Христо Хаджигеоргиев Бучков () е български просветен деец и дипломат, един от първите организатори на Солунската българска гимназия.
Биография Бучков е роден в 1856 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на хаджи Георги Бучков, делегат от Поленинската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град, след което завършва Галатасарайския лицей в Цариград,Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40 където е съученик със Стоян Михайловски, Ръза паша и Иван Говедаров. В 1877 година, в навечерието на Руско-турската война заминава за Румъния, за да постъпи в Българското опълчение, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен за известно време.
След освобождаването си става учител в Кукуш, а след това в Гумендже. Заминава за Солун, където преподава френски и турски и основава български пансион.
Става български учител и преподава 12 години в разни селища в Македония – в Кукуш, Гумендже, Солун, Струмица, Скопие и Воден. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Гумендже. В Кукуш преподава турски и френски език. Там негов ученик е Гоце Делчев.Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16
От 1879 година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на българската мъжка гимназия, в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис.Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985 Близък е с униатските владици Нил Изворов, Лазар Младенов и Епифаний Шанов. За кратко е арестуван.
Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвинен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се възстанови Мирския съвет, който според него би имал голямо значение за българите. По убеждения е еволюционист.
По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското дипломатическо агентство в Цариград, при управлението на Георги Вълкович. След убийството на Вълкович в 1895 година си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.
Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.
Женен е за дъщерята на Атанас Кушувалиев, виден деец на борбата за църковна независимост и просвета. Синът им Любомир Бучков е български литературен критик и юрист. Участва в Първата световна война като запасен поручик, носител е на орден „За военна заслуга“.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
Умира в София през 1913 година.
Родословие
Бележки
Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български дипломати от Македония Категория:Български лексикографи Категория:Български драгомани Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Галатасарайския лицей Категория:Починали в София Категория:Родени в Кукуш