Андрес Кайседо () е считан за един от най-оригиналните колумбийски писатели.Centro Virtual Isaacs, Andrés Caicedo: Biografía . Universidad del Valle, посетен на 14 юни 2008. Самоубива се на 25-годишна възраст.
Творбите му се разиграват в големия град и разкриват обществени проблеми и конфликти. Преоткрит години по-късно се превръща във фактор на влияние върху няколко известни колумбийски писатели от края на 20 век като Рафел Чапаро, Ефраим Медина и др.
Произведения Романи ¡Que viva la música! (1977) Noche sin fortuna (недовършена) (1976) La estatua del soldadito de plomo (недовършена) (1967)
Разкази Pronto (1976) En las garras del crimen (1975) Maternidad (1974) El pretendiente (1972) El tiempo de la ciénaga (1972) El atravesado (1971) Destinitos fatales (1971) Calibanismo (1971) Patricialinda (1971) Antígona (1970) Berenice (1969) Lulita, ¿qué no quiere abrir la puerta? (1969) Felices amistades (1969) El espectador (1969) De arriba a abajo de izquierda a derecha (1969) Besacalles (1969) Vacíos (1969) Por eso yo regreso a mi ciudad (1969) Infección (1966) Los mensajeros (1969) Los dientes de Caperucita (1969) Infección (1966) El silencio (1964)
Пиеси (за кино и театър) Un hombre bueno es difícil de encontrar (1972) El fin de las vacaciones (1967) Recibiendo al nuevo alumno (1967) El mar (1967) Los imbéciles también son testigos (1967) La piel del otro héroe (1967) Las curiosas conciencias (1966)
Източници
Външни препратки Последния ден на Андрес Кайседо (испански)
Категория:Колумбийски романисти Категория:Драматурзи Категория:Самоубийци Категория:Родени в Кали (Колумбия) Категория:Починали в Кали (Колумбия)