Хевиметъл (или просто метъл) е жанр в рок музиката и културата,Du Noyer (2003), p. 96; Weinstein (2000), pp. 11 – 13 който първоначално попада под влиянието на блус рока и психеделичния рок.Fast (2005), pp. 89 – 91; Weinstein (2000), pp. 7, 8, 23, 36, 103, 104 Стилът се оформя в края на 1960-те и началото на 1970-те години в САЩ и Обединеното кралство.Weinstein (2000), pp. 14, 118 Характерно за композициите в това направление е използването на електрическа китара, бас китара, барабани, разнообразни вокали и в последно време на клавиши (при готик, симфоничния и екстремен метъл).
Първите хевиметъл групи като „Лед Зепелин“, „Дийп Пърпъл“ и „Блек Сабат“ привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, „Джудас Прийст“ помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието.Walser (1993), p. 6„As much as Sabbath started it, Priest were the ones who took it out of the blues and straight into metal.“ Bowe, Brian J. Judas Priest: Metal Gods. ISBN 0-7660-3621-9 „Моторхед“ въвежда пънк рок усещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на новата вълна в британския хевиметъл, „Айрън Мейдън“ и „Саксън“ свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани „метълисти“ (на англ. metalheads) или „хедбенгъри“.
През 1980-те години, глем метъла става комерсиална сила с групи като „Мотли Крю“ и „Пойзън“. От ъндъргаунд сцената произлиза маса от по-крайни, агресивни стилове: траш метъла пробива на голямата сцена с банди като „Металика“, „Мегадет“, „Слейър“ и „Антракс“, докато други от най-екстремните подстилове като дет метъл и блек метъл остават субкултурно явление. В средата на 1990-те години популярни стилове стават груув метъла (пример, „Пантера“), който съчетава екстремния метъл с хардкор пънк и ню метъла (пример, „Слипнот“), който често включва елементи от гръндж и хип-хоп.
Название Що се отнася до произхода на термина „хевиметъл“ – „тежък метъл“ – има няколко версии и множество източници. Този израз възниква в началото на 1970-те години, но кога става официален термин – остава обект на дебати.
Писателят Уилям Бъроуз през 1962 г., десет години преди формирането на жанра, използва фразата „Heavy metal“ в романа „The Soft Machine“, за да опише извънземните. („Тежките метални хора от Уран, увити в синя мъгла от изпарени банкноти... и хората насекоми от Минроуд с метъл музика...“)Уильям Берроуз. „Нова Экспресс“ – Lib.ru Думите „Хевиметъл гръмотевици“ има в песента на групата Степънулф – „Born to Be Wild“, издадена през 1968 г.Heavy Metal – Истоки и направления Евфемизмът „heavy metal“ сред артилеристите означава силна канонада, и първоначално е бил използван при хардрок музиката като епитет за сила и ритъм.Encyclopedia Britannica: Heavy Metal
Известно е, че „хевиметъл“ като музикален епитет се прилага за пръв път за албума Kingdom Come American на психеделичната рок група Сър Лорд Балтимор от критика Майк Сандърс, и е популяризирана от Лестър Бенгс в неговите статии за Лед Зепелин и Блек Сабат.Lester Bangs 1949 −1982Рок-энциклопедия – Heavy Metal В началото критиците не правят разлика между хардрок и хевиметъл, които сега се считат за различни жанрове. Въпреки това в западната критика все още е предмет на спор и в много документални филми хардрокът често не се отнася до произхода на хевиметъла, а като алтернативен епитет или дори като отделен стил метъл.
На английски език не се прави разлика между метъл и метал, като разграничение на тежките метали и хевиметъл музиката. Въпреки това в другите езици, включително в българския, те се считат за отделни. Останалите метъл подстилове получават названието си от техните характеристики (пауър метъл, траш), от групи и албуми, които те създават (дет, блек, дуум), или други стилове на музиката, с която са близки (прогресив, симфоничен, фолк метъл).
Характеристика Хевиметълът се характеризира като музика, в която доминират китари, барабани, силен ритъм и класически, блусарски или симфонични примеси. Във всеки случай, подстиловете на хевиметъла имат свои стилови вариации различни от оригиналната форма, от която често отстъпват. В метъла (жанра като цяло) е присъщо акцентирането на композициите върху художествена музикална картина, в която може да има въведение, развитие, кулминация на основната тема и заключение. Тези елементи на композицията може да се съдържат в отделни произведения и да продължават в цял концептуален албум. В тази връзка хевиметълът като цяло демонстрира качествата на инструменталната музика и нестандартните хармонии.Rock and roll: an introduction. Michael Campbell, James Brody. Cengage Learning, 2007. ISBN 0-534-64295-0, 9780534642952 Често метъл албумите се разглеждат като „звучен авангарден живопис“.
В допълнение към китарите и барабаните, в различните подстилове на метъла често може да се видят и други музикални инструменти – органи, синтезатори, акустични инструменти (цигулка, виолончело и др.), предназначени да разширят звуковата палитра и атмосфера. Различните подстилове отразяват различно промяната в музиката. Корените на хевиметъла – психеделичен рок, експериментират с фолк и поп музика, също и блус и джаз, но в крайна сметка под влиянието на пънк рока и хардкор пънка се формира крайният вид. Според критика на New York Times, „в родословното дърво на популярната музика, метълът е една от най-важните стилове рок – стил с по-малко синкопиране и повече елементи на шоу и сила“. „От всички видове рок музика, метълът е най-високата точка на сила, мъжественост и театралност“ – пише Олмюзик.
Инструменти Типичната метъл група включва барабанист, бас китарист, соло китарист, ритъм китарист и вокалист, който обикновено не използва други инструменти. В някои групи се използват клавиши. Останалите нетипични инструменти са виолончело, гайда, цигулка, флейта, саксофон и народни инструменти. Такива инструменти не играят важна роля и имат за цел да създадат определена атмосфера.
Електрическата китара и мощта на звука, увеличен чрез усилвател, исторически остава основен елемент от хевиметъла. Китаристите често използват педали за изкривяване на звука, като ефекта е много по-тежък звук. От началото на 1980-те години, традиция е групите да имат по двама китаристи. Такива групи са Айрън Мейдън и Джудас Прийст, а има и такива с по трима, изпълняващи редуващи се соло и ритъм части. Въпреки това има и редки изключения, например немската пауър метъл група Ван Канто не използва китари, а разчита изцяло на своя вокалист, а финландската група Апокалиптика заменя китарите с виолончело.
В стила често централен елемент на метъл композициите е китарното соло. С развитието на подстиловете се появяват все по-сложни и скоростни рифове. Китаристите използват тепинг и други техники на скоростта, когато някои стилове го изискват.
Централната роля на китариста в метъла „разбива“ традиционната роля в рок музиката на фронтмена. Това създава подобие на двойно лидерство и дори конкуренция. Типът вокалисти е разнообразен: много активен висок тенор (Брус Дикинсън, Рони Джеймс Дио, Клаус Майне), дрезгав нисък глас (Джеймс Хетфийлд, Леми Килмистър, Джийн Симънс), ниско ръмжащи дет метъл вокали (Крис Барнс, Майкъл Окърфелдт), крещящи (Том Арая, Куортън, Роб Халфорд), оперно сопрано (Таря Турунен, Симоне Симонс)Women in Metal – Heavy metal music on Zimbio.com и дори неприсъщият фалцет (Кем Пайпс).
В повечето метъл групи бас китарата играе по-малка роля от електрическата, която акцентира върху китарните рифове и соло. Басистите могат да свирят свои рифове, различни от китарата. В някои групи бас китарата е ключов инструмент – например, басистите на Блек Сабат и Металика, те свирят свои солота. Бас китаристите в метъла често играят ролята на посредник, който дава възможност за по-голяма скорост и агресивност. В екстремния метъл (дет метъл, блек метъл), бас китарата може да бъде с изкривен звук, за да се постигне по-голяма тежест. Други използват пет и шест струнни бас китари.
Барабаните са с важна роля в метъла. Един барабанист трябва да има бързина и координация, за да е добър в сложните и скоростни ритъм части. Групите обикновено използват много техника за барабаните. Задължително е включен бас барабан (два или карданен). В екстремните стилове метъл, барабанистите често са оборудвани с тригери на барабаните.
Немалко значение в някои стилове имат клавишните инструменти. Те са разделени в три категории:
Тежки – с характерен звук за рок музиката, има преимущество в прогресив метъла. Традиционни – с характерни академични и фолклорни звуци, използвани в симфоничния метъл. Индъстриъл – с характерни звуци за електронната музика, използвани в индъстриъл метъл средите.
Тематика Темите за мрака, злото, силата и апокалипсиса са езикови компоненти за обръщение към реалността на проблемите в живота. В хипи културата от 1960-те, „мирът и любовта“ е основа, а хевиметълът се развива като негова контракултура. Там светлината е заменена с тъмнината, а щастливият край с реалността, където не всичко завършва така. Докато някои фенове твърдят, че мрака не е посланието, критиците обвиняват жанра за величие на негативните аспекти от реалността.
Темите в хевиметъл музиката обикновено са по-сериозни, отколкото спокойните теми в поп музиката от 1950-те, 1960-те и 1970-те години, с акцент върху войната, ядрените заплахи, темите, свързани с екологията и политиката или религиозната пропаганда. „War Pigs“ на Black Sabbath,Hatch and Millward (1989), p. 167 „Killer of Giants“ на Ози Озбърн, „...And Justice for All“ на Металика и „2 Minutes to Midnight“ на Айрън Мейдън са примери за принос за обсъждането на реалната ситуация.
Излизайки от своите блус корени, секса е друга важна тема – води началото си от текстовете на Лед Зепелин и се среща при глем метъл и ню метъл групи, където тийнейджърската тревога е друга централна тема. Метъл песните често съдържат текстове от фантастиката. Песните на Айрън Мейдън например често са вдъхновени от митологията, фикцията и поезията.
Текстовете на Blind Guardian често се позовават на Властелинът на пръстените, както и друга митология и фолклор, в песните „The Battle of Evermore“, „Immigrant Song“, „Ramble On“, „No Quarter“ и „Achilles Last Stand“. Други примери са „The Wizard“ на Блек Сабат, „The Conjuring“ на Мегадет и „Five Magics“, „Great King Rat“ и „Ogre Battle“ на Куийн, както и „Dreamer Deceiver“ на Джудас Прийст. През 1980-те с възхода на траш метъла и песни като „...And Justice for All“ на Металика и „Peace Sells“ на Мегадет, повече текстове на метъл песните са със социална или политическа насоченост, отклонение от стандартните хевиметъл текстове. Това бива повлияно от социалния заряд и политическата неяснота. Стилове, като мелодичния дет метъл, прогресив метъл и блек метъл, често изследват философски теми.
Тематичното съдържание на хевиметъла от дълго време е обект на критика. През 1980 г. Родителския музикален ресурсен център (Parents Music Resource Center) изпраща петиция до конгреса на САЩ да регулира популярната музика поради осъдителните текстове в хевиметъл песните.See, e.g., Ewing and McCann (2006), pp. 104 – 113
През 1990 г. Джудас Прийст са осъдени в американски съд от родителите на двама младежи, които се самозастрелват пет години по-рано, след като чуват „направи го“ („do it“) в песен на Джудас Прийст. Случаят привлича голямо медийно внимание, но в крайна сметка е отхвърлен. В някои страни, предимно мюсюлмански, хевиметълът официално е гледан като заплаха за традиционните ценности. В страни като Мароко, Египет, Ливан и Малайзия, стават инциденти с метъл музиканти и фенове, които биват арестувани и хвърлени в затвора.
Визия и култура
За някои изпълнители и групи визията е от голямо значение в хевиметъл музиката. В допълнение към звука и текста, „образа“ на групата се изразява и още в обложките на албумите, логото, сценична апаратура, облекло и музикални клипове.Weinstein (2000), p. 27 Изпълнители като Алис Купър, Кис, Лорди и Гуар са с необичайна визия.