Колко е важно да бъдеш сериозенИзбрани произведения а Оскар Уайлд в 3 тома; том 2 (1984, стр.476) () е комедийна пиеса в три действия от Оскар Уайлд. Изпълнена е за пръв път в театъра „Сейнт Джеймс“ в Лондон на 14 февруари 1895 г. Последната пиеса на Уайлд, считана от някои за негово върховно постижениеR.Ellmann 1988, xiii; Beckson, (1977, стр.196), Колко е важно проследява Джон Уърдинг, провинциален мирови съдия, който за да се измъкне от отговорности възприема фалшива самоличност. Пиесата е многократно поставяна, включително и на българска сцена и филмирана поне три пъти.
Написване
Най-популярното мнение между учените е, че Уайлд използва пиесата на Уилям С.Гилбърт Сгодени от 1877 г. за вдъхновение. Denisoff (2001, стр.66); Feingold, Michael, „Engaging the Past“; Hudson (1951, стр.101 – 105); Jackson (1980:xxxvi); Koerble (1952, стр.144); Pearson (1957, стр.63); Raby (1995, с.28); Stedman (1996, стр.151); Thompson (2006, стр.255); и Williams (2012, стр.156, стр.411) Насърчаван да пише, след неимоверния успех на предишните му комедии, Ветрилото на лейди Уиндърмиър и Жена без значение, Уайлд списва пиесата за няколко дни по време на престоя си в Уърдинг през лятото на 1894 г. Ellmann (1988, стр.397)
Уайлд редактира текста в продължение на няколко месеца. Чарлз Рикетс, илюстратор на Уайлд, споделя, че в началото пиесата е значително по-сложна, и е поставена в миналото, но впоследствие опростена.Ellmann (1988, стр.398) Сос Елтис описва редакциите на Уайлд над първите и най-дълги ръкописи, Уайлд трансформира „стандартен нонсенс в по-систематична и разконцентрираща нелогичност, което характеризира диалога на Колко е важно.“ Ellis (1996, стр.177)
След завършването на пиесата, Уайлд се колебае да я представи на Джордж Александър, собственика на театър Сейнт Джеймс, тъй като театърът е известен със сериозните си постановки, и още повече на два пъти на Уайлд е отказана сцена.Elmann (1988, с.399) Но след провала на Гай Домвил на Хенри Джеймс, Александър се обръща към Уайлд и приема да постави Колко е важно.
В хода на репетициите, Александър настоява Уайлд да скъси пиесата от четири действия на три, като Уайлд премахва дошлия от Лондон адвокат Грибзби и арестуването на Алджърнън, и също така скъсява репликите на някои второстепенни герои. Четири актовата пиеса се изпълнява за първи път по радио BBC.
Сюжет Действащи лица правописът на имената е възприет от оригиналния превод (Оскар Уайлд, Избрани произведения т.2 1984, стр.476 прев. Красимира Тодорова) Джон Уърдинг – мирови съдия, който в града се подвизава под фалшивото име Ърнест. Фамилията е заета от град Уърдинг, където Уайлд пише пиесата. Алджърнън 'Алджи' Мънкрийф – негов приятел, който във второ и трето действие се представя за негов брат. негово преподобия каноникът ЧЕЗЮБЪЛ – доктор по богословие Мистър Грибзби – адвокат (изхвърлен от финалната редакция) Меримън – иконом Лейн – слуга Моултън – градинар Лейди Бракнъл – леля на Алджи и майка на Гуендълин. Ричард Елман предлага, а че образа на Лейди Бракнъл е заимстван от мис Емили Уорън, сестра на лейди Уайлд, генералска съпруга със силни про-монархически и про-юниобнистки възгледи. Ellmann (1988, стр.5) Името на героинята произлиза от община Бракнъл където живее лейди Куийнсбъри, майка на лорд Алфред Дългас, любовник на Уайлд. Гуендълин Феарфакс Сесили Кардю мис Призм – гувернантка
Първо Действие
Малка приемна в апартамента на Алджърнън на Халф Муун Стрийт. Време – наши дни
Лорд Алджърнън Мънкрийф, млад и циничен джентълмен, очаква свои роднини – леля си лейди Огъста Бракнъл и братовчедка си Гуендълин. Докато ги очаква, поглъща един след друг сандвичите, които прислужникът му Лейн приготвя специално за Лейди Бракнъл. Приема приятеля си Джак (когото познава под името Ърнест), който е изкарал последната седмица в провинцията. Завръща се е специално за да се срещне с братовчедката на Алджърнън, Гуендълин и да ѝ предложи брак. Алджърнън се противопоставя, от една страна, защото според него, жените не се омъжват за мъже с които флиртуват, от друга, защото настоява да разбере коя е Сесили. Ърнест отрича да познава подобна личност, при което Алджърнън позвънява на прислужника си и взема от него табакера, която Ърнест забравил у дома му, и прочита надписа от Малката Сесили, с най-нежна обич на скъпия чичо Джак.
Така Ърнест разкрива пред приятеля си двойния живот, който живее. Отгледан от сър Томас Кардю, след смъртта му е направен настойник на неговата внучка Сесили Кардю, която живее в провинцията с гувернантката си мис Призм, и го познава като ‘чичо Джак’. За да се освободи от задължения, той създава несъществуващ брат на име Ърнест, живеещ в Лондон, когото да 'посещава' и така да напуска имението и да се забавлява в столицата. Но възнамерява да унищожи мнимия си брат, защото привлича прекалено много въпроси от Сесили. Алджърнън отдавна знае, че Ърнест е „скрит бънбарист“.Вероятно по името на Хенри С.Бънбъри, съученик на Уайлд от Тринити; Elmann (1988, стр.36) Алджърнън, подобно на него, си е създал мним болен приятел на име Бънбъри, с чието неразположение се извинява от досадни задължения, като вечери с роднини. Обещава на Джак, че ще измъкне леля си в съседната стая и ще му даде време да предложи на Гуенделин.
Лейн въвежда Лейди Бракнъл и Гуенделин. Лейди Бракнъл е недоволна, от срещата с Ърнест. Докато тя разговаря с Алджърнън, Гуендълин сяда до Джак. Алджърнън обсъжда с леля си музиката за бъдещо събиране, и я отвежда в съседната стая за да обсъдят репертоара. Остават сами и Джак признава привързаността си към Гуендълин. Тя на свой ред му разказва, как е неин идеал да се влюби в някой на име Ърнест – име което ѝ вдъхва доверие, каквото никое друго име не би могло. Джак (вече решен да си смени името на Ърнест) пада на колене и ѝ предлага брак, като тя приема. Двамата са хванати в тази поза от лейди Бракнъл, която отпраща дъщеря си в каретата и подлага Джак на изпитание, което, по нейните думи, изготвила съвместно с херцогинята на Болтън.Вероятно препратка към Лавиния Фентън, херцогиня на Болтън и популярна актриса от края на XVIII век
Разпитва Джак за възрастта му, неговите доходи и недвижими имоти. Когато става дума за семейството му, Джак признава, че не познава родителите си; намерен е от сър Томас Кардю в пътна чанта в гардероба на гара Виктория. Ужасена от мисълта да сроди дъщеря си за някой произхождащ от пътна чанта, лейди Бракнъл го съветва да изнамери родители, от който и да е пол, преди да потърси дъщеря ѝ отново. Напуска и оставя Джак и Алджърнън сами. Двамата обмислят как да продължат деня си, когато Гуендълин се завръща, развълнувана от чутата история за произхода на Ърнест. Моли го за адреса му в провинцията (който Алджърнън записва на ръкава си) и му обещава, че е готова на всичко, дори и на отчаяна стъпка. Джак и Гуендълин напускат, а Алджърнън изпраща Лейн да събере багажа му с принадлежности за бънбъросване. Разкритието за младата и богата храненица на Джак го мотивира да се срещне с нея.
Второ Действие
Градината в имението на мистър Уърдинг, Ултън
Мис Призм се опитва да убеди ученичката си да седне на масата и да се захване с урока си по немска граматика. Момичето отказва, защото смята, че от немската граматика става по-грозна. Гувернантката настоява, защото настойникът на Сесили, Джак, както всеки път когато заминава да се оправи с безпътния си брат Ърнест, настоява Сесили да наблегне върху немската граматика. Това започва разговор за Джак и безпътния Ърнест, прекъснат от пристигането на каноникът, д-р Чезюбъл. Сесили подканва гувернантката си да се разходи с него.
В отсъствието на Мис Призм, прислужникът Меримън обявява пристигането на мистър Ърнест Уърдинг. Очарована от идеята да се срещне с ‘истински покварен човек’, Сесили го кани. Влиза Алджърнън, който се представя за Ърнест, брат на настойника ѝ Джак. Двамата разговарят за желанието на ‘Ърнест’ да започне нов живот, а Сесили го кани в къщата да хапне.
Мис Призм и Д-р Чезюбъл се връщат в градината и разговарят за семейното положение на каноника, който настоява, че ранно християнската догма отрича брака, когато Джак, облечен в траур се появява на вратата. Съобщава им за смъртта на брат си Ърнест, за която му съобщили по телеграма от Париж. Двамата поднасят съболезнования, а Чезюбъл предлага да спомене Ърнест в неделната си служба. Джак го пита дали ще е удобно да мине да бъде кръстен повторно – защото не помни първото си кръщение. Докато уговарят часа, от къщата излиза Сесили, която привиква настойника си да види голямата изненада – току-що пристигналия му брат Ърнест. Излиза Алджърнън. Сесили кара настойника си да се помири с брат си и да му подаде ръка, в противен случай няма да му проговори. Джак подава ръка и прошепва на Алджърнън, че му е време да си върви. Всички го оставят насаме, и Джак настоява, той да напусне имението с влака в 4:05.
Джак излиза. Сесили се доближава до Алджърнън и той ѝ споделя, че е изгонен. Докато двамата се сбогуват, Сесили решава да го задържи тайно. Разказва му за техния годеж, който запланува още откакто чува от Джак за безпътния му брат Ърнест. Показва му дневника си, в който е записва подробности относно годежа им, и сноп писма, които тя си изпраща от негово име. Дори веднъж разтрогва годежа, но го подновява когато Ърнест 'ѝ изпраща' умолителни писма и диамантено колие. Още от началото била готова да му прости, заради името му. Подобно на Гундълин, има мечта да се влюби в някого на име Ърнест. Алджърнън се сбогува с нея и потегля към дома на каноника Чезюбъл, за да бъде прекръстен.
Меримън оповестява пристигането на Гуендълин, която побягва за да се събере с Джак. Сесили и Гуендълин разговарят и достигат до извода, че и двете са сгодени за мистър Ърнест Уърдинг. Докато двете сравняват дневниците си и спорят за това коя е истинската му годеница, влизат Джак и Алджърнън. Момичетата разкриват измамата и настояват Джак да им представи брат си Ърнест, за когото и двете са сгодени. Джак признава, че няма брат, и никога не е имал. Момичетата влизат в къщата. Двамата мъже остават сами в двора. Алджи се успокоява като поглъща кифлички с масло. Джак се отпуска отчаяно на стола си.
Трето Действие Приемна в имението
Двамата мъже се доближават до своите годеници. Двете дами ги разпитват за причините на тяхната измама. Алджърнън се оправдава с желанието си да се срещне със Сесили. Джак – с желанието си да бъде близо до Гуендълин. Те им прощават, но остава въпросът с имената им. Двамата им признават, че са готови да бъдат кръстени само и само за да бъдат с любимите си. Момичетата се възхищават на невероятната им смелост.
Меримън съобщава за пристигането на лейди Бракнъл. Научила от подкупена камериерка за бягството на дъщеря си, Лейди Бракнъл хванала първия влак за да я върне. Щом научава за годежите на дъщеря си и племенника си, забранява на Джак да се среща с Гуендълин и се опитва да забрани на Алджърнън да се венчае за Сесили, поне докато Джак не споменава за оставеното ѝ наследство. За да подсигури удобството на внучка си, сър Томас Кардю ѝ оставил, освен четири имения, солидната сума от 130 000 паунда в облигации. Лейди Бракнъл размисля за Сесили и дава благословията си. Джак се противопоставя. Като неин настойник той ѝ забранява да се жени за Алджърнън, заради пристигането му в имението, представянето за негов брат и цялата измама за съществуването на Бънбъри. Но би склонил, ако Лейди Бракнъл разреши той и Гуендълин да бъдат венчани също. Лейди Бракнъл настоява, че е невъзможно.
Влиза каноникът Чезюбъл, който съобщава на всеослушание, че всичко за кръщенията на двамата господа е готово. Разочарована от начина по който Алджи си пилее времето, лейди Бракнъл забранява на племенника си да бъде кръщаван повторно. Джак го отпраща, убеден, че кръщението няма да му помогне в настоящото положение. Каноникът се сбогува, и споменава, че е чул от клисаря, че мис Призм го очаква във вестиария.