Във фонетиката и фонологията начинът и мястото на учленение на звукове от речта могат да бъдат уточнени с известна относителност. Например вследствие на палатализацията мястото на учленение на заднонебния съгласен звук се измества напред, когато този звук стои пред гласната .
Относителната позиция на даден звук може да бъде предна, задна, повишена, понижена, централна или междинно-централна. Последните две понятия се използват единствено при гласните и се отбелязват в международната фонетична азбука с диакритични знаци над съответния символ. Останалите се използват както със съгласни, така и с гласни и се отбелязват с диакритични знаци под буквите. МФА отбелязва още степента на закръгленост на гласните звукове (по-закръглени и по-малко закръглени).
Преден звук е този, чието произношение се учленява посредством предните части на говорния апарат. Тази характеристика е обща за гласните и съгласните. В МФА се отбелязва така: ..
Заден звук е този, който се учленява със задната част на говорния апарат. Диакритичният знак, използван от МФА за обозначаване на заден звук, е долният минус: . Това се отнася както за гласни, така и за съгласни звукове.
Например в полския език съществува съчетанието от букви „sz“, предаващо звук, често транскрибиран като . Но този полски звук не е частично палатализиран като типичното . По-близко до истинското произношение е задният звук .
Символът в МФА представя вид предна гласна. Но в повечето езици, които притежават този звук, по-скоро обозначава средна гласна. Ако има нужда от по-голяма точност, това би могло да се отбележи отново със знака за задно учленение: ().
Повишен звук се учленява, като езикът или устните се повдигнат по-високо от обикновено. В МФА това явление се отбелязва със следния диакритичен знак: .
Понижен звук се учленява като езикът или устните са в по-снижено положение (а устата е по-отворена). Това се отбелязва със следния диакритичен знак:
Когато под буквата няма място за диакритичния знак, той може да бъде поставен непосредствено след нея: >.
При гласните повишаването приближава гласния звук към групата на затворените гласни. Например символът (повишено [e]) обозначава гласен звук между [e] и [i] (по-нагоре в таблицата от [e]). Понижаването прави гласната по-отворена от обикновено. Например пониженото [e] () представлява гласен звук между [e] и [ɛ] (по-надолу в таблицата от [e]).
Подобен пример представлява и присъщият за българския език звук „ъ“, който представлява междинна задна незакръглена гласна. Понеже МФА не отрежда отделен символ на този звук, за предаването му се използва най-близкият до него — полузатворената задна незакръглена гласна [ɤ] с прибавен диакритичния знак за понижение [ ̞ ]. Следователно знакът, най-правилно обозначаващ звука „ъ“ във Фонетичната азбука, е [ɤ̞].
При съгласните звукове повишаването и понижаването променя самия им начин на учленение. Повишените приблизителни и трептящи съгласни всъщност представляват проходни съгласни (), докато понижените проходни се превръщат в приблизителни ().
Между най-отворените (с най-малка стриктура) до най-затворените (с най-голяма стриктура) звукове на речта са налице няколко независими взаимовръзки. Една от тях е превръщането на отворена гласна в преградна съгласна с увеличаване на стриктурата: отворена гласна > междинна гласна > затворена гласна > приблизителна съгласна > проходна съгласна > преградна съгласна. Друга закономерност представлява превръщането на едноударна съгласна в преградна съгласна, както и преминаването на трептяща съгласна в проходна съгласна.
{|class=wikitable |+ ! !! Устнени !! Носови !! Едноударни !! Трептящи !! Странични |- ! Преградни
! Проходни
! Приблизителни
! Затворени гласни
|colspan="3" rowspan="5" align="center" style="background:#D0D0D0" valign="center"|(няма) |- ! Полузатворени гласни
! Полуотворени гласни
! Ненапрегнати отворени гласни
! Отворени гласни
Централизирани гласни звукове Централизираната гласна е гласен звук, който е претърпял видоизменение и неговата звукова стойност се е насочила по-скоро към средните гласни. Диакритичният знак, използван в МФА за отбелязване на това явление, е диарезисът (диалитика, умлаут) .
Такъв е случаят със знаците , отбелязващи съответно ненапрегнато-затворената средна незакръглена и ненапрегнато-затворената средна закръглена гласна. Възможно е и използването на неприсъщите за МФА символи ().
Допълнените с диарезис символи биха представяли учленението на тези звукове, които стоят по средата между и .
Междинно-централизирани гласни Междинно-централизираната гласна е гласен звук, стоящ по произношение по-близо до междинните гласни. Това го поставя по-близо до междинната средна гласна шва . Диакритичният знак, обозначаващ това явление, е т.нар. „горно кръстче“ .
Много от гласните звуци стават междинно-централизирани, когато не са изговорени под ударение.
Степен на закръгленост Съществуват и диакритични знаци (съответно „дясно полукръгче“ и „ляво полукръгче“ ), обозначаващи по-голяма или по-малка степен на закръгленост. Например ненапрегнато-затворената ненапрегнато-задна закръглена гласна в английския език притежава слабо доловима закръгленост, което ѝ отрежда транскрибиране със знака за по-малка закръгленост — .
Тези видове знаци понякога се използват и със съгласните звукове за отбелязване различните степени на лабиализация (напр.: ).
Съществуват и два допълнителни символа, отбелязващи степента на закръгленост: незакръглени (като ) и отворено-закръглени (като и ).
Източници
Вижте също Гласен звук Място на учленение на съгласните Начин на учленение на съгласните Закръгленост (фонетика)
Категория:Фонетика и фонология