Георги Първанов

Гео̀рги Седѐфчов Първа̀нов е 3-ти президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г., по образование историк. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001). От 2012 до 2014 отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията, като през същата година създава партията АБВ.

В комунистическа България Георги Първанов работи като научен сътрудник – историк в Института по история на БКП към АОНСУ, както и за други ключови за комунистическата държава ресори. Георги Първанов е бивш сътрудник на Държавна сигурност, където набира информация по македонския въпрос.

Биография Образование и научна кариера Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник в семейството на Марийка Методиева Величкова (20 ноември 1933 – 25 януари 2016) и Седефчо Първанов Величков (13 април 1931 – 6 август 1989). Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическата гимназия „Христо Смирненски“.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година постъпва на работа в Института по история на БКП, а от 1983 г. е преназначен като научен сътрудник. През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879 – 1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992 – 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.Биография, сайт на президентството, линк от 19 март 2010.

Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001) и десетки научни статии.

Политическа кариера

Георги Първанов е член на БКП от 1981 до 1990 г. Впоследствие членува в новосъздадената БСП до 2001 г.. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-вия конгрес на БСП (3 – 6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-рия извънреден конгрес на БСП (21 – 23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-тия (1 – 2 май 1998 г.) и на 44-тия конгрес на БСП (6 – 7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.

На 7 март 2014 година Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова-Пенкова и други членове на НС на БСП.

Същата година Първанов учредява нова партия под името: Алтернатива за българско възраждане, широко известна със съкращението АБВ, чийто председател е до 2017 г.

История АБВ е създадена през януари 2014 година. Лидер на партията е Георги Първанов – бивш президент на България (2002 – 2012) и лидер на Българската социалистическа партия.

Народен представител Народен представител е в XXXVII народно събрание (1994 – 1997), XXXVIII народно събрание (1997 – 2001) и XXXIX народно събрание (през 2001, след избирането си за президент прекратява своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994 – 1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997 – 2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в XXXIX народно събрание.

Президент Първоначално избиране за президент При изборите за президент през 2001 г. за фаворит е смятан дотогавашния президент, Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори и с одобрение от над 50% според някои проучвания, а Първанов се очаква да е втори. При един от публичните дебати обаче, Стоянов представя компромат за друг десен кандидат, Богомил Бонев, което впоследствие се оценява като политическа грешка, която се очаква да отнеме гласове и от двамата. Според много наблюдатели именно този компромат става причина за загубата на Стоянов на изборите.Ибришимов, Иван. Още ли броите доклада „226“ за компромат? // 24chasa.bg. 9 август 2009. И до днес наблюдатели и журналисти с почти пълно единодушие твърдят, че основната причина за загубата на Стоянов е оповестеният от него „компромат“ срещу Богомил Бонев.

На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов, който е подкрепян и от ДПС, успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“.

През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС, Методи Андреев казва, че заради Марински не са провели процедурата при кандидатирането на Първанов за първия му мандат, защото тогава Марински е поставил под съмнение изпълнението на тогавашния закон.

ИТ Създава Съвет за информационни технологии като консултативен орган към президентството 2001 г.

Иницииране на Тройната коалиция (2005) → Тройна коалиция и Формиране на тройната коалиция.

След като се провалят два проучвателни мандата за създаване на правителство, Първанов връчва на 15 август 2005 г. трети на третата по големина парламентарна група ДПС (съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията за последния опит той не е обвързан с големината на групата), като посочен от ДПС за министър-председател е Сергей Станишев „Сергей Станишев получи мандат за съставяне на правителство“, сайт на Президентството, 15 август 2005, линк от 9 септември 2010. Това става след като КБ и НДСВ постигат споразумение за коалиционно управление и са проведени преговори между четири парламентарни партии за кабинет от третия мандат БСП, НДСВ, ДПС и БНС.„Четирима лидери взимат третия мандат“, в. „Сега“, 7 август 2005 г. Все пак коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005 г., широко се приема като инициирана от Първанов и като негова отговорност, заради неговото активно участие в инициирането ѝ; но въпреки че тя първоначално въплъщава идеята за социаллиберален модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП, коалицията се концентрира основно върху европейската интеграция и приемането на България в ЕС и се отклонява сериозно от идеята за социаллиберална политика,Калоян Методиев, „Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство“ , obshtestvo.net, 29 юни 2006, линк от 9 септември 2010 което обаче не е коригирано с вето върху закони или забележки от страна на президента, за разлика от политиката му по време на първия мандат на НДСВ.Диян Божидаров, „Президент или страничен наблюдател?“, в. „Сега“, 23 декември 2006 г. Това се смята обичайно и за негова „мълчалива подкрепа“ на коалиционното управление с основно участие на БСП.

Преизбиране за президент (2006) → Президентски избори в България (2006)

През лятото на 2006 г. обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006 г., като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП и ДПС.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 г. отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 г. се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия.

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов – Марин получава 1 780 119 гласа от 6 450 920 избиратели според основните избирателни списъци Избори 2006 – Окончателни резултати за Страната по данни на ЦИК за ИПВР . Поради ниската избирателна активност (под 50%) на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов – Марин печелят втория етап с 2 050 488 гласа от общо 2 757 441 подадени Избори 2006 – Окончателни резултати за Страната и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат. Президентът полага втора клетва на 19 януари 2007 г. Официално встъпва в длъжност за втория си мандат на 22 януари 2007 г.

Политика по отношение на православното християнство и БПЦ Подкрепа за БПЦ, 2001 – 2003 г. В края на 2002 г. Първанов подписва приетия от Народното събрание „Закон за вероизповеданията“, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации. В закона Българската православна църква (БПЦ), при твърдяно противоречие с Конституцията на Република България, според която източноправославното вероизповедание е традиционна религия в България (чл. 13), е определена като представител на „традиционното вероизповедание“ в страната. Законът трябва да съдейства и за преодоляване на разкола в Българската православна църква, като разрешението е в полза на БПЦ с ръководител патриарх Максим. По този повод разколниците на Инокентий заплашват с „кръв ще се лее“.

Прилагането на закона довежда до отказ за регистрация на т.нар. алтернативен синод на Инокентий. Впоследствие, през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г., от храмовете са принудително изведени отлъчени като разколници православни свещеници. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриване на баничарница в криптата на черквата „Света Неделя“.

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи, между 2000 – 2001 и през 2002 г.Фонд Единства Православных Народов – Вручение премий Фонда „За выдающуюся деятельность по укреплению единства православных народов“ за 2002 год На церемонията, на 21 януари 2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика. Паричната част от премията е 20 000 щатски долара, според информация в някои печатни медии.„Патриархът лобира в Москва за медиците ни в Либия“, в. „Дума“, 21 януари 2005 г.

Решение на ЕСПЧ и среща с Московския патриарх През 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), със седалище в Страсбург установява накърняване на правото на вероизповедание от българската държава и я отсъжда да плати обезщетение. Заинтересовани страни коментират, че българските институции вероятно няма да разпоредят връщане на имотите от БПЦ.Съдът в Страсбург ще оповести мотивите по делото на алтернативния синод, dnevnik.bg, 22 януари 2009 г.

По време на посещението си в Москва през февруари 2009 г. Първанов моли новоизбрания руски патриарх Кирил I за намеса срещу разкола на Българската православна църква и съдействие във връзка с решението на ЕСПЧ. С тази си постъпка според някои български медии Първанов не зачита българската Конституция.Президентът призова руския патриарх да се намеси в българските църковни дела, mediapool.bg, 6 февруари 2009

Съвместна пресконференция на президентите на България и Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски, сайт на Президентството, 10 февруари 2009 г.

По повод това изказване в. „Капитал“ пише дописка, озаглавена „Първанов открито нападна съда в Страсбург“.„Първанов открито нападна съда в Страсбург“ , capital.bg, 10 февруари 2009 г.

Религиозно обучение в училищата