ОтверткатаНов правописен речник на българския език, Българска академия на науките, издателство Хейзъл, София, 2002, стр. 610 е ръчен инструмент за завинтване и отвинтване на винтове.
Обикновено металното тяло на отвертката се изработва от здрава инструментална стомана за да устоява на огъване или усукване. По-качествените отвертки имат означение Cr-V (хром-ванадий), те са по-издръжливи и устойчиви на износване и умора.
Думата отвертка има руски произход, отвёртка произлиза от отвёртывать – отвъртам.
Типове отвертки Най-често срещаните типове отвертки са плоската и кръстатата. Примерни означения на типа отвертка: SL – плоска отвертка, най-стария тип. използва се за винтове с един шлиц. Исторически е първата отвертка. Ph – Philips – кръстата, използва се за винтове с по-малък размер, главно в уредостроенето – изобретена от американеца Джон Томпсън, а инж. Хенри Филипс изкупува патента му и организира производство. Pz – Pozidriv (произнася се „позидрайв“) – кръстата отвертка, изобретена след Philips, от същия инж. Филипс. Има предимството, че не изскача от шлица и позволява по-голям момент на затягане, предимно се използва при винтовете за дърво,
Източници
Категория:Ръчни инструменти