Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 96 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-о място по население в света и на 65-о по площ.
Наименование През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг (Văn Lang) по време на династията Хонгбанг, Ъолак (Âu Lạc) по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън (Van Xuan) по време на династията Ли, Дайковиет (Đại Cồ Việt) по време на династията Дин и късната династия Ле.
Сегашното наименование на страната, Виетнам (Việt Nam), става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон. То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет (Nam Việt, „южни виет“), с което са означавани южните области, обитавани от народите юе (на виетнамски: Việt). През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам (Đại Nam, „Велик Юг“), но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.
География
Разположение и релеф
Площта на Виетнам е 331 688 km² (без спорните Параселски острови) и заема източното крайбрежие на полуостров Индокитай. Граничи с Китай на север (дължина на границата – 1281 km), с Лаос на запад (2130 km) и с Камбоджа на югозапад (1228 km). Има излаз на Южнокитайско море и неговите Тайландски залив на юг и Тонкински залив на север, като бреговата линия има обща дължина 3260 km (без да се включват островите). Виетнам има силно удължена форма, наподобяваща буквата S, като дължината ѝ от север на юг е 1650 km, а ширината в най-тясната част – едва 50 km.
Виетнам е страна на тропични равнини, хълмове и покрити с гъсти гори планини. Разделен е на няколко физикогеографски региона. Това са делтата на Хонгха, северният планински регион, централният планински регион, крайбрежният равнинен регион и регионът на делтата на Меконг на юг.
В северната част на страната е разположена делтата на река Хонгха (Донг Банг Сонг Хонг), обширна равнина с триъгълна форма и площ около 15 хиляди km². В геоложкото минало част от Тонкинския залив, тя е запълнена с плодородни алувиални наноси и днес е най-гъсто населената и интензивно обработвана област в страната. Равнината около Хонгха е оградена с планини, които заемат по-голямата част от Северен Виетнам. Сред тях е разположената на северозапад планина Фансипан, която достига надморска височина 3143 m и е най-високата, както във Виетнам, така и в цял Индокитай.
Централната и южната част на Виетнам е доминирана от Анамските планини, планинска верига с продължаваща на северозапад в Лаос дължина от 1100 km и най-висок връх Нгоклин (2598 m). Източно от Анамската планина е разположена тясна крайбрежна низина, следваща бреговата линия на Южнокитайско море. В най-южната част на страната се намира делтата на река Меконг с площ около 40 хиляди km². Тя представлява обширна низина с преобладаваща надморска височина около 3 m, пресечена от сложна мрежа от канали и речни ръкави.
Климат
Климатът на Виетнам до голяма степен се определя от мусоните. По време на сухия зимен сезон, продължаващ от ноември до април, мусонните ветрове духат от север и североизток, през територията на Китай, където от въздушните маси се отнема значителна част от влагата. В периода на южния и югоизточен летен мусон, от май до октомври, в страната навлиза влажният въздух от морето, в резултат на което валят силни дъждове.
Заради различията в географската ширина и релефа, климатът не е еднакъв във всички части. В климатичната класификация на Алисов цялата територия на страната попада в субекваториалния пояс. Класификацията на Кьопен разграничава три основни области – влажен субтропичен климат (Cwa) в северните части, тропичен саванен климат (Aw) на юг и тропичен мусонен климат (Am) в Анамската планина.
Годишното количество на валежите в цялата страна е значително – от 1200 до 3000 mm. Почти 90% от валежите падат по време на летния мусон. Средната годишна температура в равнините е по-висока от температурата в платата и планините. В южната част на страната няма изразен хладен сезон, но на север най-хладните месеци са декември и януари, когато минималните температури падат до около 5 °C. Най-горещи са месеците април и май с температури по-високи от 37 °C.
Флора и фауна
Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Флората и фауната на тези области не е добре изследвана и през последните години продължават да бъдат описвани нови видове, включително едри животни, като саола (Pseudoryx nghetinhensis) или гигантски мунтжак (Muntiacus vuquangensis). Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам, са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози.
В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.
Административно деление
63 провинции, 3 града на централно подчинение – Ханой, Хайфон, Хошимин (Сайгон). Историко-географски области – Бакбо (северна), Чунгбо (централна) и Намбо (Южен Виетнам)
История
Основни събития Още от Древността Виетнам се намира под силното влияние на китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.
В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическият режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
Древна история
Територията на днешен Виетнам е населявана още от палеолита, както показват някои археологични находки от провинция Тханхоа на възраст няколко хиляди години. Археолозите свързват началото на виетнамската цивилизация с културата Фунг Нгуен, съществувала от късния неолит до Ранната Бронзова епоха (първата половина на 2 хилядолетие пр.н.е.) в днешната провинция Винфук.
През 12 век пр.н.е. започналото отглеждане на ориз в мокри оризища и леене на бронз в долините на Ма и Хонгха поставя началото на културата Донг Шон, известна със сложните си бронзови барабани. От този период са известни множество малки медни мини в северната част на страната. Бронзовите оръжия, инструменти и барабани от донгшонските археологически обекти показват връзки с останалата част на Югоизточна Азия и говорят за местен произход на техниката на леене на бронз. Сред общите за региона находки са ковчезите и погребалните урни с форма на лодка, наколните жилища и оцветяването на зъбите в черно.
Легендарната династия Хонгбанг традиционно се приема за създател на първата виетнамска държава, наричана Ванланг. През 257 година пр.н.е. губи властта от Андиънгвиънг, който обединява племената лак виет със своите ъу виет, създавайки държавата Ъулак. През 207 година пр.н.е. китайският военачалник Джао Туо нанася поражение на Андиънгвиънг и присъединява Ъулак към своята държава Нанюе. През 111 пр.н.е. година пр.н.е. Нанюе от своя страна е присъединена към китайската империя Хан.
През последвалото хилядолетие Виетнам остава част от Китайската империя. Опитите за отделяне от нея, като тези на сестрите Чинг и на Чиеу Тхи Чин постигат само временни успехи. По-дълго се задържа династията Ли – от 544 до 603 година. В началото на 10 век, при падането на династията Тан, Виетнам придобива известна автономия под управлението на местни аристократични фамилии, но остава в рамките на Империята.
Ранни династии
През 938 година местният владетел Нго Куйен нанася поражение на китайците в Битката на река Бачданг и става независим от империята на Късната Хан. Той дава на страната името Дайвиет и поставя началото на династията Нго, която след кратък период на безредици е сменена през 968 година от династията Дин, а през 980 година – от династията Ранна Ле.
По-продължително е управлението на династиите Ли и Чан, при които средновековен Виетнам достига своя разцвет.
Династията Ли (1009 – 1225) е първата виетнамска династия, която се задържа на власт повече от няколко десетилетия, което им дава възможност да разширят териториално страната и да я развият културно.
По време на управлението им, влиянието на будизма значително се засилва. Открит е и първият университет във Виетнам „Храма на литературата“ през 1070 г., с цел подбор на талантливи държавни служители, които не са с благородническо потекло. Политически, Ли създават система на управление, основана на върховенството на закона, а не на авторитарните принципи. По тяхно време столицата на държавата става град Тханглонг. Династия Ли придобива голям авторитет и управлява страната харесвана от своите поданици, а не със сила и военни средства, подобно на предишните династии.
Династия Чан (1225 – 1400) взима властта в Дайвиет, след като последният монарх от династията Ли, императрица Ли Чиеу Хоанг абдикира от престола в полза на съпруга си Чан Тхай Тонг. Началото на управлението и започва в един от най-трудните моменти за средновековен Виетнам. На север от страната се появява голяма заплаха в лицето на монголите на Кубилай хан, които все повече наближават с войските си границите на страната, завладявайки едно след друго южните китайски царства. В тези трудни години династия Чан извършва голям подвиг. Водена от Чан Хънг Дао и третият император от династията Чан Нян Тонг, успява да отблъсне три пъти (през 1258, 1285 и 1288 г.) монголските нашественици. Династията управлява общо 175 години.
През 1400 г. властта в страната се поема от династия Хо. Управлението ѝ обаче продължава само 7 години. През 1407 г. Виетнам е завзет и подчинен от китайската династия Мин. Независимостта е възстановена през 1428 година, когато властта е поета от Ле, най-дълго управлявалата династия в историята на страната.
Династия Ле През 1418 г. Ле Лой, богат земевладелец от Тхан Хоа, започва движение за национално освобождение и независимост от династията Мин. След 10-годишна борба, китайците са принудени да отстъпят, а Ле Лой се обявява за император през 1428 г., като поставя началото на най-дълго управляващата династия във Виетнам – Ле.
По време на управлението на император Ле Тхан Тонг, Дайвиет претърпява значителен напредък. Ле Тхан Тонг прави много реформи в държавата, като въвежда нов правен кодекс; подпомага изкуството, образованието и литературата; подобрява условията за земеделие, като защитава малките от крупните земевладелци и др. По негово време и при управлението на следващите императори от династията, Виетнам се разширява значително териториално на юг, като покорява кралство Чампа, около 1471 г. и откъсва части от Кхмерската империя и Лансанг.