Република Амалфи () до 954 г., по-късно Херцогство Амалфи (Ducato di Amalfi), е стара италианска държава, управлявана между IX и XII век век от поредица херцози (на латински: duces), понякога наричани дожове, подобно на съперничещата Венецианска република. Заедно с Пиза, Генуа, Венеция и Рагуза Амалфи е една от най-известните морски републики и присъства със собствен герб на знамето на Италианския флот. Тя е най-старата и в продължение на два века най-могъщата от морските републики.
През X и XI век de facto е независима държава в Южна Италия с център град Амалфи. Преди това е част от Херцогство Неапол. Първият херцог е избран през 958 г. Става голяма сила за един век в Средиземноморската територия и през 1073 г. попада под владението на норманите.
История
От хегемонията на Неапол към автономия През 839 г., по същото време като борбата между лангобардите и византийците, провизантийският Амалфи е нападнат и завладян от лангобардския принц на Беневенто Сикард. След трагичната му смърт и произтичащата от това насилствена криза при наследяването на Княжество Беневенто, жителите на Амалфи се разбунтуват и успяват да прогонят лангобардския гарнизон.
На 1 септември 839 г. Амалфи получава административна автономия, въпреки че има формална зависимост от трона на Византия чрез Херцогство Неапол. В началото има система от комити и префектури: комитите се управляват една година, а понякога и две или три, докато префектите, отговарящи за комитите, остават на поста си по-дълго. Префектът Марино се опитва да установи династичен режим, като първо назначава собствените си синове за сърегенти, но опитът се проваля с неговия наследник.Enciclopedia Treccani- Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 72 (2008). Voce "Mastalo". V. la pagina MASTALO in Dizionario Biografico – Treccani
През 849 г. Амалфи, като част от Кампанската лига, участва със своя флот в битката при Остия, проведена през лятото, срещу сарацинския флот.
Амалфи става херцогство Периодът преди херцогството завършва през 954 г., когато Мастало II се титулува за херцог след навършване на пълнолетие, но умира през 958 г. След това новият херцог Сергий I основава нова династия, предназначена да управлява непрекъснато през следващите 115 години, с изключение на периода 1039 – 1052 г., когато принцът на Салерно анексира херцогството на Амалфи.
Амалфи под норманско управление През 1073 г. Амалфи най-накрая е завладян от Робер Гискар, херцог на Пулия, и малко след това неговият третороден син Гуидо е направен херцог. Но Амалфи се разбунтува два пъти: първия път избира предишния принц на Салерно Гизулф, втория път член на семейството на херцозите на Неапол. През 1131 г. Роже II Сицилиански окончателно покорява града.
Връзки с Пиза Още в средата на XII век Амалфи губи напълно политическата си автономия, макар че продължава търговския си обмен, наслаждавайки се на широка (поне в този период) административна автономия.
Под защитата на нормана Уилям, трети херцог на Пулия, администраторите на Амалфи постигат през октомври 1126 г. изгодно търговско споразумение с Пиза за сътрудничество в защитата на общите интереси в Тиренско море. Това споразумение е резултат от приятелство с тосканската република, продължило десетилетия. Амалфи обаче няма собствена армия, която да защитава интересите на търговците от Амалфи. Ето защо не се забелязват кораби на Амалфи много често да участват във военни действия срещу други морски републики.
Именно армията на Пиза нарушава споразумението с Амалфи и атакува крайбрежния град на 4 август 1135 г. в контекста на войната, включваща папа Инокентий II и новия император Лотар III (и с тях републиките на Генуа и Пиза) срещу нормана Роже II от Алтавила, който контролира територията на Амалфи. Тази война завършва в полза на Роджър II, който вижда правата му върху териториите на Южна Италия признати. Амалфи губи и политическата си автономия.
Органи на управление
Херцог или дож В началото на календарната година, на 1 септември, се провежда изборът на херцозите, които управляват Република Амалфи. В същия ден херцогът има правомощието да обнародва закони и укази с формулата per hoc nostrum preceptum. Република Амалфи, създадена през 839 г., първоначално се управлява от графове (comites), избирани ежегодно на 1 септември, а след това, започвайки от 957 г., от херцози (duces), които свързват своя първороден син с властта, превръщайки републиката в наследствено херцогство. Накрая, след норманското завоевание (1131 г.) – от кралски назначени магистрати (стратеги).
Инвеститурата на херцога се състои в атриума на палатинската църква „Сан Салваторе де Биректо“ в Атрани с връчването на наметалото и шапката – символ на херцогската власт. В двора на тази църква в предхерцогския период става инвеститурата на комитите, а впоследствие, в Анжуйската епоха, там се събират парламентите, създадени през 1266 г. от ежегодно избираните кметове на крайбрежните градове. Инвеститурата е провъзгласявана от архиепископа на Амалфи.
Законодателство
Consuetudines Civitatis Consuetudines Civitatis е сборник от закони, преписан едва през 1274 г.. Той регулира правните отношения в херцогството.
Амалфийски таблици Амалфийските таблици (на итал. Tavole amalfitane) са морски кодекс, съставен в Амалфи около XI век. Това е най-старият италиански морски статут, използван в района на Средиземно море до XVI век. Те очертават правата и задълженията на екипажа на плавателния съд, разглеждат проблема с оказването на помощ на ранените или болните моряци и как да се действа в извънредни ситуации, като пиратски атаки. Освен това се разглеждат въпроси, свързани с наемните цени, и се установяват правата и задълженията на корабособствениците. Успехът и разпространението на таблиците от Амалфи се дължат на техния баланс и способността им да предотвратяват измами и да затрудняват фалшивите тълкувания.Introduzione ad una recente edizione delle Tavole Amalfitane
Текстът на таблиците достига до наши дни чрез ръкописни копия. През 1929 г. Италианското правителство купува едно от тези копия от Австрия (бивша собственост на венецианския дож Марко Фоскарини) и след това го доставя в Амалфи; документът все още се пази в Градския музей в сградата на общината.
Валута
Амалфийското тарѝ, широко разпространено в търговията в Средиземноморието, е официалната парична единица на Амалфи от векове. Монетата произлиза от подобна арабска монета. В района на града, близо до плажа, се е намирал площад, където работят обменниците и подписващите на флорентинската и сиенската банки.
В Амалфи циркулират и други валути, включително византийското солдо, най-разпространеното, което има стойност от 4 тарѝ.
Монетният двор на Амалфи прекратява дейност през 1220 г., когато е затворен от Фридрих II.
Търговски пътища
За по-малко от два века Херцогство Амалфи става основната търговска и военна сила в горната част на Тиренско море, а Амалфи е „най-проспериращият, благороден и знаменит град на Лонгобардия“, както казва арабският пътешественик Ибн Хаукал през 977 г., много важен космополитен център, където според Гулиелмо от Пулия (края на XI век) „... са живели най-добрите мореплаватели на времето и където са пристигали търговци от всички части на известния тогава свят...“. Основата на неговото богатство е дървеният материал, на който крайбрежните планини са много богати по това време.
Дървесината – суровина за строителството на търговски кораби, някога е била много ценна търговска стока с арабските и африканските страни. Корабите на Амалфи, натоварени с дърва, заминават за Северна Африка, където обменят стоките си за злато, идващо от мините, разположени в сърцето на Африка. След това на сирийско-палестинското и малоазийското крайбрежие те обменят златото за скъпоценни камъни, слонова кост, златарски изделия, подправки, коприна и скъпоценни тъкани, които след това отнасят обратно в родината си и в Рим, Равена, Павия и големите италиански градове.
Амалфи основава колонии и представителни центрове в Александрия, Египет, Тунис, Кипър, Византия, дори в Индия. На Света гора в Гърция основава манастир, в Йерусалим грандиозна болница с над 1000 легла, управлявана от монасите хоспиталиери на Св. Йоан, днес известни като Орден на Малтийските рицари.(A cura di) Antonella Grignola - Le repubbliche marinare - Amalfi, Genova, Pisa, Venezia, Colognola ai Colli (VR), Giunti Editore, 1999.
Други известни продукти са (и днес) Амалфийската хартия и Лимонът от Амалфийското крайбрежие. Хартията от Амалфи, наричана още Charta Bambagina, е особен и ценен вид хартия, произвеждана от Средновековието в Амалфи. Лимонът от крайбрежието на Амалфи (Limon amalphitanus), известен още като Sfusato Amalfitano, е италиански продукт от плодове и зеленчуци със защитено географско указание. Произвежда се в общините, принадлежащи към крайбрежието на Амалфи, а именно Амалфи, Атрани, Четара, Конка дей Марини, Фуроре, Майори, Минори, Позитано, Праяно, Равело, Скала, Трамонти, Виетри сул Маре, Райто, Драгонеа и Албори (и двете подселища на Виетри сул Маре).
Владетели на Амалфи Префекти на Република Амалфи Хронология според Трояно Спинели:Saggio di tavola cronologica de' principi e più raguardevoli ufficiali che anno signoreggiato, e retto le Provincie, che ora compongono il Regno di Napoli, dalla seconda venuta de' Longobardi in Italia fino, che quelle Terre furono da' Normanni della Puglia conquistate, Stamperia di Giuseppe Bisogni, Napoli, 1762. и Матео КамераIstoria della Città costiera di Amalfi in due parti divisa, Stamperia e Cartiera del Fibreno, Napoli, 1836.
840 – 841 1-ви префект, Петър 841 – 841 2-ри префект, Сергий (син на Констанций или Григорий?) (за няколко месеца) 841 – 842 3-ти префект Мавър
Алтернативна хронология:
839 – 860 г. Марин
Графове (comites) на Република Амалфи Хронология според Трояно Спинели:Saggio di tavola cronologica de' principi e più raguardevoli ufficiali che anno signoreggiato, e retto le Provincie, che ora compongono il Regno di Napoli, dalla seconda venuta de' Longobardi in Italia fino, che quelle Terre furono da' Normanni della Puglia conquistate, Stamperia di Giuseppe Bisogni, Napoli, 1762. и Матео КамераIstoria della Città costiera di Amalfi in due parti divisa, Stamperia e Cartiera del Fibreno, Napoli, 1836.
841 – 84? 1-ви граф, Урс (син на Мавър) 84? – 84? 2-ри граф, Кунари 84? – 84? 3-ти граф, Сергий (син на Константин) 84? – 842 4-ти граф, Пулхар (син на Лукиан) 842 – 843 5-и графове, Луп и Якинт 843 – 844 6-и граф, Марин (или Мавър?) (син на Лукиан) 844 – 845 7-и графове, Урс и Сергий (или Флур̠? или Йоан?) 845 – 846 8-и графове Муск и Сергий 846 – 847 9-и графове Лъв (или Атраний?) и Мавър (или Ман ?, или Тавър ?) 847 – 848 10-и графове, Лупин и Йоан (или Н...?) 848 – 849 11-и графове, Мавър от Амалфи и Урс от Амалфи 849 – 850 12-и графове, Урс от Амалфи и Сергий от Амалфи (син на Марин от Амалфи) 850 – 851 13-и графове, Тавър от Амалфи и Константин от Амалфи (или Лъв ?) 851 – 854 14-и графове, Сергий от Амалфи (син на Марин от Амалфи или на Грегорий ?), Magister Militum 854 – 868 15-и графове, Марин от Амалфи (син на Лукиан от Амалфи) и Сергий от Амалфи (син на Марин от Амалфи) 868 – 8?? 16-и графове, Мавър от Амалфи (син на Мавър от Амалфи) и Сергий от Амалфи (син на Петър от Амалфи) 8?? – 8?? 17-и графове, Буоно от Амалфи и Йоан от Амалфи 8?? – 8?? 18-и графове, Панталеон от Амалфи и Урс от Амалфи 8?? – 8?? 19-и графове, Сергий от Амалфи (син на Марин от Амалфи) и Йоан от Амалфи 8?? – 8?? 20-и графове, Марин от Амалфи, Гваймарий от Амалфи и Йоан от Амалфи 8?? – 8?? 21-ви графове, Урс от Амалфи, Сергий от Амалфи и Мансон от Амалфи 8?? – 8?? 22-ри граф, Сергий от Амалфи (син на Грегорий от Амалфи) 8?? – 872 23-ти графове, Виталий от Амалфи, Сергий от Амалфи и Мавър от Амалфи 872 – 873 24-ти графове, Сергий от Амалфи и Мавър от Амалфи 873 – 874 25-и граф, Урс от Амалфи старши (син на Марин от Амалфи), (за 3 месеца) 873 – 874 26-и графове, Урс от Амалфи старши и Сергий от Амалфи (за 3 месеца)