Кѝев (, , , ) е столица и най-голям град в Украйна. Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица.
Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града към 1 август 2021 г. е 2 952 499 души от съществуващото население и 2 911 192 души от постоянното население.
Кметът на Париж провъзгласява Киев за почетен гражданин на френската столица през март 2022 г.Кметът на Париж провъзгласи Киев за почетен гражданин на френската столица, dariknews.bg, 22.03.2022 г.
История Киев е сред най-древните градове в Източна Европа. Наричан е Майка на руските градове.
Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основан от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.
Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от VI – VII в. да се смятат за градски.Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981. Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване.Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127. Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през VIII – X в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер.Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
През VIII – IX век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на IX век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.
Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове, каквито са Владимир, Новгород и Москва.
През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 г. градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.
През XVII век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през XIX век, когато започва да се разраства отново. В началото на XX век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.
Към 1897 г. Киев заема до 5 хил. десяти и има обиколка от 48 версти. Има около 230 улици и алеи и 16 площада. През 1894 г. населението наброява 188 488 души, от които 1 380 са разколници, 20 678 римокатолици, 14 676 евреи, 2 142 протестанти и 516 мохамедани, а останалите са православни. Благородници 15 913, бяло духовенство 611 и черно (монаси и монахини) 868, почетни граждани и търговци 14 228, буржоа 93 125, селяни 39 216, чужденци 3 120, военни 20 622, други имоти 785. Годишно тук идват до 150 000 поклонници, предимно през летните месеци. Катедралата се разраства забележително бързо. През 1797 г. в Киев има 19 081 жители, през 1845 г. – 50 137, през 1874 г. – 127,4 хил. През 1894 г. в Киев има 25 302 сгради, от които 128 са литургични, 12 629 жилищни (2 339 каменни къщи), 12 545 нежилищни (1 462 каменни къщи). С нарастването на населението се развиват търговията и промишлеността на града.
През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град-герой.
След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.
През XXI век Киев става център на три мащабни революции, които определят съвременния курс на страната: Революция върху гранит (1990 г.), Оранжевата революция (2004 – 2005 г.) и Евромайдан (Революцията на достойнството) през 2013 – 2014 г., провела се на централния площад „Майдан Незалежности“.
След началото на руското нападение над Украйна на 24 февруари 2022 г., Киев се превръща в основна стратегическа цел на руските войски. Битката за Киев продължава до април 2022 г., когато украинските сили успешно отблъскват руските войски от подстъпите на града и освобождават Киевска област. За масовия героизъм на гражданите през март 2022 г. с указ на президента Володимир Зеленски на Киев е присъдено званието „Град-герой на Украйна“. През следващите години градът остава под постоянен обстрел с ракети и дронове, което налага изграждането на една от най-мощните системи за противовъздушна отбрана в Европа.
Административно деление В административно отношение Киев има специален статут на град с държавно подчинение и не влиза в състава на едноименната Киевска област. Настоящото деление датира от мащабната реформа през 2001 г., когато броят на градските райони е намален от 14 на 10. Градът е разделен по естествен път от река Днепър на две големи части: Десен бряг (историческата и по-стара градска част): Голосеевски район (най-големият по площ, включващ големи горски масиви); Оболонски район (модерен предимно жилищен район в северната част); Печерски район (политическият, административен и културен център на страната); Подолски район (старинният търговски и занаятчийски квартал на Киев); Святошински район (промишлен и жилищен район в западната периферия); Соломенски район (голям транспортен възел, включващ централната жп гара и летище „Жуляни“); Шевченковски район (историческото ядро, където се намират Златните врата и Софийският събор). Ляв бряг (по-нови, предимно индустриални и модерни жилищни комплекси): Дарницки район (интензивно развиваща се зона с мащабно ново строителство); Деснянски район (най-населеният жилищен сектор, състоящ се от големи микрорайони); Днепровски район (зелен район, богат на паркове и водни канали).
Градоустройство и транспорт Основа на градския транспорт на столицата е Киевският метрополитен, открит на 6 ноември 1960 г. Той се състои от три действащи линии (Святошинско-Броварска, Куреньовско-Червеноармейска и Сирецко-Печерска) с обща дължина от близо 70 km и 52 метростанции. Метростанция „Арсенална“ е известна като най-дълбоката в света (105,5 m под земната повърхност). По време на въздушните тревоги след 2022 г. подземните станции на метрото редовно служат като сигурни бомбоубежища за десетки хиляди граждани едновременно.
Връзката между двата бряга на Днепър се осъществява чрез мащабна система от мостове, които имат критично значение за транспортната инфраструктура на Украйна. Сред тях се отличават историческият Патонов мост (първият изцяло заварен мост в света с дължина над 1,5 km), Южният мост (най-високият вантов мост в града), Северният мост, както и новоизграденият автомобилно-железопътен Подолско-Въскресенски мостови преход.
Градът разполага с развита наземна мрежа от трамваи (включително две линии на скоростен трамвай), тролейбуси, автобуси и маршрутни таксита. Киевската градска железница (електричка) осигурява бърза кръгова връзка около целия град. Наземният Фуникулер свързва старинния квартал Подол с Горния град.
В близост до Киев са разположени две големи пътнически летища: Международно летище „Бориспол“ (най-голямото в страната, намиращо се извън пределите на града) и Международно летище „Киев“ (Жуляни). От февруари 2022 г. гражданските полети са напълно спрени, а основната тежест на пътническия поток се поема от Централната железопътна гара „Киев-Пасажирски“ чрез директни влакове до Полша, Унгария и Словакия.
Образование и наука Киев е водещият образователен и научен център на Украйна. Тук е ситуирана Националната академия на науките на Украйна (НАНУ), основана през 1918 г. от гетман Павло Скоропадски, заедно с десетки научноизследователски институти в сферата на кибернетиката, физиката, заваряването и медицината.
В града функционират над 80 висши учебни заведения. Сред най-престижните са: Киевски национален университет „Тарас Шевченко“ (основан през 1834 г. като Императорски университет „Свети Владимир“) – главният академичен център; Национален технически университет на Украйна „Киевски политехнически институт“ (КПИ) – един от най-големите технически университети в Европа; Национален университет „Киево-Могилянска академия“ – наследник на едно от най-старите висши православни училища в Източна Европа (1632 г.), възроден през 1991 г. като модерен университет; Национален авиационен университет и Националният медицински университет „Олександър Богомолец“.
Архитектура и културен живот Архитектурният облик на Киев съчетава уникално културно наследство от епохата на Киевска Рус, украинския (мазепински) барок, класицизма от XIX век и модернизма от съветския период. Историческият център е доминиран от реставрираните златни куполи на православните храмове. Михайловският златокуполен манастир, разрушен от съветската власт през 30-те години на XX в., е напълно изграден наново след обявяването на независимостта, превръщайки се в символ на духовното възраждане. Къщата с химери, дело на архитекта Владислав Городецки в стил модерн, е сред най-екстравагантните паметници на светската архитектура.
Културният живот е представен от десетки театри, концертни зали и галерии. Националната опера на Украйна е прочута със своята балетна и оперна трупа на международно ниво. Други важни средища са Националният академичен драматичен театър „Иван Франко“, Националната филхармония на Украйна и Международният център за култура и изкуства. В града се провеждат престижни фестивали като Международния филмов фестивал „Молодист“. Музеят „Мистецкий Арсенал“ е една от най-големите арт-платформи в Източна Европа, разположена в историческа сграда на старо военно укрепление.
Забележителности
Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.
Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
Климат Климатът на Киев е умереноконтинентален. Средната температура през януари е -6 °C, а зимните дни с температури над нулата не са рядкост. През по-студените периоди със северни или североизточни ветрове температурите могат да паднат драстично, като е регистриран абсолютен минимум от -33 °C. Обикновено снежната покривка се задържа от средата на ноември до края на март. Периодът без слани продължава средно 180 дни, но през някои години той надхвърля 200 дни. Лятото е топло, със средна юлска температура от 20 °C и регистрирана максимална температура от 39 °C. Средната годишна сума на валежите е 635 mm, като максималните валежи са през юни и юли.
Икономика на града Икономиката на града през XIX в.