ПФК ЦСКА (София)

ПФК ЦСКА София (абревиатура от Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е български професионален футболен отбор от София.

ЦСКА София е 31 пъти шампион на България (национален рекорд), носител е на 22 Национални купи на България и 5 Суперкупи. От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА участва във всички елитни шампионати на България с изключение на сезон 2015/16, когато се състезава във В група.

Със своите 2 полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони и 1 за Купата на носителите на национални купи ЦСКА е и най-успешният български отбор в европейските клубни турнири, като заема 60-о място, най-предно от всички български представители, в класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика. Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“ заради отстраняването на три европейски шампиони – АФК „Аякс“ през 1974 г., ФК „Нотингам Форест“ през 1981 г. и ФК „Ливърпул“ през 1982 г.

Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачове на стадион „Българска армия“ с капацитет от 22 995 места. Най-големият съперник на ЦСКА е ПФК „Левски“ (София), като мачовете между двата тима се наричат ​​вечно дерби.

История Създаване и златно десетилетие на Крум Милев Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на „Септември“ (София) с военния клуб ЦДВ под името „Септември при ЦДВ“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов – Симолията, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков, Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов и Кирил Богданов.

В своя първи сезон в новосъздадената А група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на МНО на мястото на армейския „Ботев“ (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „Черно море“, „Сливен“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „Динамо“.

От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в националния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария '54.

През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир КЕШ, като достига четвъртфиналите.

На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“. През следващия сезон ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството, а ЦСКА остава без титла до 1966 г.

Първи полуфинал в европейските клубни турнири През сезон 1966/67 ЦСКА достига до полуфинал за КЕШ, след като последователно елиминира „Слиема Уондърърс“, „Олимпиакос“, „Гурник“ и „Линфийлд“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „Интер“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „Гранде Интер“ побеждава в Болоня с 1:0 и продължава към финала.

През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от Берое е привлечен Петър Жеков, който дублира голмайсторския си приз със старозагорци и става първият българин със „Златна обувка“.

През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а през ноември 1973 г. отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „Байерн“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България.

Втори полуфинал в европейските клубни турнири 80-те години са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. На европейско ниво е отстранен еврошампиона „Нотингам“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „Ливърпул“.

Това обаче се случва през следващия сезон, като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския „Реал“ (Сосиедад), който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „Гленторан“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия Стойчо Младенов вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в Мюнхен „червените“ са разгромени с 0:4.

Разформироване Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е финалът за Купата на България на 19 юни 1985 г. на Националния стадион срещу вечния съперник „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда Христо Стоичков. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът Аспарух Ясенов дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след решение на ЦК на БКП.

Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.

Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен Димитър Пенев и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – Купата на Съветската армия след победа с 2:0 на финала срещу Локо (София) с голове на младите звезди Христо Стоичков и Любослав Пенев. Те заедно с Емил Костадинов формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. Същият сезон червените постигат требъл.

Представянето е успешно и на международната сцена, като в турнира за КНК армейците елиминират „Интер“ (Братислава), „Панатинайкос“ и „Рода“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят Илия Вълов е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.Кариера на Стоичков . life.dir.bg.

Следващият сезон продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.

Смутни времена Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран Валентин Михов. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов и Стойчо Стоилов. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.Как могъщият ЦСКА изпусна парата . www.sport1.bg. Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление. Само за един сезон са сменени петима треньори, а Цветан Йончев води отбора само за един ден.„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев На европейска сцена армейците побеждават „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на Петър Михтарски за евротурнирите.ЦСКА през сезон 1994/95 . inside.cska.bg.

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината Младежки национален отбор на България. През януари 1996 г. за треньор е назначен Георги Василев, който преди това е печелил три титли – 1 с „Етър“ и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през сезон 1996/97, но изключително странно бива освободен след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0.

В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 финала за Купата на България. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3. След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов и Владимир Манчев.