Капище (още свентило, кумирьница, капищьница, трэбище) се наричали свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха.rechnik.info В съвременните реконструкции на древнославянската религия това понятие е прието за обозначение на славянските храмове въобще.
Славянските свещени места се делят основно на два вида – светилища и храмове.
Светилища Светилищата (на старобългарски свентило) са познати от дълбока древност и биват използвани векове наред, бидейки широко разпространени сред всички славянски племена. Това са места на открито (обикновено в гори, на закътани поляни), където са разположени идоли на почитаните от местните родове божества, олтарни камъни и различни символи. Уредени са съвсем просто с няколко характерни компонента: Обект на почитане – идоли или фетиши; Жертвеник – висок четвъртит камък или каменна плоча; Жертвени ями – изкопи където се полагат принесените върху жертвеника жертви; Свещени символи или реликви, познати от митологията – рогове, мечове, щитове и т.н.
Храмове Храмовете на славяните наподобяват по устройство светилищата на открито. В крайна сметка те са просто техни наследници, тяхно идейно доразвитие, поради което са наричани и със същите наименования – капищьница, кумирьница, трэбище. Представляват кръгли или правоъгълни дървени постройки оградени с крепостни валове и ровове. Стените им са с богата дърворезба, изобразяваща сцени от славянската митология, божества и герои. Когато стените са измазани с глина, резбите се заменят с многоцветни рисунки. Вътре, в центъра на храма гори крада (на старобългарски – огнище, клада, жертвен огън) – вечен огън, символ на безсмъртието на боговете и несекващата им сила. В близост до централното огнище често се забива и главният кумир, изобразяващ бога, комуто е посветено капището и чието име носи. Около стените са разположени останалите свещени идоли, пред които са разположени каменни жертвеници и жертвени ями, където се хвърлят требите след приношението. В много случаи в жертвените ями също горят огньове. Всичко което вече е било върху требника и в ямите придобива сакрална същност и магическа сила. Ето защо въглените, пепелта, камъните, костите, съдовете и всичко друго, извадено от жертвените ями, се посипва върху оградните валове, в рововете и дори в специални траншеи около храма, с цел той да бъде по-добре защитен чрез свещените свойства на пожертваното. Храмовете най-често са в големи градове или на свещени места, достъпни за всички околни племенни общности, защото биват посещавани от по-голям брой поклонници. В това се проявява и разликата им от откритите светилища, които имат предимно местно, родово значение.
Идоли Идолите в южната и източната славянска традиция се наричат кумирь или капище (от тюркското кэп – образ, изражение), поради което самите светилища се наричат кумирьница или капищьница. Идолите са дървени или, по-късно, каменни и се подреждат в различни форми според обстоятелствата и йерархията: когато са само един или два идола, те се поставят в центъра на светилището, един до друг. ако са няколко, статуите се поставят една до друга, като в центъра е тази на най-висшето сред представените божества; от дясно се нареждат мъжките идоли, от ляво женските, или съобразно йерархията – от центъра към краищата в низхождение. ако са голям брой, идолите могат да се подредят по гореописания начин от центъра към краищата според значението на представените божества, но в две редици; в предния ред са мъжките божества, в задния – женските, шахматно разположени на първите. Така, когато човек застане пред тях, той трябва да може да вижда всяко едно изображение, независимо дали е на преден или заден план. Когато има много статуи, удачно е редиците да се закръглят, така че да оформят полукръг около олтара. понякога множеството идоли в светилището се разпределят по групи и се поставят на различни места, най-често според посоките на света, съобразно характеристиките на боговете; например семейство пролетни божества – на изток, семейство летни – на юг, семейство есенни – на запад и семейство зимни – на север.
Фетиши Има светилища, обаче, в които липсват идоли. Те служат на фетишистките култове и са устроени около обожествяван природен обект на поклонение – на старобългарски блъванъ – фетиш. Фетиши могат да бъдат свещени извори, свещени дървета, свещени камъни. Всъщност езичеството не почита самите фетиши заради собствената им материя, а заради свръхестествената им сила, която е проявление на божественото присъствие. С други думи, според основния езически принцип на пантеизъм, свещената същност на боговете се намира във всяка материя, а фетишизмът допълва този принцип с вярването, че определени предмети-фетиши концентрират по-голямо количество от божията енергия. Т.е. почитта към фетишите сама по себе си е почит към божествената същност, а оттам – към самите божества. Така, фетишите представят боговете и около тях не са нужни идоли – те взаимно се заместват.
Жертвеник В светилищата винаги се поставят жертвеници, върху които се принасят жертвите към боговете. На старобългарски жертвоприношението се нарича жрьтиіе. Езическата жертва се нарича жрьтва (от жрьти – жертвам, принасям в жертва), оброкъ (т.е. нещо обречено) или трэба, откъдето идва и наименованието на жертвения камък (трэбник) и на цялото светилище (трэбище). Жертвеникът е каменен – висок куб или плоска плоча. На него не само се жертват живи животни, но и се оставят всички пожертвования – тестени храни, месо, ястия, пари, напитки... Требникът се поставя или в центъра на светилището – пред идолите, или се полага по един пред всяка група кумири, особено ако са подредени на различни места из светилището.
Реликви Реликвите се поставят край идолите – всекиму според легендите. Например бог Даждбог е представян с огромен кръгъл светещ щит, представляващ самото слънце. Поради това, около идола на Даждбог се очаква да има облегнат голям позлатен щит.
Жреци Всяко светилище е в землището на определен род, на определена задруга и е посещавано от членовете ѝ по време на езически празници и други случаи. С боговете общуват родоначалниците на задругата, старейшините, така наречените старци, деди. У повечето славяни жреческо съсловие липсва. Това се дължи на родовия характер на религията и на териториалното разпределение на славянските племена – те живеят в малобройни разпръснати родови общности. Жреци и храмове в които да служат се появяват исторически доста късно и само сред някои славяни – там където живеят в по-големи селища или се пази прочут фетиш – обект на поклонение на множество племена.
Жреците в старобългарския език са наричани жьрьць, а също влъхвъ (жрец, магьосник, гадател), откъдето идва и влъхвованиіе (езическо служение, гадаене, магьосничество), и влъшьба (вълшебство, магия). Видно е че славянските жреци не само са служели на боговете, но и са се занимавали с магия, гадаене и лечителство.
Археология Археологическата наука днес е проучила голям брой останки от древнославянски капища по териториите на Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Северна Македония, България и Германия.
Известни капища
Беларус Верховляни, Гродненска област – градище, кръгла площадка 7 х 7 м, защитена с вътрешен ров и вал. В рова са открити кремъци, въглени и керамика от 9-13 век. Ходосовичи, Хомелска област – редом със селищна и погребална могила (курган) от 10-11 век са разположени две кръгови площадки с диаметър 5 и 7 м, оградени с ровове с ширина 20 и 40 см и дълбочина 25 – 50 см. По краищата на кръговете се намират сърповидни вдлъбнатини с ширина 1,8 м и дълбочина 1 м. В центъра на кръговете се виждат плоски ями с диаметър 0,6 – 1 м и дълбочина 15 – 25 см, запълнени с въглест пясък и камъни. Хотомел, Брестка област – градище в края на пясъчна дюна в средата на заблатена равнина. Почти кръглата площадка на градището (30 х 40 м) е окръжена с вдлъбнатини във вид на прекъснат ров и отделни коритовидни ями. По намерените отломки от домакинска посуда и накрайници на стрели, вдлъбнатините биват отнесени към 7 век. Запълнени са с въглени и пепел в 20 см слой, в който са открити разнородни вещи от 7-10 век. На леко издигащата се в центъра градищна площадка няма културен слой, а само няколко ями. В подножието на околния вал има слой въглени и обгорели дърва.
България Бранковци – кръгла глинена площадка с два подстъпа. Намерени са кости на животни, отломки от керамични съдове и други вещи от 9-10 век. Отлично свидетелство, че и след покръстването, езическите култове продължават да съществуват тайно или направо се инкорпорират в православието. Монтана, край античното селище Монтана – правоъгълна площадка, застлана с керамични плочи и добре запазени каменни основи. В източния край има част от варовиков жертвеник, вдлъбнатина в пода (вероятно за събиране кръвта на жертвените животни) и жертвени ями. Храмовата сграда е била с каменен градеж и е служела в периода 6-9 век, когато античното селище е било заселено и обитавано от български славяни. София – открит мраморен идол Преслав – Изображение на четирилико славянско божество от Преслав
Германия Аркона, остров Рюген – градено светилище от 9-12 век, разположено на най-източния нос на острова. Разкопките се провеждат през 1921, 1930 и 1969 – 1971 г. Разчистени са концентрична площадка, ограждащ я вал и свързващи ги траншеи с ширина 1 м. Във вала са установени 3 строителни периода и са открити слоеве с обгорена глина, камъни и въглени. От вътрешната и външната страна на вала преминават по-плитък и по-дълбок плоски ровове, като цялата защитна система отделя носа от останалия остров. В една от траншеите е открита каменна плоча, а под нея – 11 силно повредени мъжки черепа, животински кости, вещи и керамични отломки от 10-12 век. При северния склон на градището има голям водоизточник, в чиито околности са разположени 14 поселения и огромна погребална могила. Бранденбург – култова площадка, разположена редом с градище, възникнало в 8 век. Според преданията това е светилище на бог Триглав. В основите на хълма му, има „нежилищен“ културен слой, т.е. мястото е било посещавано, но не обитавано. Бродовин – площадка-капище, намираща се на най-високата част на езерен полуостров. Окръжена е с ров с ширина 5 м, дълбочина 80 см и диаметър 25 м. На склона на хълма е разположено поселение от 9-13 век. На това място през 1258 г. построяват манастир. Грос Раден, Шверински окръг – дървен храм разположен извън стените на поселение от 10-13 век. Градището е правоъгълно (12,5 х 7 м), със стени от греди, със схематично издялани човешки глави в краищата. Под прага са открити череп на зубър, глинен куб и отломки от съдове от 9-10 век. В северната част са изкопани 6 конски черепа, а под южната и източната стена лежат двойки копия. Храмът е ограден с ограда от дървесни стволове. Зааринген, окръг Бранденбург – около курган (погребална могила) от 7-12 век се намира кръгла площадка (диаметър 20 м), окръжена от концентрични ровове с ширина 2 и 3 м. Тауфелсберг – градище разположено на висок хълм, ограден с палисада и двоен вал с ров. На края на кръглата площадка (диаметър 30 м) е открит слой състоящ се от въглеста почва и големи камъни. Намерени са черепи, кости и зъби на животни. Фелдберг – останки от дървен храм, разположен на нос, отделен с полукръгъл плосък ров с ширина 2 метра. Оснвите на храма са прорязани от траншеи, свързващи коритовидни вдлъбнатини и голяма яма в центъра, пълна с пепел и въглени. Храмът е бил правоъгълен, разделен на две и се датира към 7-9 век. Фишеринзел – в селище от 11-13 век са намерени два полуизгнили дървени идола. В близост е полуостров, ограден със символичен ров.
Полша