Украинският език (, исторически: руська или русинська мова) е източнославянски език, говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова, Русия и други държави. Смята се за втория или третия най-говорен славянски език в света в зависимост от използваната статистика.
Разпространение и говорещи
Точният брой на говорещите в момента е трудно да бъде установен с точност. Според някои източнициUkranian. Посетен на 14.03.2023 г. той е около 32 милиона души, докато други данни сочат до 45 милиона.visitukraine.today. Посетено на 14.03.2023 г. Според последното официално преброяване от 2001 г. около 67% от населението на Украйна посочва украинския за свой роден език. През последните години, особено след 2022 г., тази пропорция нараства значително в полза на украинския език в ежедневната комуникация. В зависимост от методологията на отчитане, по брой говорещи украинският се конкурира с полския език за второто място сред славянските езици след руския.
В интернет След началото на руската военна агресия срещу Украйна през 2022 г. се наблюдава мащабен процес на преминаване към украински език в социалните мрежи и публичното пространство, което дигиталните изследвания определят като исторически скок.
История За основател на съвременната украинска литература се смята Иван Котляревски, автор на поемата „Енеида“ (), публикувана през 1798 г. Тя представлява пародия на едноименното класическо произведение на Вергилий и е първата мащабна творба, написана изцяло на народния съвременен украински език.
Историческите паметници на езика в по-ранните епохи често са наричани с термина „руски“ (в контекста на Руската земя или Киевска Рус) или „рутенски“ (). Пример за това е творчеството на Якуб Гватович (), роден в Лвов (Жечпосполита), който през 1619 г. публикува драма за Йоан Кръстител (). Интермедиите към тази пиеса са написани на тогавашния народен украински (рутенски) език и отразяват автентичния бит на местното население.
Развитие на наименованието През вековете езикът е назоваван „руськи“, „русински“ или „рутенски“. В рамките на Руската империя официалните власти използват политически наложени термини като „малоруски“ или „западноруски“. В Австро-Унгария езикът е официално признат в провинциите Галиция и Буковина под наименованието „рутенски език“ (; ).Правовият статус на украинския език в Австро-Унгарската империя Дори в документите на Междувоенната полска република се среща класификацията „руски“ (). В съвременната българска лингвистика за старите писмени форми се използва понятието рутенски език, докато името „украински“ се налага окончателно като общоприето през XX век.
Азбука Украинската азбука се състои от 33 букви:
А а Б б В в Г г Ґ ґ Д д Е е Є є Ж ж З з И и І і Ї ї Й й К к Л л М м Н н О о П п Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ ь Ю ю Я я
Украинският език споделя общ произход и сходна граматична структура с руския и беларуския език (наличие на падежна система, три рода, развито глаголно спрежение). По отношение на лексикалния състав обаче той показва изключително голяма близост с беларуския и полския език.
Макар и отдалечен граматически от аналитичния български език, украинският споделя с него общи корени от праславянския език, което е видно в думи като неділя (неделя), червоний (червен), любов (любов). Специфична успоредица между българския и украинския език (която ги отличава от съвременния руски) е запазването на продуктивен източнославянски звателен падеж. В някои украински диалекти се срещат заемки от полски, тюркски и средноевропейски произход.
Фонетика В украинската графична система освен 33-те букви важна роля играе апострофът (’).
Апострофът показва, че предходната съгласна се произнася твърдо, а последващата йотирана гласна (я, ю, є, ї) се произнася разделено със звук [й]. Той има функция, противоположна на мекия знак (ь).
Примери: бур'ян се произнася с твърдо [р] и разделено [йа] – [бур-йан] (бурен). буря се изговаря с меко [р] без разделяне – [бурьа].
Съгласните б, п, в, м, ф (устни) в украинския език са винаги твърди в края на сричката и пред гласни, поради което пред йотирани гласни задължително се пише апостроф. Жлебните и задноезичните съгласни (ш, щ, ж, ч, к, х, г, ґ) също се характеризират с подчертана твърдост.
Специфични букви и тяхното произношение: Ґ ґ предава експлозивния (звучен преграден) звук [г] (като в българската дума „град“). Г г предава характерния за украинския звучен фарингален или ларингален фрикатив, близък до звучно [х]. Є є съответства на звукосъчетанието [йе]. І і съответства на чистия звук [и]. Ї ї винаги се произнася като [йи]. И и предава специфичен звук, среден между [и] и [ъ] (близък до руското „ы“). Например: *риба* се произнася приблизително като [ръйба]. Щ щ се произнася като съчетание от два чисти звука – [шч] (а не като българското [шт]).
Морфология Съществителни имена Съществителните имена (іменники) притежават категориите род, число и падеж и се разпределят в четири склонения.
Род Разпределят се в три граматически рода: мъжки, женски и среден. Думите, които съществуват само в множествено число (*pluralia tantum* като *канікули* – ваканция, *меблі* – мебели), нямат граматически род. Съществува и т.нар. „общ род“, който се определя синтактично спрямо контекста на изречението (напр. *круглий сирота* срещу *кругла сирота*). Забележка: Съществителните, обозначаващи професии и длъжности, по правило остават граматически в мъжки род (*інженер*, *пілот*), дори когато се отнасят за жени.
Число Формите са единствено (*однина*) и множествено число (*множина*). Част от думите се използват само в единствено число (абстрактни понятия като *юність* – младост) или само в множествено.
Особености на падежните окончания във II склонение Във второ склонение (мъжки род) в родителен падеж, единствено число, съществуват две паралелни окончания: **-а/-я** и **-у/-ю**. Окончанието **-а/-я** се приема от конкретни броими предмети, живи същества и точни географски названия. Окончанието **-у/-ю** се използва за абстрактни понятия, природни явления, съвкупности, институции и територии.
Особености на III склонение Към него спадат съществителни от женски род, завършващи на съгласна или на мек знак (*сіль* – сол, *осінь* – есен), както и думата *мати* (майка). В творителен падеж, единствено число, съгласните в края на основата се удвояват, ако се намират между две гласни (*ніччю*, *тінню*). Устните съгласни и звукът [р] не се удвояват, а приемат апостроф (*верф'ю*).
Особености на IV склонение Тук се числят съществителните от среден род, които при склонение развиват суфиксите **-ат- / -ят-** (основно наименования на малките на животни: *котеня* – котенце, родителен падеж: *котеняти*) или **-ен-** (*ім'я* – име, родителен падеж: *імені*).
Звателен падеж Украинският език е запазил напълно развита система за седмия си падеж – звателния (*кличний відмінок*). Той се използва при обръщение и има специфични окончания в зависимост от склонението и типа на основата (-е, -у, -ю, -о). Българският и украинският език показват поразително сходство при неговата употреба: Укр: Іване, вивчай українську! — Бълг: Иване, учи украински! Укр: Бабо, навчи мене... — Бълг: Бабо, научи ме...
Прилагателни имена Прилагателните имена (прикметники) се съгласуват по род, число и падеж със съществителните, които определят. Делят се на твърда основа (окончание *-ий*: *зелений*) и мека основа (окончание *-ій*: *синій*).
Степени на сравнение Качествените прилагателни образуват сравнителна (*вищий*) и превъзходна (*найвищий*) степен. Сравнителната степен се образува синтетично чрез наставките **-ш-** или **-іш-** (*веселий – веселіший*). Превъзходната степен се образува чрез добавяне на предпредставката **най-** пред формата за сравнителна степен (*найвеселіший*).
Форми на прилагателните Повечето прилагателни имат пълна (членена) форма, която бива слята (*стягнена*: *зелена, зелені*) и неслята (*нестягнена*: *зеленая, зеленії* – среща се предимно в поезията и фолклора). Кратките (нечленени) форми са редки и се използват само в именителен падеж в мъжки род (*зелен сад*, *варт*).
Числителни имена Числителните имена (числівники) се делят на количествени (*кількісні*) и редни (*порядкові*). Редните числителни се скланят по подобие на прилагателните имена. При съставните редни числителни се променя само последната дума (*сто сорок п'ятий* $\rightarrow$ *сто сорок п'ятого*).
Склонение на числителните имена Парадигмите за склонение на количествените числителни са сложни и разнообразни. Ето основните модели:
Числително ОДИН (скланя се по род и число) **Им.** один (м.р.), одна (ж.р.), одно/одне (ср.р.), одні (мн.ч.) **Род.** одного, однієї, одного, одних **Дат.** одному, одній, одному, одним **Вин.** като Им. или Род. за одушевени; одну (ж.р.) **Твор.** одним, однією, одним, одними **Мест.** (на) одному/нім, одній, одному/нім, одних
Числителни ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ **Им.** два (дві за ж.р.), три, чотири **Род.** двох, трьох, чотирьох **Дат.** двом, трьом, чотирьом **Вин.** като Им. (за неодушевени) или Род. (за одушевени) **Твор.** двома, трьома, чотирма **Мест.** (на) двох, трьох, чотирьох
Числителни от 5 до 20, 30, 50, 60, 70, 80 (Паралелни форми) **Им.** п'ять, одинадцять, п'ятдесят **Род.** п'яти / п'ятьох, одинадцяти / одинадцятьох, п'ятдесяти / п'ятдесятьох **Дат.** п'яти / п'ятьом, одинадцяти / ...тьом, п'ятдесяти / ...тьом **Вин.** като Им. или Род. **Твор.** п'ятьма / п'ятьома, одинадцятьма / ...ома, п'ятдесятьма / ...ома **Мест.** (на) п'яти / п'ятьох, одинадцяти / ...ох, п'ятдесяти / ...ох
Кръгли стотици от 200 до 900 (Скланят се и двете съставни части) **Им.** двісті, триста, п'ятсот **Род.** двохсот, трьохсот, п'ятисот **Дат.** двомстам, трьомстам, п'ятистам **Вин.** двісті/двохсот, триста/трьохсот, п'ятсот **Твор.** двомастами, трьомастами, п'ятьмастами/п'ятьомастами **Мест.** (на) двохстах, трьохстах, п'ятистах
Синтактично съгласуване Числителните имена **два, три, чотири** изискват след себе си съществително име в именителен падеж, множествено число (напр. *два учні*, *три дочки*). Числителните от **п'ять** нагоре изискват съществителното да бъде в родителен падеж, множествено число (*п'ять синів*, *десять днів*).
Местоимения Разделят се на същите семантични групи като в българския език.
Лични местоимения Число1 лице2 лице3 лицеЕд. ч.ятивін (м.р.), вона (ж.р.), воно (ср.р.)Мн. ч.мививони
Падежни форми на личните местоимения 1 и 2 лице Падежя (ед.ч.)ми (мн.ч.)ти (ед.ч.)ви (мн.ч.)ИменителенямитивиРодителенмененастебевасДателенменінамтобівамВинителенмененастебевасТворителенмноюнамитобоювамиМестен(на) мені(на) нас(на) тобі(на) вас
3 лице Падежвін / воновонавони (мн.ч.)Именителенвін / воновонавониРодителенйого / (до) ньогоїї / (до) неїїх / (до) нихДателенйомуїйїмВинителенйого / (на) ньогоїї / (на) неїїх / (на) нихТворителеннимнеюнимиМестен(на) ньому / нім(на) ній(на) них Забележка: Местоименията от 3-то лице приемат начално епентетично **н-** след предлози (*до нього*, *з нею*, *в них*). Формата за учтивост изисква използването на „Ви“ с главна буква.
Възвратно местоимение Няма форма за именителен падеж. Скланя се еднакво за всички лица, родове и числа: **Р./В.** себе, **Д.** собі, **Т.** собою, **М.** (на) собі.
Притежателни местоимения Следват модела на склонение на *мій* (мой), *твій* (твой), *свій* (свой), *наш*, *ваш*, *їхній* (техен): **Им.** мій (м.р.), моя (ж.р.), моє (ср.р.), мої (мн.ч.) **Род.** мого, моєї, мого, моїх
Показателни местоимения Основните форми са *той* (онзи – за отдалечени предмети) и *цей* (този – за близки предмети). **Им.** той, та, те, ті **Род.** того, тієї (тої), того, тих
Отрицателни и неопределителни местоимения Отрицателните се образуват с представката **ні-** (*ніхто* – никой, *ніщо* – нищо).