Пьотър Лавров (народник)

Пьотър Лаврович Лавров (14 юни, 1823 - 6 февруари, 1900) - руски социолог, философ, публицист. Идеолог на революционното народничество. Привърженик на субективно-идеалестическия метод в социологията.

Биография По произход Пьотър Лавров е дворянин. Получил образование в артилерийското училище в Санкт Петербург. През 1860 г. участва активно в литературни и обществени дейности и в студентското движение. Става близък приятел с Николай Чернишевски. Член е на организацията „Земля и воля“ от 1862 г., а след това и на партията „Народна воля“. След покушение на Дмитрий Каракозов бил арестуван и изпратен в изгнание. Там той пише най-известното си произведение „Исторически писма“ (1868-69). През 1870 г. с помощта на Герман Лопатин той избягва в Париж. Участва в Парижката комуна 1871 г. След това отива в Лондон, където се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От 1873 до 1877 г. е редактор на списание „Напред“.

Умира на 6 февруари, 1900 г. в Париж, където е и погребан.

Външни препратки О революционерах как „критически мыслящих личностях“ (из „исторических писем“) Исторические письма П. Л. Лавров, Стихотворения. / Поэты-демократы 1870—1880-х годов. Л.: „Советский писатель“, 1968 Доклад П. Л. Лаврова на Парижском конгрессе II Интернационала Рабочая Марсельеза на стихи Лаврова Парижская коммуна 18 марта 1871 г. (Л.: Прибой. 1925) Тхоржевский С., Испытание воли Повесть о Петре Лаврове М.: Политиздат, 1985. — (Пламенные революционеры.) Лавров в воспоминаниях современников

Категория:Руски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Руски социолози Категория:Руски историци Категория:Руски публицисти Категория:Руски революционери Категория:Руски социалисти Категория:Починали в Париж Категория:Погребани на Монпарнас Категория:Участници в Парижката комуна