Обединеното кралство е държава в Западна Европа. То се дели на 5 историко-географски области: Англия, Уелс, Корнуол, Шотландия и Северна Ирландия.
Обединеното кралство е парламентарна монархия, първата държава с такъв тип управление. Престолът се наследява от първородния принц (или принцеса при липса на мъжки наследници). От 1952 до 2022 г. на трона е кралица Елизабет II, наследена след смъртта ѝ на 8 септември 2022 г. от първородния ѝ син Чарлз. Официалната титла на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“
Парламентът се състои от две камари – Камара на лордовете и Камара на общините. Главна фигура в изпълнителната власт е министър-председателят.
Монархия Британският монарх е държавен глава. Макар че не участва директно в управлението, Короната е източник на изпълнителната власт под формата на тъй наречените кралски прерогативи (), които засягат множество въпроси като издаването и отнемането на паспорти, освобождаването на премиера или обявяването на война. Тези прерогативи са осъществявани от изпълнителната власт от името на монарха. Пълномощията се предоставят лично от монарха, в името на Короната на различни министри или други кралски служители и могат целенасочено да заобикалят съгласието на Парламента. Това е възможно, поради обстоятелството, че министрите от Кабинета (правителството, официалните им постове са на „държавни секретари“ – Secretary of State) са едновременно с това и членове („тайни съветници“) на Държавния съвет на Обединеното кралство (His Majesty's Privy Council).
Главата на правителството – Премиерът – се среща ежеседмично с монарха, който може да изразява мнението си, да предупреждава и съветва премиера в неговата работа.
Според неписаната конституция монархът има определени пълномощия във вътрешната и външната политика на държавата:
Парламент Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е сред най-старите в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камарата на лордовете се състои от 500 пожизнени, 92 наследствени перове и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места.
Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5-годишен мандат. Избират се на мажоритарен принцип в едномандатни избирателни райони. Когато се говори за Парламента като за законодателен орган, се имат предвид както 2-те му камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл парламента. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси.
Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други – в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Държавните секретари (министрите) и министрите (заместник-министрите) от Правителството на Негово Величество (His Majesty's Government) са едновременно с това и народни представители (Members of Parliament (MP)) в Камарата на общините. Това е характерна особеност на Уестминстърския модел на държавно управление – границата между законодателната и изпълнителната власт не е така ясно фиксирана, както в континенталния модел, характерен за парламентарните държави в Европа.
Водещата роля на Парламента в определянето на държавната политика мотивира знаменитото определение на Монтескьо в своето произведение „За духа на законите“, че "[Британия] е нация, която оправдано би могла да бъде наречена република, маскирана като монархия."
Партии Реалното функциониране на целия британски парламент се основава на партийния плурализъм в Кралството. Той определя цялата организация на изборния процес – от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите. В Обединеното кралство господства двупартийна политическа система – доминират две големи партии: Консервативна и Лейбъристка. Това не означава, че липсват други политически партии, а че наложената мажоритарна избирателна система (в която мандатът отива при кандидат, събрал просто мнозинство в своя едномандатен избирателен район) способства за господстващата позиция на основната лява (Лейбъристката) и основната дясна (Консервативната) партии в политическия живот на страната. В Кралството съществуват и други партии на национално ниво (покриващи територията на Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия), регионални клонове на националните партии (например Уелската лейбъристка партия), както и такива, формирани изцяло на регионално ниво (Шотландската национална партия в Шотландия и Шин Фейн в Северна Ирландия).
Изпълнителна власт Изпълнителната власт се упражнява от Правителството на Негово Величество (), формирано от парламентарно представени партии, от името на суверена крал Чарлз III. Официалното наименование на страната е Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, което създава (погрешното) впечатление, че това е федерална държава. В действителност тя е унитарна, което означава, че цялата държавна власт е концентрирана на национално ниво. За утвърждаване на демократичните принципи и отчитайки културно-правните традиции на народите, съставляващи населението на Кралството централната власт (в лицето на Парламента и Кабинета) делегира част от правомощията си на регионални парламенти и правителства чрез процес, носещ правното определение „деволюция“ („devolution“). При него централната власт си запазва правото да възстанови осъществяването на прерогативите, които е делегирала на регионалните власти. На принципа на деволюцията са формирани самостоятелни национални власти: шотландското правителство (), уелското правителство и кабинетът на Северна Ирландия ().
Правителство Монархът назначава министър-председателя като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, имаща мнозинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно мнозинство, той е принуден да формира коалиционно правителство. При постигането на достатъчна подкрепа от депутати за гласуване на Кабинета в Камарата на общините, номинираният за министър-председателят избира министри измежду членовете на камарата на общините, които формират Кабинета и са политически ръководители на различните министерства (). Кабинетът е съставен от около двадесет държавни секретари (министри), а като цяло, заедно със заместник министрите и началниците на самостоятелни агенции правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички министри и заместник-министри да са членове на Камарата на общините. Причината за това е в основния принцип на британската демокрация държавната политика да се осъществява от политици, получили одобрението на избирателите. В случая на Камарата на общините това става чрез спечелване на мандат на парламентарни избори. Тъй като монархът може да присъжда пожизнена благородническа титла (която дава правото на място в Камарата на лордовете) този принцип би бил нарушен, ако за министър или заместник-министър бъде назначен пожизнен лорд, а не избран от народа кандидат за народен представител.
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои Министър-председателят (или Премиерът, ). Непосредствено под него в йерархията е Канцлерът на хазната. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар (, пост, съответстващ на вицепремиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари (), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар () съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (), но има и Държавен министър на външните и общностните работи (), който по същество е първи заместник-министър на външните работи. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на Уестминстърската система), Ръководителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува вот на недоверие, то губи властта. В случай, че в рамките на този Парламент не може да се събере нужното мнозинство от депутати, което да гласува ново правителство, Парламентът гласува дата за провеждане на нови парламентарни избори и се саморазпуска. В практическата си дейност членовете на Парламента, избрани от редиците на политически партии са подчинени на строга партийна дисциплина, осъществявана от секретарите на парламентарните групи (). По същество по отношение на парламентарните групи на лейбъристите и на консерваторите, в съответствие с това кой e на власт формален председател на парламентарната група на управляващата партия е Премиерът, а на основната опозиционна партия – Лидерът на опозицията. Тъй като те са заети основно с провеждането на държавната, респективно на партийната политика, парламентарната дейност на техните партии се води основно от техните chief whips, които са техни подчинени, но се ползват с голяма автономност в действията си.
Премиер и кабинет Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на Хановерската династия, постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.