Малтийският език е семитски език, близък до арабския, говорен от около 370 хиляди души в Република Малта. Малтийският, наред с английския, е официален език на Малта. Езикът е и единственият в рамките на Европейския съюз, притежаващ семитски произход. Малтийският е наследник на сицилианско-арабската езикова група, като значителна част от речниковия състав представлява заемки от италианския език и сицилианския диалект. Останалата част от лексикалния запас се съставлява от думи с арабски корени, като влияние върху езика има и английският. Това е единственият семитски език, използващ латиницата като своя официална азбука.

Писменост Съвременната малтийска азбука е съставена през 1924 г., основавайки се на латиницата. Липсват буквите „c“ и „y“, а са включени 4 видоизменени посредством диакритични знаци букви (ċ, ġ, ħ, ż) и 2 диграфа (għ, ie).

Тъй като в малтийския език има значителни заемки от романската езикова група, в писмената реч – предимно в чуждици от италиански произход – се срещат краесловни гласни с остро ударение (à, è, ì, ò, ù).

Буква Звук (МФА) Приблизително българско съответствие A aпотъмнено българско а (няма, наша, отивам) B b б, в края на думата се обеззвучава до п Ċ ċ ч D d д, в края на думата се обеззвучава до т E e е F f ф Ġ ġ дж, в края на думата се обеззвучава до ч G g г, в края на думата се обеззвучава до к GĦ għ , удължава и фарингализира гласни звукове (GĦI = ; GĦU = ). В края на думата или веднага след „h“ придобива стойност на двойно Ħ () H h – не се произнася, освен ако не е в края на думата. Тогава придобива стойност на . Ħ ħ наподобява придихателно х, но гърлено I i и IE ie , йе J j й, ь K k к L l л M m м N n н O o ударено българско о (ко̀тка) P p п Q q т.нар. ларингален експлозив, съответсващ на гърления кратък звук в българското отрицателно възклицание „ъ—ъ!“ R r р S s с T t т U u приблизително у, подобно на неударения звук о в думата „корѐм“ V v в, в края на думата се обеззвучава до ф W w кратък звук у, подобно на беларуското ў X x ш / ж Z z ц / дз Ż ż з, в края на думата се обеззвучава до с

История Произходът на малтийския език се обяснява с пристигането на преселници от съседна Сицилия през XI век, където се е говорил сицило-арабският диалект. Това твърдение е подкрепено от генетични изследвания, които показват, че съвременните малтийци делят общи предци със сицилианците и калабрийците, както и с някои други народи от Северна Африка и Левант. Нормандското нашествие през 1090, следвано от изгонването на мюсюлманите, трайно изолира езика от арабския си източник, създавайки условия за развитието му като отделен език. За разлика от Сицилия (където сицило-арабският изчезва, заменен от сицилианския италиански), езикът в Малта продължава да се развива заедно с италианския, като в крайна сметка го заменя като официален език през 1964 г. (наред с английския език).

Първото писмено позоваване на малтийския език е в завещание от 1436 г., където се наричал lingua maltensi. Най-старият известен документ на малтийски е Il Cantilena (Xidew il-Qada) от Пиетро Кашаро. Датира от XV век.

Граматика Малтийската граматика е фундаментално произлязла от сицило-арабския, въпреки че романските езици и английският са имали голямо влияние върху образуването на множественото число.

Прилагателни и наречия Прилагателните следват съществителните. Не съществуват свободно формирани наречия и словоредът е доста гъвкав. Както съществителните, така и прилагателните имена от семитски произход вземат определителния член ил – (например: It-tifel il-kbir, „По-голямото момче“). Това правило не важи за прилагателните с романски произход.

Съществителни имена Съществителните имена са множествени, които могат и да образуват двойствено число. Множественото число в семитските езици е сложно: ако са правилни, те се маркират с -iet/-ijiet, н.п., art, artijiet. Ако са неправилни, падат под т.нар. категория pluralis fractus, където думата образува множествено число, променяйки вътрешни гласни: ktieb, kotba „книги“, raġel, irġiel „мъж“, „мъже“.

Думи от романски произход обикновено образуват множествено число по два начина: добавяйки -i или -jiet. Например lingwa, lingwi „езици“, от сицилиански – lingua, lingui.

Думи от английски произход образуват множествено число, като се добавя окончание „-s“ или „-jiet“, например friġġ, friġis от английската дума fridge (хладилник).

Определителен член Морфемата il- е определителният член в малтийския език, българският еквивалент на  – я, – а, – ът, – ят и т.н.

Членът става l- преди или след гласна. l-omm (майката) rajna l-Papa (видяхме папата) il-missier (бащата)

Глаголи Глаголите имат трибуквен семитски модел, в който глаголът се спряга с префикси, суфикси и инфикси (например: kitbna, на арабски katabna, на иврит kathabhnu, „той писа“). Има две времена: сегашно и минало.

Външни препратки Малтийският език на Ethnologue Уикипедия на малтийски