Свети Константин-Кирил Философ (, Kyrillos, Kiril, Cyril; ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Произход Роден е 827 г. в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон (Leontios), (роден в Солун) известен в българската историография като ЛъвСпасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том I, Световна библиотека, 2008, стр. 29. (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.
Етническият му произход е неизвестен, като според различни съвременни автори той е славянски,Mortimer Chambers, Barbara Hanawalt, Theodore Rabb, Isser Woloch, Raymond Grew. The Western Experience with Powerweb. Eighth Edition. McGraw-Hill Higher Education 2002. University of Michigan. p. 214. ISBN 978-0-07-256544-7 ромейскиColumbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001 – 05, s.v. „Cyril and Methodius, Saints“ „Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature.“, български или смесен.Philip Lief Group. Saintly Support: A Prayer For Every Problem. Andrews McMeel Publishing, 2003. p. 37. ISBN 978-0-7407-3336-9 Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 година, запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска.
Образование Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение – „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение – „Соломонова молитва“.
На около 17 години (842/843) той отива в Константинопол.
Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 842/843 – 847 г. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Сред преподавателите на Константин са известни Лъв – математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава, бъдещият патриарх Фотий.
По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.
Константин владее на високо ниво славянски, гръцки, латински и еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, а вероятно придобива познания и по хазарски, алански, персийски, немски и други езици.liternet.bg
Дейност Преподавател в Магнаурската школа и патриаршески библиотекар След завършването на Магнаурската школа, той е ръкоположен за иподякон и дякон, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс (chartophylax) на патриарх Игнатий Константинополски (847 – 858) – поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол) – висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир на „узкото“ море (вероятно се има предвид Босфора или Мраморно море). Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание „философ“. Вероятно по това време той пише известното свое съчинение „Написание о правой вере“.
Църковно-политическа дейност – диспут с Йоан VII Граматик Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ – диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който е иконоборец (иконоборството е смятано за ерес, и то с политически привкус). Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.
Багдадска дипломатическа мисия при сарацините
По времето на халифа Джафар-ал-Муттавакил (847 – 861), халифатът, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Византия. Той прекратява традиционната политика на толерантност към друговерците, и отправя с доста високомерен тон покана за диспут по въпросите на различните вери и християнската света Троица до византийския император, което фактически е форма за установяване на дипломатически контакт според условията на епохата.
Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин Философ, и отчитайки факта, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се в 851 или в някоя от годините до края на 856 г. Той я изпълнява заедно с дадения му като помощник висш държавен сановник – асинкрита Георги. Това е първата мисия на Константин-Кирил като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад в диспута със сарацините, се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги „наддума по всички въпроси – така, че те му се чудят, изпадат в удивление“. Константин-Кирил демонстрира познания и по Корана. Успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.
Завършил мисията и успешно изпълнил задачата си в Багдад, Константин Философ се завръща в Цариград, и се усамотява за кратко в „безмълвие“ и се отдава само на „беседа“ с книгите, но скоро напуска района на столицата и отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, където, най-вероятно с малък кръг ученици, започват да се занимават със съставянето на славянската писменост и превода на светото писание на славянски език.
Брегалнишка мисия Някъде между 851 и 859 г. Константин се отправя на недоказаната Брегалнишка мисия. Мисията се споменава единствено в т. нар. „Солунска легенда“ – апокрифен текст с неизвестен автор. Най-вероятно става дума за сътворен късен сюжет, който попада в контекста на традицията, създадена в епохата на византийското владичество за „побългаряване“ на двамата братя и на тяхното дело.
Мисия при хазарите В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави – Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението ѝ се състои, освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на юдаисти, мюсюлмани, християни, езичници. Двете ѝ големи съседки правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарския хаган да се обърне официално към Византия и дава предложение да приеме християнството, ако в хаганата бъде изпратен такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите.
Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил III на Константин. При тази мисия Константин взема със себе си брат си Методий. По пътя си за хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин се подготвя за диспута и изучава еврейски език. В изворите се споменава, че тук братята попадат на свето писание, написано с т. нар. в изворите „рожки“ и тълкувано като „руски“ букви, които са вероятно викингските руни, пренесени от варягите, съставляващи политическия елит в Киевска Рус. Тук братята откриват мощите на третия папа след свети Петър – Климент Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София)История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г. след което става един от първите римски папи.
В Хазария братята спорили предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден те вече имат на своя страна хазарския каган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които братята отговарят чрез притчи. В диалога вземат участие и мюсюлманите. Те спечелват на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в нея. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните им места.
Мисия при аланите Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области. Скоро след мисията си при хазарите през 861 г. той е изпратен и при аланите, в околностите на град Фула (близо до Херсон), натоварен с дипломатическа задача от Михаил III, подробности за която не са достигнали до нас, освен факта, че заедно с Методий проповядват, отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир, и успяват да покръстят известен брой от тях.
След изпълнението на възложената им мисия и връщането им във Византия Константин се оттегля в константинополската църква „Св. Апостоли“, а Методий е направен игумен на своя манастир във Витиния – „Свети Полихрон“, и се завръща в него.
Великоморавска мисия Това е най-известната мисия на Константин и брат му Методий. През 862 г. двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те се установяват в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим. Тази мисия ги сблъсква с източноримското духовенство и с триезичната догма.
Мисия в Панония В 867 г. Константин на път за Константинопол и Рим, пристига в Панония заедно с брат си, в славянското Блатненско княжество. Неговият княз Коцел, воден от същите съображения като Ростислав, кани просветителите да развият мисия в Блатно и панонските земи. Братята приемат тази задача и остават за 6 месеца там. Те обучават около 50 ученици и проповядват на старославянски.