Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия). Малка област под управлението на амореите се появява през 1894 г. пр.н.е., която включва административния град Вавилон. Градът бил малък по времето на Акадската империя (2335 – 2154 г. пр.н.е.), но впоследствие е сериозно развит по време на управлението на Хамурапи през първата половина на XVIII век пр.н.е. и се превръща в огромна столица. Впоследствие, Вавилония се нарича „страната Акад“.
Вавилония става основната сила в Месопотамия за кратък период от време, след като надминава Асирия и Елам по времето на Хамурапи (1792 – 1752 г. пр.н.е.). Империята, която той създава, надминава Акадската и Старата асирийска империя, но след смъртта му тя се разпада.
Също като Асирия, Вавилония продължава да използва акадския за официален език, въпреки северозападно-семитско говорещите си основатели и последвалите ги касити, които говорили език, който нямал нищо общо с този на местните жители. Вавилония запазва шумерския за религиозните ритуали, въпреки че когато е основан Вавилон, шумерският език вече не се говорел. Ранните акадски и шумерски традиции играят основна роля във вавилонската и асирийската култура. Областта остава важен културен център, въпреки периодите на попадането му под власт на други държави.
За първи път град Вавилон е споменат в намерена глинена плочка от времето на управлението на Саргон Велики (2371 – 2316 г. пр.н.е.), от XXIII век пр.н.е. Вавилон по това време не е независим град-държава. След края на Акадската империя Южна Месопотамия е доминирана от гутеите за няколко века, преди Третата династия на Ур да дойде на власт, възстановявайки реда в региона и обединявайки почти цяла Месопотамия.
История Предвавилонски, шумеро-акадски период Месопотамия вече има дълга история преди възникването на Вавилон, със създаването на шумерската цивилизация в района около 3500 г. пр.н.е. Акадците се появяват там през XXX век пр.н.е.
През третото хилядолетие пр.н.е. започва културна симбиоза между шумеро- и акадо-говорещите хора, което води до широко разпространен билингуализъм. Все пак впоследствие акадският език замества шумерския като говорим език в Месопотамия в периода около края на третото и началото на второто хилядолетие пр.н.е.
Акадската империя (2371 – 2200 г. пр.н.е.) обединява акадци и шумери под едно общо управление, като акадците стават напълно доминантни в района. Империята се разпада поради икономически упадък, промяна на климата и гражданска война, последвана от атаките на гутеите от планината Загрос. Шумер се въздига отново с идването на Третата династия на Ур в края на XXII в. пр.н.е. и гутеите биват изгонени от южната част на Месопотамия. Там, след попадането на шумерската династия Ур III в ръцете на еламците през 2002 г. пр.н.е., започват да мигрират амореите, северозападно семито-говорещо племе, установявайки контрол над по-голямата ѝ част. На север асирийците затвърдяват своята независимост.
Упадъкът на могъщите в миналото градове Киш и Акад в Централна Месопотамия създава условия за издигането на един нов политически, икономически и културен център – Вавилон, разположен на р. Ефрат. В началото на XIX в. пр. н. е. аморейският владетел Сумуабум поставя началото на I вавилонска династия, чието тривековно управление (1894 – 1595 г. пр. н. е.) обикновено се определя като Старовавилонско царство.
Удобното местоположение на Вавилон в сърцето на Месопотамия, на кръстопътя на основни сухопътни и речни търговски пътища, богатата почва, обслужвана от развита иригационна система и нарастващата мощ на владетелите от династията на Сумуабум водят до бързо увеличаване на населението (предимно за сметка на притока на нови аморейски преселници от Сирийската степ), до активизиране на икономиката и все по-агресивна експанзия. Още през XIX в. пр. н. е. Вавилон се превръща в най-големия град на Централна Месопотамия. Не след дълго вавилонците вземат надмощие и над повечето от териториите на Асирия и Северна Месопотамия.
Империята на Хамурапи
Вавилон остава малък град и недоразвита област, докато на власт не идва шестият владетел от династията на амореите – Хамурапи (1792 – 1750 г. пр.н.е.). Той започва мащабно строителство във Вавилон, превръщайки го от малък в голям и проспериращ град. Хамурапи е много ефективен управник, установява бюрокрация с такси и централизиран парламент. Той освобождава Вавилон от еламско влияние и изцяло прогонва еламците от Южна Месопотамия. След това налага вавилонската доминация в цяла Месопотамия, покорявайки градовете-държави в района – Исин, Ларса, Ешнуна, Киш, Лагаш, Нипур, Ур, Урук, Ума, Адаб и Ериду. Завоеванията на Хамурапи донасят стабилност в Месопотамия, след като целия район е обединен в една обща нация и оттогава царството започва да се нарича с името Вавилония.
Армиите на Вавилон под командването на Хамурапи са добре дисциплинирани. Впоследствие той се насочва на изток, покорявайки Елам, гутеите и каситите. На запад могъщият владетел превзема царствата, намиращи се в днешна Сирия и Йордан (Мари).
Хамурапи започва продължителна война със Старата асирийска империя за контрола на Месопотамия и доминация в Близкия изток. След продължителна борба, продължила десетилетия, Хамурапи накарал Мут-Ашкур (наследник на Ишме – Даган) да плаща данък на Вавилон през 1751 г. пр.н.е. Впоследствие Вавилония поема контрола над асирийските колонии в Мала Азия.
Едно от най-важните творения на Първата династия на Вавилон е създаването на закона на Вавилон, който е подобрена версия на по-старите закони от Шумер, Акад и Асирия. Това е направено, след като еламците са изгонени от царството. През 1901 г. копие на законите на Хамурапи е открито в Елам. Копието се намира в Лувъра.
От преди 3000 г. пр.н.е. до управлението на Хамурапи, основният културен и религиозен център на Южна Месопотамия е древният град Нипур, където бог Енлил е основното божество. Обаче, с идването на Хамурапи, тази чест е открадната от Вавилон и бог Мардук става основния бог в Южна Месопотамия. Вавилон става свещен град, където всеки легитимен владетел в Месопотамия трябвало да бъде коронован. Хамурапи превръща малкия административен град в огромен и важен, увеличавайки популацията драстично, и разпростирайки влиянието му в цялата южна част на Месопотамия. Издигнати са множество забележителни сгради.
Южна Месопотамия няма естествени защитни съоръжения, което я прави уязвима при нападения. След смъртта на Хамурапи неговата империя започва да се разпада. По времето на неговия наследник Шамсу-илуна (1749 – 1712 г. пр.н.е.) далечната част на Южна Месопотамия е изгубена от местен акадски владетел, наречен Илум-ма-или, който отхвърлил властта.
Каситска династия, 1595 – 1155 г. пр.н.е. Гандаш е основателят на Каситската династия от Мари. Каситите, също като аморейските управници, които ги предшествали, не са родени в Месопотамия. Първо те се появяват в планината Загрос (днешен северозападен Иран). Етническата им принадлежност е неясна. Спорно е също какъв е бил езикът им. Каситите преименували Вавилон на Кардуниас. Тяхното управление продължило 576 години, най-дълго управлявалата династия в историята на Вавилон.
Вавилония има кратки периоди на относителна сила, но като цяло е слаба през периода на дългото управление на каситите и прекарва дълги периоди под доминацията на еламците и асирийците.
Не е ясно точно кога каситите поемат контрол над Вавилон, но хетите от Анатолия не останали дълго във Вавилон, след като го разграбили, и най-вероятно това е моментът, в който каситите са поели контрола над града. Агум II поема властта през 1595 г. пр.н.е. Новият цар възстановява мирните взаимоотношения с Еришум III, който е цар на Асирия.
Въпреки изгубените територии, военна слабост и упадъка в отрасли като култура и литература, Каситската династия е най-дълго управлявалата Вавилон (до 1155 г. пр.н.е.). Шутрук-Накхунте от Елам покорил Вавилон през 1155 г. пр.н.е., а Небучанезар I го превзема след това отново и тогава свършва Късната бронзова епоха.
Ранна желязна епоха – втора династия на Исин 1155 – 1026 г. пр.н.е. Еламците не задържат контрола над Вавилония за дълго. Те водят неуспешна война с Асирия, позволявайки на Мардук-кабит-ахнешу (1155 – 1139 г. пр.н.е.) да установи четвъртата династия на Вавилон от Исин. Това е първата местна месопотамска династия, която се възкачва на трона на Вавилон. Неговата династия се задържа на трона в продължение на 125 години. Новият цар успешно гони еламците и предотвратява възможен преврат на каситите. В по-късен етап на управлението си той започва война с Асирия, като има някакъв начален успех, покорявайки асирийския град Екаатум, преди окончателно да бъде победен от Ашур-Дан I.
Ити-Мардук-балату наследява своя баща през 1138 г. пр.н.е. и успешно отблъсква атаките на еламците през осемгодишното си управление. Той прави опити да нападне Асирия, но също понася поражение от все още управляващия цар Ашур – Дан I.
Нинурта-надин-шуми се възкачва на трона през 1137 г. пр.н.е. и напада Асирия. Неговата армия се промъква източно от Арам и след това прави опит да нападне асирийския град Арбела. Това смело решение обаче е посрещнато от Ашур-реш-иши I, който побеждава вавилонската армия и постига мир в своя изгода.
Небучанезар I (1124 – 1103 г. пр.н.е.) е най-известният владетел от тази династия. Той побеждава еламците и ги прогонва от Вавилония. Впоследствие напада Елам и разграбва столицата Ешнуна, връщайки откраднатата статуя на бог Мардук по времето на каситите. Малко след това царят на Елам е убит и в царството му избухва гражданска война. Набучанезар се проваля в опита си да разшири територията на Вавилон, след като е победен няколко пъти от Ашур-реш-иши I (1133 – 1115 г. пр.н.е.), който е цар на Средната асирийска империя. В следващите си години на управление Небучанезар I се отдава на подсигуряването на границите на Вавилония.
Асирийско управление, 911 – 619 г. пр.н.е.
Положението на хаос се запазва до края на X век пр.н.е. В началото на IX век пр.н.е. в Месопотамия идват халдейците. Те са номадски племена от семитски произход. Халдейците се заселват в Югоизточна Вавилония. До 850 г. пр.н.е., халдейците вече имат собствена земя в този район.
От 911 г. пр.н.е. със създаването на Нео-Асирийската империя (911 – 605 г. пр.н.е.) от Адад-нирари II, Вавилон губи лидерската си позиция в Месопотамия за следващите 3 века. Адад-нирари II на два пъти атакува и побеждава Шамаш-мудамия от Вавилон и анексира огромни територии. Шалманесер III (859 – 824 г. пр.н.е.) разграбва Вавилон, убива царя Набу-апла-идина и поставя Мардук-закир-шуми I (855 – 819 г. пр.н.е.) като васал.
След смъртта на Шалманесер II Баба-аха-идина става васален на асирийската царица Шамшурамат, която действа като регент на Адад-нирари III, който е все още момче. Адад-нирари III убива Баба-аха-идина и управлявал директно до 800 г. пр.н.е., докато е коронован Нинурта-апла.
Вавилония попада под чужда власт, след като Мардук-апла-усур наследява трона през 780 г. пр.н.е., справяйки се с гражданската война в Асирия. Той е представител на халдеите, които век по-рано се заселват в района на Персийския залив. Шамши-Адад V го атакува и си връща Северна Вавилония, постигайки изгоден граничен мир с Асирия. Ериба-Мардук, друг халдеец, го наследява през 769 г. пр.н.е. Впоследствие и неговият син се възкачва на трона (Набу-шума-ишкун през 761 г. пр.н.е.). Вавилония е в период на хаос през това време, понеже северната част е окупирана от Асирия, а властта е в ръцете на чуждоземците халдеи.