Михаѝл Афана̀сиевич Булга̀ков () е руски писател и драматург.

Роден през 1891 година в руско семейство от средната класа в Киев, през 1916 година завършва медицина в Киевския университет. В годините на Първата световна война и Гражданската война работи като лекар в различни части на страната. След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 година се установява в Москва с намерението да се занимава с литература.

В началото на 20-те години Булгаков публикува в печата множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Широка известност получава през 1926 година с успеха в московските театри на няколко негови пиеси, най-вече на „Дните на Турбини“, която става изключително популярна с отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа.

След няколко успешни години в московските театрални среди, в края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятано за най-значимото му произведение.

Булгаков умира в Москва през 1940 година, на 48 години, от бъбречно заболяване.

Биография Произход и образование Михаил Булгаков е роден в Киев на 15 май (3 май стар стил) 1891 година.Автобиография на Булгаков, 20 март 1937 г., Москва, Архив на писателя. С автобиографията са съобразени и останалите дати от статията. Баща му, Афанасий Булгаков (1859 – 1907), е преподавател по история на западното християнство в Киевската духовна академия и произлиза от свещеническо семейство от Брянска губерния. Майка му, Варвара Булгакова (по баща Покровска; 1869 – 1922), също е от свещеническо семейство, от Орловска губерния. Михаил е първото от седемте деца в семейството и има четири сестри и двама братя: Вера (1892 – 1972), Надежда (1893 – 1971), Варвара (1895 – 1956), Николай (1898 – 1966), Иван (1900 – 1969) и Елена (1902 – 1954).

През 1901 година Булгаков постъпва в Първа киевска гимназия, която завършва през 1909 година. През този период става известен с консервативните си политически възгледи и започва да проявява интерес към литературата. През 1907 година, докато Михаил е в гимназията, баща му умира от нефрит, но малко преди това Църквата му отпуска значителна пенсия, която вдовицата му получава и след неговата смърт. През следващите години Варвара Булгакова има връзка с лекаря Иван Воскресенски, за когото се жени официално през 1918 година.

Веднага след гимназията Михаил Булгаков постъпва в Медицинския факултет на Киевския университет, но обучението му върви трудно и той остава няколко години във втори курс. Още в гимназията той се запознава с Татяна Лапа, дъщеря на високопоставен чиновник от Саратов, с която поддържат продължителна и бурна любовна връзка. През 1912 година тя се премества в Киев и двамата на практика живеят заедно, като в началото на следващата година тя прави аборт. На 26 април 1913 година, въпреки неодобрението на семействата им, които ги смятат за безотговорни и лекомислени, двамата се женят в Киев. Установяват се в къща на Иван Воскресенски недалеч от дома на Булгакови, като Михаил продължава да следва медицина, а Татяна прекъсва образованието си.

Периодът на войните

Началото на Първата световна война през лятото на 1914 година заварва Михаил Булгаков и съпругата му при нейното семейство в Саратов. Там неговата тъща организира тилова болница, в която са изпращани ранени от Източния фронт и Булгаков работи в нея в продължение на няколко месеца, до връщането си в Киев през септември. През март 1915 година прави опит да постъпи във военноморския флот като медицинско лице на подводница, но му е отказано по здравословни причини и през лятото работи в киевска болница. През март 1916 година се дипломира и получава лекарска правоспособност.

След дипломирането си Булгаков постъпва като доброволец в Червения кръст и е изпратен със съпругата си във фронтова болница в Каменец Подолски, а след изместването на фронтовата линия при руското настъпление – в Чернивци. В края на 1916 година е прехвърлен като местен лекар в Николское, село в Смоленска губерния, а през септември 1917 година оглавява отделението за инфекциозни и венерически болести в болницата на близкия град Вязма. Той ненавижда живота в провинцията и прави неколкократни опити да се премести, но без успех, тъй като е изпратен там като военно мобилизиран. През този период Булгаков се пристрастява към морфина. Отнася се с отвращение към насилията на тълпите в започналата Руска революция, а в края на 1917 година съпругата му отново прави аборт, тъй като двамата не смятат, че могат да отглеждат дете в тези условия.

Булгаков е демобилизиран и освободен от службата си във Вязма на 19 февруари 1918 година, след което се връща при семейството си в Киев, който след Брест-Литовския договор става столица на независимата Украинска народна република.

През пролетта на 1918 г. се завръща в Киев, където започва частна практика като лекар-венеролог.. През следващите няколко месеца, с усилията на съпругата си и Иван Воскресенски, той успява да преодолее зависимостта си от морфина.

В средата на 1918 година животът в Киев е относително спокоен, но за Булгаков е трудно да си намери работа, заради големия брой квалифицирани лекари, избягали в града от болшевишкия режим в Русия, затова той открива частен кабинет в дома си, в който лекува главно болести, предавани по полов път. В края на годината започва гражданска война между Хетманата на Павло Скоропадски и оглавения от Симон Петлюра Директорат. През декември Булгаков е доброволец в частите, които трябва да защитават Киев от Директората, но до реални сражения не се стига и градът е превзет без особени насилия. През февруари 1919 година е мобилизиран като военен лекар в украинската армията, която по това време подготвя отстъплението си от Киев пред настъпващите болшевики, но няколко дни по-късно той дезертира.

През лятото на 1919 година Булгаков се укрива за известно време в горите около Киев, за да избегне мобилизация от болшевиките. След това той е на служба във Въоръжените сили на Юга на Русия – според някои свидетелства е мобилизиран след превземането от тях на Киев, докато според други още преди това заминава на юг и става доброволец. По това време във вестник „Киевское ехо“ са публикувани няколко статии под псевдонима Мих. Б., които остро критикуват изтезанията, извършвани от болшевиките през месеците, в които окупират Киев. Малко по-късно Булгаков е изпратен да работи във военна болница във Владикавказ, където започва да публикува антиболшевишки публицистични текстове в местния печат, а през ноември е леко ранен при поход към чеченския аул Шали.

През февруари 1920 година Михаил Булгаков се включва в екипа на владикавказкия вестник „Кавказ“, където сред редакторите е писателят Юрий Сльозкин. При последвалото настъпление на болшевиките към Владикавказ той заболява тежко от възвратен тиф и не успява да напусне града с оттеглящите се белогвардейски войски.

След идването на болшевиките във Владикавказ, Булгаков е назначен в ръководения от Юрий Сльозкин подотдел за изкуство на местното управление на образователното министерство и през следващите месеци изнася пропагандни и образователни лекции по време на различни обществени мероприятия. През лятото се прехвърля от литературната в театралната секция на подотдела. През юни в местен театър е поставена по негов текст малка хумористична пиеса озаглавена „Самоотбрана“, а през октомври – „Братя Турбини“, които по собствените му думи са написани набързо и впоследствие са изгубени, последвани от „Парижките комунари“ и „Синовете на моллата“.

През май 1921 година Булгаков получава известен хонорар след постановката на „Синовете на моллата“ и, изглежда във връзка с обявеното във Владикавказ извънредно положение и поредната вълна болшевишки насилия в града, заминава през Баку за Тифлис с намерение оттам да опита да емигрира. През юни съпругата му идва при него в Тифлис, месец по-късно двамата се преместват в Батуми, но през август Булгаков я изпраща сама в Москва. Месец по-късно, останал без средства и не виждайки възможност да напусне страната, и той я последва, напускайки Батуми.

След кратък престой при майка си в Киев, Михаил Булгаков пристига в Москва в края на септември 1921 година. На 1 октомври постъпва на работа в една от пропагандните служби на просветното министерство, но на 23 ноември тя е закрита, след което работи в малък частен вестник. Двамата със съпругата му се установяват в стая в комунална квартира на улица „Болшая Садовая“ № 50, споменавана в много от произведенията на писателя, която е освободена от временно върналия се в Киев зет на Булгаков. Те живеят в оскъдица, нямат средства за отопление през зимата, а понякога гладуват с дни. Въпреки това той упорства в намерението си да се занимава с литература, твърдейки в свои писма, че като лекар материалното му положение би било още по-лошо.

През януари 1922 година „Търговско-промишлен вестник“, в който е на работа Булгаков, е закрит след излизането на шестия му брой. Той се опитва да се издържа със случайни работи, включително като актьор в играеща из предградията театрална трупа. На 1 февруари в Киев умира майка му, но тай няма средства да пътува за погребението ѝ. В средата на февруари си намира работа в партийния вестник „Рабочий“, а също и чиновническо място при свой далечен роднина в Научно-техническия комитет на създадената малко по-рано Военновъздушна академия. През лятото, със съдействието на своя познат Арон Ерлих, е назначен на по-стабилна позиция в официалния вестник на железниците „Гудок“.

Литературна кариера Публицистика и ранни повести През лятото на 1922 година, със съдействието на Юрий Сльозкин, Михаил Булгаков започва да публикува свои фейлетони в сменовеховския вестник „Накануне“, излизащо в Берлин рускоезично издание с просъветска ориентация, чието литературно приложение се редактира от Алексей Толстой. Макар да осъзнава политическата нечистоплътност на „Накануне“, чиито автори нарича „компания от изключителни мерзавци“, със своите публикации там той започва постепенно да си изгражда репутация в литературните среди. През есента е повишен в редакцията на „Гудок“ и започва да пише множество фейлетони и за този вестник, в който се формира кръг от млади писатели, повечето дошли от Одеса – Валентин Катаев, Юрий Олеша, Евгений Петров, Иля Илф.

Към края на 1922 година Булгаков е включен в кръга около друго сменовеховско издание – литературното списание „Русия“, редактирано от Исая Лежньов. Там в началото на 1923 година излиза втората част от автобиографичната му повест „Бележки по маншетите“ („Записки на манжетах“) – първата част е публикувана предишното лято в „Накануне“. През следващите месеци той пише романа „Бялата гвардия“ („Белая гвардия“), вдъхновен от преживяванията му в Киев през 1918 – 1919 година. В самото начало на 1924 година в алманаха „Недра“ е публикувана повестта му „Дяволиада“ („Дьяволиада“), за която сам казва, че е „глупава, за нищо не става“.

„Бялата гвардия“ е завършен през пролетта на 1924 година е представен в литературните среди на Москва. Издателството на алманаха „Недра“ отказва да го публикува, опасявайки се от проблеми с цензурата, заради недостатъчно едностранчивото представяне на Гражданската война. В крайна сметка първата третина на романа е публикувана в „Русия“ в последните дни на 1924 година, втора част излиза през следващата пролет, но третата така и не е публикувана, тъй като издателството е закрито а Лежньов е изгонен от Съветския съюз.