Шестият македонски конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 1 до 5 май 1899 година. На конгреса се дискутира подготовката и избухването на въстание в Македония.Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 217.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131 – 140.

Делегати На конгреса участват 42 делегати и 34 дружества.

Делегати Дружество Делегати Бележка Трънско македонско дружество Димитър РизовБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131. Шуменско македонско дружество Яков Янков Белоградчишко македонско дружество Иван Божинов Пловдивско македонско дружество Христо Танчев Димитър Благоев от II заседаниеБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132. Дупнишко македонско дружество Никола Малешевски Ломско македонско дружество Спиридон Шопов Силистренско македонско дружество Антон Бузуков Константин Поменов от II заседание Софийско македонско дружество Пантелей Урумов Тодор Матров Бобошевско македонско дружество Д. Н. Кацаров Търновосейменско македонско дружество Янаки Щерев Кюстендилско македонско дружество Атанас Раздолов Никола Зографов Рилско македонско дружество Кочо Муструка Свищовско македонско дружество Любомир Милетич Балчишко македонско дружество Х. Димитров Новозагорско македонско дружество Хр. Илиев Станимашко македонско дружество Иван Йосифчев Пещерско македонско дружество Коста Шахов Осоишко-саранско македонско дружество Н. Стоилов Врачанско македонско дружество Никола Мискинов Пазарджишко македонско дружество Илия Гологанов Радомирско македонско дружество Иван Неврокопски Брезнишко македонско дружество Георги Ив. Капчев Коста Сарафов от VI заседаниеБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138. Старозагорско македонско дружество Александър Чакъров отхвърлен Оряховско македонско дружество Яким Христов от II заседание Ловешко македонско дружество Иван Георгов отводБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134. Димче Хаджикочов заместникБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135. Русенско македонско дружество Наум Тюфекчиев от II заседание Георги Чавов от II заседание Варненско македонско дружество Дамян Перелингов от II заседание Петър Якович от II заседание Добричко македонско дружество Симеон Синивирски от II заседание Златишко македонско дружество Драган КлисеровскиСрещан в протоколите и като Драган Клисарски. от II заседание Харманлийско македонско дружество Полихрон Нейчев от II заседание Хебибчевско-охланлийско македонско дружество Георги А. Михайлов от II заседание Провадийско македонско дружество Григор Гърличков от III заседание Никополско македонско дружество Стойно Г. Черногорски от IV заседание Кочериновско македонско дружество Михаил Ковачев от V заседание Самоковско македонско дружество Георги Стрезов от V заседание Сливенско македонско дружество Георче Петров отвод Димитър Цонев заместник от V заседание

На второто заседание на 2 май за председател на бюрото на конгреса е избран Пантелей Урумов, за подпредседател – Наум Тюфекчиев, а за секретари – Иван Йосифчев и Хр. Илиев.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 133.

На третото заседание на 2 май Андрей Ляпчев заявява, че приемането на Капчев за делегат би дало санкция на фиаското, което той претърпява в европейската си обиколка, но искането му за касиране на Капчев е отхвърлено.

Разисквания Отчетът на Върховния комитет е направен на третото заседание от председателя Александър Радев.

На четвъртото заседание на 3 май по време на дебатите по отчета Раздолов, Шахов, Божинов, Гологанов и Благоев се изказват негативно по дейността на Върховния комитет. Ризов, Капчев и Бузуков смятат, че Комитетът се е придържал към „Статутите“ и негативите в дейността са породени от обстоятелствата.

На петото заседание на 4 май комитетът се занимава с раздора между Вътрешната организация и Българското тайно революционно братство, като обяснения дава Ризов, бивш търговски агент в Скопие. Конгресът решава да възложи на бъдещия комитет да посъветва тези организации час по-скоро да се слеят, с което ще се изпълни един свещен дълг, който се налага от интересите на самото дело. После Ризов прави дълго изказване, в което посочва, че трябва: да се изостави проблема с повдигането на църковно-училищното дело в Македония; да се въздейства на българското обществено мнение и на българското правителство и Русия; да се подготви населението в Македония за революция, като се чака избухването ѝ до изтичането на 1901 година, тъй като Русия няма да допусне по-ранно въстание, поради Световното изложение в Париж и довършването на Сибирските железници; съставът на бъдещия комитет да стане 6 души от МОО и 2 от Вътрешната, без което сливането на двете е невъзможно; в бъдещия комитет да има военно отделение, състоящо се от специалисти;Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136. на предстоящата конференция в Хага да се изложат исканията на МОО или чрез въздействие на официалния български делегат или чрез изпращане на специален делегат на МОО;Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136 – 137. бъдещият комитет на не пренебрегва помощта и съветите на хора, които могат да са полезни на делото, в случай, че обстоятелствата се усложнят.

Бузуков е съгласен с първата точка на Ризов, но смята, че Македония може да се освободи и сама и желае от бъдещия комитет пълно въоръжаване на населението в Македония и разчитане на собствени сили. Смята вестникът на комитета за ненужен и иска да се изхвърли точка „д“ от член 2 на „Статутите“ – изобщо прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата. Когато всичко е готово за революция комитетът трябва да свика конгреса, за да се изкаже и той.

Капчев не е съгласен, че Македония може да се освободи със собствени сили, без интервенция – трябва чрез революцията да се засегнат най-жизнените интереси на чуждите държави в Турция. Организацията трябва да има достатъчно средства и да не иска от България никакви официални стъпки, а да стои настрана, защото е скъпа на организацията. Също смята вестника за ненужен и е за изхвърляне на буква „д“ от „Статутите“.

Шахов смята за ненужно да се определя в момента бъдещата дейност на комитета и подкрепя изпращането на делегат на конференцията в Хага. Изказва се за сливане на МОО и ВМОРО и смята, че в комитета трябва да попаднат лица, които ще постигнат това сливане.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 137.

Перелингов в изказването си показва доволство, че у всички има съзнание, че само с революция ще се постигне целта и смята, че въстанието трябва да стане, когато е съвършено подготвено. За членовете на Комитета смята, че МОО трябва да избере 6 души според „Статутите“, а двамата от Вътрешната организация трябва да си ги избере тя. Мисли, че няма нужда от изпращане на делегат в Хага, а може конференцията да се уведоми писмено.

Тюфекчиев обявява, че е дошъл представител на Арменския комитет в Швейцария „Трошак“.

Зографов също смята, че в Комитета трябва да влязат 6 души от МОО, а от вътрешните да присъстват колкото има нужда.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.

На последното шесто заседание на 5 май се изказва Димитър Благоев, който заявява, че принципно организацията не стои на добра нога. Според него балканските държави се стремят към постепенно разделение на полуострова и смята, че революционната МОО трябва да прегърне принципите на нашите революционери Каравелов, Ботев, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основаване на полуострова на една република – едни Балкански съединени щати. По практическата страна заявява, че тъй като въпросът е предрешен и връх взима революцията, досегашните „Статути“ трябва да паднат, дружествата не трябва да съществуват, а трябва да има само дейци, които изцяло ще работят за делото на революционни начала. Предлага всичко да се преорганизира.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138 – 139.

Изказва се и Ризов, който по принципните въпроси се противопоставя на Благоев, смята, че организацията трябва да се надява на Русия и да остане в България и в Македония и Одринско същата. Отново настоява за изпращане на делегат в Хага, който да покаже, че дейността на комитета е не само революционна, а и дипломатическа и възразява на Бузуков, че не трябва да се правят 3 – 4 въстания, а едно зряло и обмислено. Смята, че ако не се изберат в комитета и двамата делегати на Вътрешната организация, двете организации няма да могат да се слеят.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 139 – 140.

Ляпчев поддържа Ризов, но предложението им да се приемат делегатите на ВМОРО за членове е отхвърлено. Конгресът приема да се изпрати делегат в Хага (предложение на Ляпчев, Сарафов, Бузуков, Зографов), а не меморандум (Перелингов, Якович) или неучастие (Гърличков, Гологанов). За делегат е избран Александър Радев с 24 гласа, срещу Ризов с 10 и 3 бели бюлетини.

Нов Върховен комитет Име Позиция Борис Сарафов председател Тома Давидов подпредседател Владислав Ковачев секретар Георги Петров касиер Антон Бузуков член съветник д-р Спиридон Шопов член съветникБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 140.Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 217, 219 – 220.

Бележки

Категория:Конгреси на Македоно-одринската организация