Десово () е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в североизточната част на Прилепското поле на около 5 километра северно от общинския център Долнени.
История
На 4 km северно от Десово на връх Леска е античната и средновековна крепост Кале.
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Десеве, с 53 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
В XIX век Десово е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Десово (Desovo) е посочено като село със 102 домакинства и 240 жители мюсюлмани, 130 българи и 40 цигани.
В началото на XX век е изградена църквата „Света Троица“ – еднокорабна сграда с полукръгла апсида на изток.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Десово е населявано от 40 жители българи християни, 625 арнаути мохамедани и 75 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Десово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 128 къщи.
По време на Балканската война селото е ограбено и запалено от четата на сръбския войвода Василие Търбич като отмъщение за участието на местни албанци в разбиване на сръбска кавалерийска част.Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 17. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Десово живеят 495 албанци мохамедани.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
Според преброяването от 2002 година селото има 1026 жители.
ГодиниМакедонциАлбанциТурциРомиВласиСърбиБошняциОст.Общо1948————————1551195342379952——3...170162719617061957......35...411740 19716232439—...—...4171481198132334174——2...7841317199117614163————6951075 199415322891——1—6071080200214529020——356621026
Личности Родени в Десово Никола Здравков, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Милан К. Стефанов – Подземски – член на АСНОМ и югославски партизанин Тофика Садулов, редник в 34-та допълваща дружина, роден в с. Десово, Прилепска околия, починал на 25 септември 1918 г. в Ловеч.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 492, л. 44
Бележки
Категория:Села в община Долнени