон от 30 януари 2024 г., издаден от правителството на Мелони, официално е признат статутът на съ‑столици за: Чезена (заедно с Форли) – в провинция Форли-Чезена; Урбино (заедно с Пезаро) – в провинция Пезаро и Урбино; Карара (заедно с Маса) – в провинция Маса-Карара.
Четирите нови провинции на Сардиния, които започват да функционират от 2025 г., също имат по две столици: Галура Североизточна Сардиния: Олбия и Темпио Паузания Олястра: Тортоли и Ланузей Медио Кампидано: Санлури и Вилачидро Сулчис Иглезиенте: Карбония и Иглесиас
Статистика Към 1 януари 2025 г.: +Най-големи и най-малки провинции по площ № Провинция Площ (км2) 1Болцано7397,79 2Фоджа7008,69 3Кунео6898,19 4Метрополен град Торино6828,375Козенца6706,18... 106Лоди783,32 107Гориция (несъщ. от 30.9.2017)475,27 108Монца и Брианца405,65 109Прато365,91 110Триест (несъщ. от 30.9.2017)212,83
+Провинции с най-голяма и с най-малка гъстота на населението № Провинция Гъстота (д./км2) 1Метрополен град Неапол 2519 2Монца и Брианца 2168 3Метрополен град Милано 2062 4Триест (не същ. от 30.9.2017) 1070 5Метрополен град Столица Рим 787... 106Гросето 48 107Галура Североизточна Сардиния 47 108Аоста 38 109Нуоро 36110Олястра29
История на италианските провинции Античност и Средновековие Италия, от разпадането на Римската империя до средата на XIX век, никога не е била политически обединена.
В римско време провинциите представляват завладени територии (pro-victae), администрирани от магистрат (пропретор, проконсул), назначен от Рим. Те имат статут на териториални подразделения на Империята, чиито жители не се ползват с правата на римските граждани.
С края на Римската империя провинциалният ред се променя значително. Варварските нашествия водят до появата на нови териториални единици – херцогства, графства и маркграфства – характерни за феодалната епоха. Феодалните владения действат с широка автономия и не са подчинени пряко на висша държавна власт (Империя или Църква).
Силната автономия се запазва и през комуналния период, когато градовете разширяват своето политическо и икономическо влияние върху околната територия. Тази връзка между град и провинция е сред основните характеристики на съвременната териториална структура на италианските провинции, които обикновено се организират около главен град – център на административния и икономически живот.
С постепенното оформяне на държавната власт около сеньориите и княжествата провинциите започват да придобиват ролята на административно-териториални деления – тенденция, която се утвърждава с възникването на модерните национални държави.
Ситуацията преди Обединението на Италия Анализът на административните деления на държавите на Апенинския полуостров преди Обединението на Италия позволява да се очертае географският модел на провинциалните области, върху които по-късно ще бъде изграден териториалният ред на Кралство Италия.
Административно деление на Кралство Сардиния Временната териториална подредба на Кралство Сардиния е установена с указ на крал Виктор-Емануил I от 7 октомври 1814 г., а след присъединяването на Лигурия е ревизирана с указ от 27 октомври 1815 г. Окончателната административна реорганизация е утвърдена на 10 ноември 1818 г., когато е въведен дивизионен модел, вдъхновен от този на Наполеоновата империя. Системата включва четири административни нива: окръг, участък (divisione), отговарящ на френския департамент и управляван от губернатор, провинция (provincia), отговаряща на арондисмонта, област (mandamento), отговарящ на кантона, и общината (comune). Териториалното деление от наполеоновия период е запазено в значителна степен. В този период Кралство Сардиния е разделено на 10 окръга и 51 провинции. Департамент По → Окръг Торино, включващ 5 провинции: Торино, Биела, Ивреа, Пинероло, Суза. Департамент Дора → Окръг Аоста, включващ 1 провинция: Аоста. Департамент Стура → Окръг Кунео, включващ 4 провинции: Кунео, Алба, Мондови, Салуцо. Департамент Маренго → Окръг Алесандрия, включващ 6 провинции: Алесандрия, Акви, Асти, Казале, Тортона, Вогера. Департамент Сезия и възстановеният Департамент Агоня → Окръг Новара, включващ 6 провинции: Новара, Ломелина, Осола, Паланца, Валсезия, Верчели. Департамент Морски Алпи → Окръг Ница, включващ 3 провинции: Ница, Сан Ремо, Онелия (последните две са отнети от Лигурия). Департамент Монблан и савойската част на Департамент Женевско езеро → Окръг Савоя, включващ 8 провинции: Савоа, От Савоа, Каруж, Шабле, Фосини, Женевез, Мориен, Тарантез. Лигурия → Окръг Генуа, включващ 6 провинции: Генуа, Албенга, Бобио, Киавари, Леванте, Савона.
Сардиния е разделена на две области: на юг – Окръг Каляри, който включва следните 6 провинции: Каляри, Иглесиас, Изили, Ланузей, Нуоро и Бузаки (с град Ористано) на север – Окръг Сасари, който включва следните 5 провинции: Сасари, Алгеро, Кулиери, Оциери и Темпио (последната не съществува между 1821 и 1833 г.) Савойската монархия се стреми да изгради хомогенни провинциални области, като взема предвид исторически оформените териториални карти на различните държави в рамките на кралството. Териториалното деление е реформирано с указа на крал Карл Алберт от 27 ноември 1847 г. (Regio editto per l'Amministrazione dei Comuni e delle Provincie) и с последвалия указ от 7 октомври 1848 г.
Тези актове са свързани с две ключови исторически събития: „Съвършеното сливане“ (1847 г.), което премахва административните различия между старите държави в рамките на кралството и реорганизира територията в единна държавна структура;