Лука Поптеофилов Николов Мелийчин с псевдоними Милчин и Горов () е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Лука Поптеофилов е роден в 1865 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Баща му свещеник Теофил Попвасилев се занимава с революционна дейност и поддържа връзки с Васил Левски и Тодор Каблешков, брат му Никола Поптеофилов е участник в Кресненско-Разложкото въстание, а племенниците му Георги Николов и Теофил Николов също са дейци на ВМОРО.
Завършва основно образование в Белица, втори гимназиален клас в София, а в 1887 година завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия. В 1885 година с Константин Саев създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.
След завършването си, в 1887 година става учител и директор на Сярското българско четвъртокласно училище, където въвежда нови методи на преподаване. На следата 1888 година екзархията го праща като директор на Банското българско училище. В Банско развива дейност срещу неправославните религиозни пропаганди. Заподозрян от османските власти, Поптеофилов напуска Банско и преподава в българското училище в Мелник, а в 1896 - 1897 година учителства в Неврокоп.
Става член на ВМОРО, пръв в Разлога, и във всички населени местта, където преподава участва в дейността на местните революционни комитети, като често ги председателства. Подпомага усилията на Гоце Делчев за масовизиране на ВМОРО. В 1896/1897 година, когато Делчев е учител в Банско, двамата начертават план за развитие на организацията в Разложко, Неврокопско и Горноджумайско. Многократно е арестуван и изтезаван, като два пъти лежи по девет месеца в затвора Еди куле, Солун. Установява се в Свободна България.
В 1902 - 1903 година е консултант на Задграничното представителство в София. В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание организира снабдяването на четите в Рила с оръжие и боеприпаси. След въстанието е делегат по настаняването на бежанците във Варна и поема издръжката на своето семейство, както и на тези на братята му и сестрите му, избягали от опожарената Белица.
След дадената амнистия, в 1904 година става учител в Костурското българско училище. Турската полиция обаче не му позволява да преподава в Костур и той е принуден да се върне в Княжеството и преподава в Орхание и Созопол. Загива при нещастен случай в Созопол през юни 1911 година или на 20 октомври 1912 година.
Родословие
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Белица Категория:Починали в Созопол Категория:Български революционери от Македония Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия