Елвис А̀̀рън Пресли (, ), известен и само като Елвис, е американски певец и актьор, както и най-голямата звезда на рокендрола.
Наричан Краля на рокендрола, той е считан за една от най-значимите културни икони на XX век. Неговите енергични интерпретации на песни и сексуално провокативен стил на изпълнение, съчетани с уникално мощна комбинация от влияния в различни цветови линии по време на трансформиращата ера в расовите отношения, довеждат до голям негов успех, така и до първоначални противоречия.
Пресли е роден в Тюпълоу, Мисисипи, и се премества в Мемфис, Тенеси, със семейството си, когато е на 13 години. Музикалната му кариера започва там през 1954 г., като записва в Сън Рекърдс с продуцента Сам Филипс, който иска да представи афро-американската музика на по-широка аудитория. Пресли, на ритъм акустична китара, придружен от соло-китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек, e пионер в поджанра рокабили, той е динамичен, задвижван от ритъм синтез на кънтри музика и ритъм енд блус. През 1955 г. барабанистът Д. Дж. Фонтана се присъединява, за да допълни състава на класическия квартет на Елвис и Ар Си Ей Рекърдс сключват договорна сделка, уредена от полковник Том Паркър, който е мениджър на Елвис повече от две десетилетия. Първият сингъл на Пресли за Ар Си Ей е Heartbreak Hotel, който излиза през януари 1956 г. и става хит номер едно в Съединените щати. В рамките на една година Ар Си Ей продават десет милиона сингъла на Пресли. С поредица от успешни телевизионни изяви и записи на върха в класациите, Пресли става водеща фигура на новопопулярния звук на рокендрола.
През ноември 1956 г. Елвис Пресли прави своя филмов дебют в „Love Me Tender“.Victor, The Elvis Encyclopedia, pages 314/315 Призван на военна служба през 1958 г., той възобновява своята музикална кариера две години по-късно с някои от най-успешните си творби. Елвис обаче изнася няколко концерта и ръководен от Паркър, продължава да посвещава голяма част от 60-те години в правенето на холивудски филми и албуми със саундтракове, повечето от които критикувани. През 1968 г., след седемгодишна пауза от изпълнения на живо, той се завръща на сцената в аплодираното телевизионно завръщане специално за Елвис, което води до удължена концертна резиденция в Лас Вегас и поредица от много печеливши турнета. През 1973 г. Пресли изнася първия самостоятелен концерт на соло изпълнител, излъчван по целия свят, Алоха от Хавай.Balzer, Jens (2019). Das entfesselte Jahrzehnt: Sound und Geist der 70er (in German). Rowohlt Verlag GmbH. ISBN 978-3-644-10072-5., p. 186 Години на злоупотреба с лекарства, отпускани по лекарско предписание и нездравословно хранене сериозно компрометират здравето му и той умира внезапно през 1977 г. в имението си Грейсланд на 42-годишна възраст.
Признат за най-продаваният солов музикален изпълнител на всички времена от Световните рекорди на Гинес, Пресли е търговски успешен в много жанрове, включително поп, кънтри, ритъм енд блус, съвременна музика за възрастни и госпъл. Той печели три награди Грами, получава наградата Грами за постижение на 36-годишна възраст и е включен в множество музикални зали на славата. Пресли притежава няколко рекорда, включително най-много сертифицирани златни и платинени албуми от АЗИА, най-много албуми, класирани в Билборд 200, най-много албуми номер едно на солов изпълнител в Ю Кей Албум Чарт и най-много номер едно сингъла от която и да е група в британската класация за сингъл. През 2018 г. Елвис Пресли е награден посмъртно с Президентския медал на свободата от Доналд Тръмп.
Младежки години (1935 – 1953) Елвис Пресли е роден на 8 януари 1935 г. в град Тюпълоу, щата Мисисипи в семейството на Върнън и Гладис Пресли. Майката е била бременна с близнаци, но едното момче, Джеси Гарън, умира шест часа след раждането. Така Елвис остава единственото дете и поради това нещастие в семейството през следващите години Елвис се радва на изключителната любов на майка си. Той е хубаво, гальовно дете с малко момичешка хубост, което расте в най-обикновено семейство, едва свързващо двата края. Благодарение на енергичността си Гладис успява да възпита Елвис много добре и да му внуши здрави нравствени начала. Така още в детството му тя залага възможността някой ден Елвис да стане „момчето на цяла Америка“.
От 1938 до 1941 г. Върнън Пресли престоява в затвора заради фалшифициране на чек, оставяйки семейството си да преживява до голяма степен на социални помощи. И по-късно Елвис избягва да говори за него и продължава да боготвори майка си.
Семейство Пресли са вярващи. Те посещават всяка неделя градската църква, където слушат химни на възхвала на Бога (госпъл). В южните щати обаче изпълнението на госпъл не е винаги тихо и въздържано. Понякога при по-темпераментните песни изпълнителите започват да вилнеят и дори скачат на пианото. По-късно Елвис споделя, че е научил много от тях. Гласът му е открит доста рано – още на три години. По-късно в училище той впечатлява всички с певческата си дарба. През 1945 г. качен на стол, за да може да достигне до микрофона, той спечелва втора награда на щатското състезание за непълнолетни певци. Пее баладата Old Chep и получава награда от пет долара и безплатно завъртане на въртележка.
За дванадесетия си рожден ден получава за подарък китара за 13 долара. Учи се от радиото и започва да свири без да познава нотите. Тогава така правят повечето музиканти, които той слуша. По радиото се пуска предимно кънтри музика. През 40-те години на XX век американското общество все още е разделено по расов признак и музиката за чернокожи и бели е различна. Елвис се увлича по всички стилове – блус, ритъм-енд-блус, рагтайм.
През 1948 г. семейство Пресли се премества в Мемфис в щата Тенеси при все по-голяма бедност. От следващата година Елвис започва да работи като разпоредител в кино. Преместването му се отразява зле, тъй като се налага да се облича в твърде провинциален стил. Освен това няма приятели, а и не иска да прилича на останалите момчета. Именно тогава започва да реше косата си назад. С момичетата му върви и още през 1949 г. има „сериозна“ приятелка. Когато през 1953 г. завършва училище със среден успех, за него това е избавление.
Sun Records (1953 – 1955) През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио Sun Records, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента My Happiness. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис. През януари 1954 г. Елвис отново отива в студиото и се среща със Сам Филипс. Изпява две други песни и този път не иска да направи подарък, а се надява да го забележат. Сам Филипс е от независимите малки фирми. Той мечтае, според собствения си израз, „за бял, но с черен саунд“, какъвто би се харесал на младежите от двете раси. Той е от тези малки продуценти, които откриват таланти и после ги продават на големите фирми. Открива не само Елвис, но и Карл Пъркинс, Джери Лий Луис, Джони Кеш, Рой Орбисън и Конуей Туити.
Елвис привлича вниманието на Филипс, който го извиква през март и отново през юли 1954 г. Открива, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That's All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли. Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си, плочата се продава в 15 хиляди бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Sun Records.
По това време Елвис се прехранва, като кара камион. Все още не е спечелил нищо от музиката си. Опитите му да пробие в кънтри шоуто Гранд Ол Опри се провалят. Затова упоритият Сам Филипс го изпраща на друго кънтри шоу – Луизиана Хейрайд. Там Елвис пее няколко години и за пръв път започва да добива популярност в цялата страна.
Елвис работи за Sun две години – от юли 1953 до юли 1955, като записва общо 21 заглавия. Между тях са Good Rockin' Tonight, Blue Moon of Kentucky, Milkcow Blues Boogie, Mystery Train. Само 10 от тях са издадени на малки плочи, а три не са издавани изобщо приживе. Специалистите ги оценяват като много добри, въпреки че през този период Елвис още не е овладял добре гласа си и не е открил своя стил. Неговият начин на пеене се определя като рокабили, нещо средно между негърските стилове и популярната музика на белите. По-късно от това произлиза рокендролът – стил, за авторството на който претендират много изпълнители и групи, но който си остава запазена марка на Елвис.
Златните години (1955 – 1957) През 1955 г. Елвис постига големи успехи. Неговата последна малка плоча за Sun Records се изкачва до първо място в националната класация на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви привличат все повече зрители. Той съумява да припечели достатъчно, за да уреди за родителите си по-добър живот. Освен това привлича вниманието на големите звукозаписни фирми и на по-значими мениджъри. Един от тях е „полковник“ Том Паркър, който успява да стане негов личен мениджър в средата на годината. През ноември 1955 г. Сам Филипс продава издателските и звукозаписните права на Елвис на голямата фирма RCA-Victor за колосалната сума от 35 000 долара. Макар и твърде закостеняла, RCA успява да оцени потенциала на Елвис благодарение на Стив Шоулс, който оттук нататък ще стане продуцент на повечето записи на Елвис.
През януари 1956 г. Елвис прави своя първи запис за RCA. Записва пет песни, между които Heartbreak Hotel. Не само звукът, но и гласът на Елвис са различни. Сега той пее истински рокендрол – разтърсващ, едновременно нежен и агресивен, такъв, който се запомня. Освен Бил Блек и Скоти Мур с него вече са пианистът Флойд Крамър и барабанистът Д. Дж. Фонтана. А скоро ще намери и дългогодишните си бекинг вокали – Джорданеърс. Малката плоча с „Heartbreak Hotel“ се изкачва веднага на първо място в класациите на Билборд и остава там осем седмици. Продажбите ѝ също надминават всички очаквания – 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за следващите пет години. В края на януари Елвис записва материала за първия си дългосвирещ албум – „Elvis Presley“, който също постига значителен успех: остава десет седмици начело в Билборд и се продава в три милиона броя.
Междувременно започват участия в телевизионни програми. Паркър много държи на това, за да издигне популярността на Елвис. От края на януари Елвис участва шест поредни седмици в стейдж шоу на братята Дорси, а след това в шоуто на Милтън Бърл и на Стив Алън. Навсякъде Елвис се държи предизвикателно, върти таз в такт с музиката, с което подлудява младежите. Изпълнението на „Hound Dog“ на 5 юни 1956 си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се наблюдава от рекорден брой зрители – 54 милиона. Интерес проявяват и филмовите компании. Най-бърза е Парамаунт пикчърс, чийто продуцент Хал Уолис подписва договор с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на филма на 16 ноември се превръща в сензация. Комбинацията с издадената четворна плоча се оказва извънредно печеливша.
На 2 юли 1956 г. Елвис записва две от най-известните си песни – Don't Be Cruel и Hound Dog. Втората се превръща в символ на рокендрола и въпреки че оригиналът не е негов, днес всички свързват тази песен именно с него. Той вече има екип от автори, които пишат песните му – Отис Блекуел, Дон Робъртсън и най-вече блестящият дует Джери Лийбър и Майк Столър. До края на 1956 г. излиза вторият му албум – Elvis, а през 1957 още два – филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рок, опит за смесване на коледната тематика и съвременната музика. Първите четири албума на Елвис неизменно заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано.