Джон Роналд Руел Толкин (), CBE FRSL, е британски писател, филолог и университетски преподавател, признат за основоположник на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ и неговото продължение – трилогията „Властелинът на пръстените“. На 28 март 1972 г. е удостоен със званието „Командор на Ордена на Британската империя“ заради приноса си към английската литература.

В периода 1925 – 1945 г. заема поста на професор по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт и лектор (fellow) на Колежа „Пемброук“ към Оксфордския университет. От 1945 г. до пенсионирането си през 1959 г. е професор по английски език и литература и лектор в Колежа „Мъртън“ в същия университет. Той е близък приятел на писателя Клайв Стейпълс Луис, с когото споделя членство в неформалната литературна дискусионна група „Инклинги“, посветена на теми от митологията, религията и литературата.

След смъртта на Толкин синът му Кристофър публикува редица произведения, основани на обширните му бележки и непубликувани ръкописи. Сред тях се откроява „Силмарилион“, който, заедно с „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, формира цялостен корпус от приказки, поеми, измислени истории, изкуствени езици и литературни есета, описващи фантастичния свят Арда и неговия дял Средната земя. Между 1951 и 1955 г. Толкин прилага термина Легендариум към по-голямата част от тези писания.

Произход Толкин е англичанин и се определя като такъв. Неговите преки предци по бащина линия са занаятчии от средната класа, които изработват и продават часовници и пиана в Лондон и Бирмингам.

Семейството произхожда от източнопруския град Кройцбург, близо до Кьонигсберг, основан по време на средновековната германска експанзия на изток. Най-ранният известен предшественик по бащина линия е Михел Толкин, роден около 1620 г. Синът му Кристиан Толкин (1663 – 1746) е богат мелничар в Кройцбург, а внукът му Кристиан Толкин (1706 – 1791) се премества в близкия Гданск. Двамата сина на последния – Даниел Готлиб (1747 – 1813) и Йохан Бенямин (1752 – 1819), по-късно известен като Джон Бенджамин, емигрират в Лондон през 1770 г. и стават предци на английския клон на семейството. Йохан (Джон) е вторият прадядо на писателя.

През 1792 г. Джон Бенджамин Толкин и Уилям Грейвъл поемат мануфактурата „Ердли Нортън“ в Лондон, която продава часовници под името „Грейвъл и Толкин“. Даниел Готлиб получава британско гражданство през 1794 г., докато Джон Бенджамин никога не става британски гражданин. Впоследствие към тях се присъединяват и други роднини от Германия. Няколко семейства с фамилия „Толкин“ или нейни варианти продължават да живеят в Северна Германия, като повечето са потомци на хора, евакуирани от Източна Прусия през 1945 г., в края на Втората световна война.

Според Ричард Держински фамилното име „Толкин“ е с долнопруски произход и вероятно означава „син/потомък на Толк“. Самият Толкин погрешно е смятал, че фамилията му произлиза от немската дума tollkühn („безразсъден“), и шеговито я е включил като „камео“ в незавършения си роман The Notion Club Papers под буквално преведеното име Rashbold. Держински обаче доказва, че това е псевдоетимология.

Макар да е бил наясно с германския произход на рода си, познанията на Толкин за семейната история са били ограничени, тъй като е израснал „рано изолиран от семейството на своя преждевременно починал баща“.

Биография

Детство

Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд, е роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, главният град в Оранжевата свободна държава (по-късно анексирана от Британската империя и днес Фрайстат в Република Южна Африка). Той е син на Артър Руел Толкин (1857 – 1896), английски банков управител, и на съпругата му Мейбъл Съфилд (1870 – 1904). Семейството напуска Англия, когато Артър е назначен за ръководител на местния офис на британска банка. Толкин има по-малък брат – Хилъри Артър Руел Толкин, роден през 1894 г.

В ранното си детство Толкин преживява няколко инцидента, сред които ухапване от паяк бабуин – събитие, което някои изследователи свързват с по-късни мотиви в творчеството му, макар самият той да отрича да има спомен за него. Когато е бебе, млад семеен слуга го отнася в чифлика си, но го връща на следващата сутрин. Both the spider incident and the visit to the homestead are covered here.

Когато е на три години, той отива в Бирмингам, Англия, на гости на леля си. На 15 февруари същата година баща му умира в Южна Африка от ревматична треска, преди да успее да се присъедини към тях. Това оставя семейството без доходи, така че майката на Толкин го взема да живее при родителите ѝ в предградието „Кингс Хийт“,, Ch I, "Bloemfontein". Бирмингам. Скоро след това, през 1896 г., те се преместват в Сеърхол (сега в Хол Грийн), тогавашно село в Устършър, по-късно присъединено към Бирмингам.

Толкин обича да изследва водната мелница Сеърхол Мил и природния резерват Мозли Бог, и хълма Клент Хилс, хълмовете Лики Хилс и района Малвърн Хилс, които по-късно вдъхновяват сцени в книгите му, заедно с близките градове и села като Бросгроув, Олстър и Алвсчърч, и места като фермата на леля му Джейн „Баг Енд“, чието име той използва в своите произведения.

Майка му се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. Тя обучава двете си деца у дома. Роналд, както е известен в семейството, е запален ученик., с. 29 Тя го научава на много ботаника и събужда в него удоволствието от вида и усещането на растенията. Малкото момче обича да рисува пейзажи и дървета, но любимите му уроци са тези, свързани с езиците, а майка му го научава на основите на латински много рано. Толкин може да чете на 4-годишна възраст и скоро след това може да пише свободно. Майка му му позволява да чете много книги. Той не харесва „Островът на съкровищата“ и „Хамелнският ловец на плъхове“ и смята, че „Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол е „забавна, но смущаваща“. Харесва истории за „червените индианци“ (терминът, използван тогава за индианците в приключенските истории) и фантастичните произведения на Джордж Макдоналд., с. 22 „Приказните книги" на Андрю Ланг са особено важни за него и тяхното влияние е очевидно в някои от по-късните му писания., с. 30

Майка му е приета в Римокатолическата църква през 1900 г. въпреки яростните протести на нейното баптистко семейство,, с. 31 което спира всякаква финансова помощ за нея. През 1904 г., когато Дж. Р. Р. Толкин е на 12 години, 34-годишната му майка умира от остър захарен диабет. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Девет години след нейната смърт Толкин пише: „Моята скъпа майка наистина бе мъченица и Бог не дава на всеки толкова лесен път към великите си дарове, както направи за Хилари и мен, давайки ни майка, която уби сама себе си с труд и проблеми, за да ни осигури запазване на вярата."

Преди смъртта си майка му дава настойничеството над синовете си на своя близък приятел, отец Франсис Ксавие Морган от ораторията в Бирмингам, на когото е възложено да ги възпита като добри католици. В писмо от 1965 г. до сина си Майкъл Толкин си спомня за влиянието на човека, когото винаги е наричал „татко Франсис“: „... за първи път научих милосърдие и прошка от него и в светлината на това пробих дори „либералната“ тъмнина, от която излязох, знаейки повече за „Кървавата Мери“, която никога не бе спомената освен като обект на нечестиво поклонение от страна на романистите.“ След смъртта на майка си Толкин израства в района на Еджбастън в Бирмингам и посещава Училището на крал Едуард в Бирмингам, а по-късно Училището „Свети Филип“. През 1903 г. печели стипендия на фондацията и се връща в Училището на крал Едуард., с. 25-38

Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отецът им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Едит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по ръгби. Отец Морган не е очарован от появата на Едит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в Оксфордския университет. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на 21 години.

Младежки години В началото на 1908 г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в Оксфорд. Там скоро забелязват таланта му по отношение усвояването на нови езици. Докато е в ранните си тийнейджърски години, Толкин се среща за първи път с изкуствения език Анималик, изобретение на неговите братовчеди Мери и Марджъри Инкълдън. По това време той изучава латински и англосаксонски. Техният интерес към Анималик скоро изчезва, но Мери и други, включително самият Толкин, изобретяват нов и по-сложен език, наречен Невбош. Следващият изкуствен език, с който започва да работи, Нафарин, е негово собствено творение. Толкин научава есперанто известно време преди 1909 г. Около 10 юни 1909 г. той съставя "The Book of the Foxrook" – тетрадка от шестнадесет страници, където се появява „най-ранният пример за една от изобретените от него азбуки". Кратките текстове в тази тетрадка са написани на есперанто.

През 1911 г., докато са в Училището на крал Едуард, Толкин и трима негови приятели Роб Гилсън, Джефри Баче Смит и Кристофър Уайзман, създават полутайно общество, което наричат TCBS. Инициалите означават Чаен клуб и Баровианско дружество (Tea Club and Barrovian Society), намеквайки за техния обичай да пият чай в магазините на Бароу в близост до училището и тайно в училищната библиотека., с. 53-54Tolkien and the Great War, с. 6. След като напускат училище, членовете поддържат връзка и през декември 1914 г. провеждат съвет в Лондон в дома на Уайзман. За Толкин резултатът от тази среща е силна отдаденост на писането на поезия., с. 82

През 1911 г. Толкин отива на лятна ваканция в Швейцария ‐ пътуване, което той си спомня ярко в писмо от 1968 г., Letters #306 to Michael Tolkien, 1967 or 1968 отбелязвайки, че пътуването на Билбо Бегинс през Мъгливите планини е пряко базирано на неговите приключения, докато групата им от 12 души се разхожда от Интерлакен до Лаутербрунската долина и на лагер в морените отвъд Мюрен. Петдесет и седем години по-късно Толкин си спомня съжалението си, че е напуснал гледката към вечните снегове на Юнгфрау и Зилберхорн, „Силвертин (Мория) на моите мечти“. Те преминават през Клайне Шайдег, Гринделвалд и продължават през Гросе Шайдег до Майринген. Продължават през прохода Гримзел, през Горно Вале до Бриг и по-нататък до Алечкия ледник и Цермат.

През октомври същата година Толкин започва да учи в Колеж „Екзетър“ в Оксфорд. Първоначално учи класически езици, но през 1913 г. променя курса си с английски език и литература, завършвайки през 1915 г. с отличие с грамота. Сред неговите преподаватели в Оксфорд е Джоузеф Райт, чийто „Буквар по готически език“ вдъхновява Толкин като студент., с. 45, 63-64

Ухажване и брак На 16-годишна възраст Толкин се запознава с Едит Мери Брат, която е три години по-възрастна от него, когато той и брат му Хилари се преместват в пансиона, където тя живее в бирминганското предградие „Еджбъстън“. Неговият настойник отец Морган му забранява да се среща, да говори или дори да си кореспондира с нея, докато не навърши 21 години. Толкин се подчинява на тази забрана докрай, с едно забележително ранно изключение, за което отец Морган заплашва да прекъсне университетската му кариера, ако не престане.

Вечерта на своя 21-ви рожден ден Толкин пише на Едит, която живее със семейния приятел Ч. Х. Джесъп в Челтнъм. Той заявява, че никога не е преставал да я обича и я моли да се омъжи за него. Едит отговаря, че вече е приела предложението на Джордж Фийлд, брат на един от най-близките ѝ приятели от училище. Но тя казва, че се е съгласила да се омъжи за Фийлд само защото се е чувствала „на рафта“ и е започнала да се съмнява, че Толкин все още държи на нея. Тя обяснява, че заради писмото на Толкин всичко се е променило.