Ташо Ангелов Ташев е български лекар и диагностик, основоположник на българските школи по гастроентерология, хранене и диетика и обезитология. Академик на БАН от 1974г.
Биография Роден на 14 февруари 1909 в село Дълбок извор, Първомайско през 1909 г. Брат е на архитект проф. арх. Петър Ташев. Член на комунистическите организации БОНСС (1931) и РМС (1932), а от 1944 е член на Българската комунистическа партия.
Завършва медицина в Медицинския факултет на Софийския университет през 1935 г. Доброволен асистент 1937 – 1938 г., редовен главен асистент 1941 – 1943 г. в Медицинския факултет, уволнен по политически причини. През 1944 – 1945 г. у управител на Болница „Червен кръст“ в София. От 1945 г. отново е преподавател в Медицинския факултет - главен асистент (1945), доцент (1946), извънреден професор по вътрешни болести (1949). Специализира гастроентерология в Париж и Монпелие във Франция (1947 – 1948) и в Москва, СССР (1949). Редовен професор в София (1950).
Ташев е един от четиримата лекари създали Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ) през 1950 г. и негов заместник-ректор; основател и ръководител на първата в света самостоятелна катедра по гастроентерология и диетика (1951 – 1972) в Медицинска академия (база 2 – ИСУЛ). Ректор на ИСУЛ (1952 – 1956). Член-основател и председатер на Секцията по хранене при Съюза на научните работници в България (от 1955). В периода 1960 – 1979 е ръководител на секцията по патология на храненето в Института по хранене при БАН и негов директор. От 1972 до 1979 е директор на Центъра по хигиена към Медицинска академия – (сегашния Национален център по обществено здраве и анализи). През 1968 – 1972 е секретар на Отделението за медицински науки при БАН и председател на научния съвет при Министерство на народното здраве. Ташев е един от основетелите и член на Европейското дружество по гастроентерология (от 1947) и на Групата на европейските нутриционисти (от 1963). Член е на Бюрото на Националната комисия на НРБ за ЮНЕСКО (1966 – 1972). Председател е на Международната медицинска асоциация за изучавана условията на живоно и здравето от 1967 г. и на Българската секция на Балканския медицински съюз от 1982 г. Член е на Съвета на Международния съюз на науките за храненето (1978 – 1983). Почетен член на Дружеството по гастроентерология и хранене на ГФР и членува в научни медицински дружества във Франция, Полша, ГДР и Чехословакия.
Избран е за член-кореспондент (1961), после за академик (1974) на Българската академия на науките и е приет за действителен член на няколко чуждестранни академии на науките.
Ташев изучава гастрита, язвената болест, хроничния улцерозен колит, хроничните хепатити, стеатозата и цирозата на черния дроб, ензимопатичните вродени жълтеници, връзката на храненто с физическото развитие и заболеваемостта на населението в България, затлъстяването и др. Проучва лечебното действие на храните и разработва диетични режими, съобразени с особеностите и традициите на храненето в България.
Д-р Ташев бил забележителен диагностик и истински народен лекар. Винаги изпращал пациентите си с думите „Със здраве!“ и никога не казвал „Довиждане“ от лекарския кабинет. Неговото име носи Клиниката по гастроентерология към ИСУЛ. Под негово ръководство и инициатива се провеждат първите големи проучвания в България на храненето и на здравното състояние на населението 100 години от рождението на академик Ташо Ташев , сайт на ИСУЛ „Царица Йоана“.
Публикации и трудове Ташо Ташев е автор на около 450 научни и научнопопулярни публикации, 30 монографии, учебници, ръководства по рационално и диетично хранене и на много популярни брошури и статии.
„Учебник по вътрешни болести“ (второ преработено издание на учебника от проф. д-р Константин Чилов Вътрешни болести в 2 тома, 1946 – 1947, 1954, в съавторство с проф. д-р К. Чилов и проф. д-р Михаил Рашев, трето преработено издание 1957); „Болести на стомаха“ (1946); „Болести на черния дроб и жлъчните пътища“ (1959, в съавторство с проф. д-р Г. Маждраков); „Болести на стомаха, червата и перитонеума“ (1962, с колектив); „Храни и хранителен режим“ (1966); „Основи на храненето“ (1981, с колектив).
Главен редактор на: „Съвременни проблеми на храненето“ (3 тома, 1966-73); „Вродени и придобити ензимопатии“ (1976, на руски език 1980)
Награди и отличия 1961 г. – член-кореспондент на БАН; 1969 г. – Орден Народна република България - I степен; 1971 г. – народен деятел на науката; 1974 г. – академик на БАН; 1974 г. – член-кореспондент на Академията на медицинските науки на СССР; 1979 г. – герой на социалистическия труд; 1979 г. – Орден „Георги Димитров“ 1985 г. – чуждестранен член на Френската национална академията по медицина;
Източници
Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките. София, 1988 г. 20 години Институт по хранене. София, 1979.
Категория:Български лекари Категория:Академици на БАН Категория:Народни деятели на науката Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София