Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То е част от Атлантическия океан като се свързва с него чрез Гибралтарския проток на запад и заема площ от около 2,5 млн. km². На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море, а след това чрез протока Босфор – с Черно море и чрез Керченския проток – с Азовско море, като по този начин последните три морета се включват в неговия водосборен басейн. «Большая Советская Энциклопедия» – Средиземное море, т. 24-І, стр. 359-361

Името (;  – букв. море по средата на Земята) е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин – според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.

Средната дълбочина на Средиземно море е 1 500 m, а максималната 5 267 m.

История

Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан Тетис, който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. Реликти от океана са също Аралско, Каспийско, Черно и Мраморно морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между Северна Африка и Иберийския полуостров, като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал Югоизточна Европа с Мала Азия.

История на мореплаването в Средиземно море Първите сведения за мореплаване в Средиземно море са от финикийците, макар че мнозина учени смятат, че още homo sapiens преплува с прости лодки морето при Гибралтар. Финикийците проучват целия басейн и създават свои колонии по африканския, испанския и други брегове. Според някои източници те дори прекосяват Гибралтарския проток.

След финикийците елините и египетските мореплаватели продължават морското дело и колонизирането на средиземноморския басейн. Те също създават свои морски колонии, които впоследствие се превръщат в градове.

Морски битки в Средиземно море

В Средиземно море се провеждат някои от най-грандиозните морски битки в историята. Още от древни времена в морето е развито мореплаването, което означава, че има и вражда между народите плаващи във водите на Средиземно море. Всеки желае контрола над басейна, като още финикийците правят колонии по бреговете му и водят няколко сражения с местните племена в Северна Африка. Морските битки са неизбежни и поради факта, че Средиземно море е свърталище на пирати от африканските брегове и Европа (гръцки, италийски и тракийски). Още през 12 век преди новата ера съществуват пиратски кораби, които атакуват крайбрежните селища с цел грабителство.

По-късно, когато Римската империя овладява басейна на морето, тя ликвидира пиратството, което е голям проблем за корабите на империята. Юлий Цезар се справя с пиратите, като води доста морски сражения с арабските пирати и със силните елински кораби.

В по-късно време се провеждат още много морски битки в Средиземно море, като битката при Лепанто, битката при Негропонт, битката при Спецес и др.

Търговия в Средиземно море

Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по морето в търсене на пазар за стоките си, датират от времето на финикийците, 1200 – 900 г. пр.н.е.Владимир Попов, История на Стария свят, ISBN 978-954-427-785-7

След тях елините, египтяните, персите и римляните също усвояват мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е в праисторическата епоха, а напротив – превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит.Енциклопедия „История на света“, ISBN 954-625-269-7

По-късно, когато римляните завладяват цялото крайбрежие на Средиземно море, те го използват за превозване на роби, храни и войска до всички части на империята си.

В съвременността Средиземно море също е важен маршрут, свързващ държави като Украйна, България, Грузия, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за превоза на стоки и хора.

Икономика Крайбрежието на Средиземно море отдавна е плътно заселено и се отличава с високи нива на селскостопанско развитие (особено в страните, разположени по северните му брегове).

За селското стопанство на средиземноморските страни е характерно производството на цитрусови (около една трета от световния добив), памук, маслодайни растения. В системата на международните търговско-икономически връзки Средиземно море заема специално положение. Намиращо се между три части на света (Европа, Азия и Африка), Средиземно море е важен транспортен път, по който преминават морските връзки на Европа с Азия, Северна Африка, както и с Австралия и Океания.

Транспортното значение на акваторията на Средиземно море за Западна Европа непрекъснато нараства във връзка със засилващата се зависимост на страните в региона от вноса на суровини. Особено голяма е ролята на Средиземно море в превоза на нефт. То е важен „нефтен“ път между Западна Европа и Близкия изток. Дялът на южните европейски пристанища в снабдяването на Западна Европа с нефт постоянно расте (около 40 процента през 1972 г.). Пристанищата на Средиземно море са свързани с тръбопроводи както със страните от Западна Европа, в това число Австрия, Германия, Франция, Швейцария, така и с находищата на нефт в Близкия изток и Северна Африка. Големи са превозите и на различни видове суровини, метални руди и боксит, селскостопански продукти по Суецкия канал, през който преминават връзките на Западна Европа с Азия и Австралия. Най-големите нефтени пристанища в Средиземно море са Марсилия във Франция, Генуа, Аугуста, Триест в Италия, Сидра, Марса Брега в Либия.

Някои от най-натоварените морски маршрути в света преминават през Средиземно море. Изчислено е, че около 220 000 търговски плавателни съда от над 100 бруто регистър тона прекосяват морето всяка година, което е около една трета от общия тонаж на търговските кораби в света. Те често носят опасни товари, което може да доведе до необратими щети за морската среда.

Промиването на цистерните за химични продукти и нефтените отпадъци също са важен източник на замърсяване. Средиземно море представлява 0,7% от площта на Световния океан, но получава 17 процента от световното замърсяване с нефт на морските води. Смята се, че всяка година в морето се изпуска между 100 000 и 150 000 тона суров петрол от транспортните съдове.

В Средиземно море се превозват приблизително 370 000 000 тона петролни продукти годишно (повече от 20% от общото количество за света), с около 250 – 300 танкера преминаващи морето ежедневно. Аварийните нефтени разливи се случват често – средно 10 разлива на година. Голям разлив на нефт може да настъпи по всяко време във всяка част на Средиземно море.

По бреговете на Средиземно море и островите му има многобройни промишлени предприятия. Със суровините, доставяни по море, се развиват химическа и металургична промишленост. Най-големите възли на химическата промишленост в периода 1960 – 1975 г. стават островите Сардиния и Сицилия в Италия, устието на Рона във Франция и др. Започва добива на нефт и газ в шелфа на Средиземно море (северната част на Адриатическо море, крайбрежието на Гърция и др.).

Риболовът в Средиземно море в сравнение с други басейни на Атлантическия океан има второстепенно значение. Индустриализацията на крайбрежията, ръстът на градовете, развитието на зони за туризъм довеждат до интензивното замърсяване на крайбрежните води. Най-известните курорти са тези на Лазурния бряг (Ривиера) във Франция и Италия, Балеарските острови в Испания, курортите по бреговете на Леванта и др.

Географска характеристика Деление, брегова линия, географски параметри, острови, реки

Средиземно море включва в себе си 7 по-малки морета (от запад на изток): Алборанско море в най-западната част, между Испания, Мароко и Алжир Балеарско море в северозападната част, между Балеарските острови и Пиренейския полуостров Лигурско море в северната част, на север от остров Корсика Тиренско море в централната част между островите Сицилия, Сардиния и Корсика и Апенинския полуостров Адриатическо море в северната част между Апенинския и Балканския полуостров Йонийско море в централната част между остров Сицилия, Апенинския и Балканския полуостров Егейско море в североизточната част между Балканския полуостров и Мала Азия с Бяло море в северната част и Критско море в южната част, северно от остров Крит.

Съвременни държави, колонии и автономни територии с излаз на Средиземно море са 23 броя: Европа 12 държави: Испания, Гибралтар Франция, Монако, Италия, Малта, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция и Турция. Азия 6 държави: Турция, Сирия, Кипър, Ливан, Израел и Палестинската автономия. Африка 5 държави: Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко.

Дължина от запад на изток около 3700 km, максимална ширина до 1700 km, площ 2,5 млн. km2, обем 3839 хил. km3, средна дълбочина 1541 m, максимална 5267 m, югозападно от полуостров Пелопонес.

Бреговете му край планинските крайбрежие са предимно стръмни, скалисти, абразивни, а покрай низинните крайбрежия – лагунно-лиманни и делтови. За източното крайбрежие на Адриатическо море е характерен Далматинския тип бряг. Най-големите заливи по крайбрежието му са: Валенсийски, Лионски, Генуезки, Таранто, Коринтски, Анталия, Искендерун, Сидра (Голям Сирт), Габес (Малък Сирт) и др.

Най-големите острови в Средиземно море са: в западната част – Балеарски острови, Корсика, Сардиния и др. в средната част – Сицилия, Малта, Йонийски острови и др. в източната част – Кипър, Крит, Евбея, Родос и др.

Климат

Средиземноморският климат се определя от положението на морето в субтропичния пояс и се характеризира с голяма специфика, която го отделя като самостоятелен тип климат, характеризиращ се с мека зима и горещо сухо лято.

През зимата над морето се установява център на ниско атмосферно налягане, което предизвиква нестабилно време с чести бури и обилни валежи, студените северни ветрове понижават температурата на въздуха. Наблюдават се местни ветрове – мистрал в Лионския залив и бора в източната част на Адриатическо море. През лятото по-голямата част на Средиземно море е покрита от Азорския антициклон, който определя преобладаването на ясно време със слаба облачност и слаби валежи. През летните месеци има сухи и прашни мъгли, носени от африканския бряг от южния вятър сироко. В източната част на морето се наблюдават устойчиви северни ветрове – етезии.

Средната януарска температура на въздуха варира от 14 – 16 °C по южното крайбрежие до 7 – 10 °C на север, през август – от 22 – 24 °C на север до 25 – 30 °C в южните части на морето. Изпарението от повърхността на Средиземно море достига до 1 250 mm на година (3 130 km³). Относителната влажност на въздуха варира от 50 – 65% през лятото до 65 – 80% през зимата. Облачността през лятото е 0 – 3 бала, през зимата около 6 бала. Средните годишни валежи са 400 mm (около 1000 km³), като количеството варира от 1 100 – 1 300 mm в северозападната част до 50 – 100 mm на югоизток. Минимумът е през юли и август, а максимумът – през декември.

Характерни са миражите, които често се наблюдават в протока Месина (т.н. Фата моргана).