Полабският език е група от славянски диалекти, говорени докъм 18 век на територията на съвременните немски провинции: Мекленбург, Бранденбург, Саксония-Анхалт, в източните части на Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Полабският е един от лехитските езици.

Името идва от полабските славяни, които дължат името си на река Елба (, а на полски – Łaba)

Разпространение До 10 век полабските славяни обитават областите около р. Елба. Известни от историческите извори племена са ободритите в западната част на Мекленбург и Холщайн, лютичите в източен Мекленбург, северен Бранденбург и южна Померания, хавеляни в западен Бранденбург, и руяни на о. Рюген. Съвременният кашубски език, говорен на територията на Северна Полша е най-близък до полабския език.

История на езика Със заселването на немци на изток през 10 – 12 век полабските езици биват постепенно изместени от немския. Издавани са многобройни забрани за употреба на езика. В градовете в района на Бранденбург на вендите (славяните) се разрешавало да се препитават само като рибари. Така езикът бива ограничен до някои изолирани райони и се запазва до 17 век. На о. Рюген полабският език изчезва още през 15 век. До средата на 18 век в областта Вендланд в Долна Саксония (източно от Люнебург) се говори дравенополабски диалект.

Днес за полабските племена напомнят местни имена като Росток, Потсдам, Узедом.

Писмени паметници Полабският език никога не е имал собствена писменост. Малко преди изчезването на езика са записани няколко кратки речника, молитви и една народна песен. Повечето от текстовете са записани в селата Вустров и Зютен в Мекленбург. Известни са и текстове на полабски, написани в Люхов-Даненберг през 17 и 18 век.

Особености на езика Поради дълговековната си изолация полабският език се е отдалечил от другите славянски езици: на първо място се забелязва силно немско влияние. В древенополабския диалект се наблюдават гласни звукове ö und ü: dör двор, düber добър. Развитие на дифтонги, подобно на дифтонгите au и ai, развили се от дългите u и i при прехода на среднонемски в нововисоконемски) Примери: jautra утро, dausa душа, caiste чист, djöicha (той) диша, launa луна. В полабския език не е действал с пълна сила законът за възходяща звучност в сричката. Пример за това е непълната ликвидна метатеза (замяната на праславянските съчетания -or- и -ol- пред съгласна с -ro- и -lo- или -ra- und -la- (например в местните названия Старгард, Загард, Гартов и Гардиц, в които се открива праславянското *gardъ град) и думи като dargë драг, gardište градище, warna врана, korwo крава, но mlade, mlôde млад. Запазване на носовите гласни: jaimą име, gąs, gęs гъска, pąt път – в старобългарски сътоветно: имѧ, гѫсъ, пѫтъ. Непълно развитие на съчетанията *tj, *dj: motechja мащеха, но swecja свещ, midzja межда. Речниковият състав съдържа голям брой немски заемки (особено долнонемски): kledijat обличам, dif крадец, klore ясен, knecht слуга, komot (инф.) идвам, omar чук, smada ковач, taid време и др.

В следната таблица са дадени примери на думи от дравенополабския диалект (първата половина на 17 век) и на полабски език (8 – 14 век):

български дравенополабски полабски полски долнолужишки горнолужишки чешки старобългарски човек clawak, clôwak człowiek cłowjek čłowjek člověk чловѣкъ брат brot brat bratš bratr bratr братръ, братъ сестра sestra siostra sotša sotra sestra сестра бук bauk buk buk buk buk buk боукы бял bjole belë biały běły běły bílý бѣлъ бреза breza breza brzoza brjaza brěza bříza бик bôla byk byk byk byk, ćělc býk быкъ ден dôn dzień źeń dźeń den дьнь есен jisin, prenja zaima jesień nazymje nazyma podzim Ѥсень шапка klöbük, klübik czapka kłobyk kłobuk klobouk клобоукъ лято let lato lěśe lěćo léto лѣто мишка mois myš mysz myš myš myš мъшь малина molaina malina malina malina malena malina лъг plana ląka łąka łuka łuka louka лѫгъ риба raibo, roiboi ryba ryba ryba ryba ryba рыба ръка ręka ręka ruka ruka ruka рѫка сняг sneg śnieg sněg sněh sníh снѣгъ топъл teplü tepëlë ciepły śopły ćopły teplý топлъ вечер wicer wieczór wjacor wječor večer вечеръ огън widin, wüdjin ogień wogeń woheń oheň огнь вятър wjôter wiatr wětš wětřik, wětr vítr вѣтръ вода wôda woda woda woda woda voda вода градина wôgord wogard ogród zagroda zahroda zahrada зима zaima zima zymje zyma zima зима

Текстов пример Aita nos – молитва Отче наш

Aita nos, tâ toi jis wâ nebesai, sjętü wordoj tüji jaimą; tüji rik komaj; tüja wüľa mo są ťüńot kok wâ nebesai tok no zementi; nosę wisedanesnę sťaibę doj nam dâns; a wütâdoj nam nose greche, kok moi wütâdojeme nosim gresnarem; ni bringoj nos wâ warsükongę; toi losoj nos wüt wisokag chaudag. Pritü tüje ją tü ťenądztwü un müc un câst, warchni Büzac, nekąda in nekędisa. Amen.

Литература Słownik etymologiczny języka Drzewian połabskich, т. 1: ред. Tadeusz Lehr-Spławiński & Kazimierz Polański, Wrocław, 1962, от т. 2: ред. K. Polański, Wrocław, 1971. Kazimierz Polański & Janusz Sehnert: Polabian-English Dictionary. The Hague: Mouton 1967 Reinhold Olesch: Thesaurus linguae Dravaenopolabicae. (= Slavistische Forschungen; Band 42). Böhlau, Köln und Wien 1983 – 1987 (тритомен речник) August Schleicher: Laut – und Formenlehre der polabischen Sprache. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Sankt Petersburg 1871 (Препечатан в Saendig-Reprint-Verlag, Wiesbaden 1967; Reprint-Verlag, Vaduz/Liechtenstein 1999) Johann Parum Schultze; Reinhold Olesch (изд.): Fontes linguae Dravaenopolabicae minores et Chronica Venedica J. P. Schultzii.

(= Slavistische Forschungen; т. 7). Böhlau, Köln und Graz 1967 Christian Hennig von Jessen: Vocabularium Venedicum (oder Wendisches Wörter-Buch) (1705). препечатан от Reinhold Olesch. – Köln: Böhlau 1959

Външни препратки Интернет-страница с примери на полабски Полабски във Вендланд

Категория:Западнославянски езици Категория:Езици в Германия