Ленард Коен

Ленард Норман Коен () е канадски поет, писател, автор и изпълнител на песни.

Музиката на Коен оказва силно влияние върху други автори на песни и са записани стотици варианти на негови произведения.Един от най-известните кавъри е този, който Лана Дел Рей прави на парчето му Chelsea Hotel #2.

Биография Ранни години Ленард Коен е роден на 21 септември 1934 г. в еврейско семейство от средната класа в Уестмаунт, англоезично предградие на Монреал. Майка му, Маша Клоницки (1905 – 1978), е дъщеря на равина и талмудически автор Соломон Клоницки-Клайн и пристига в Монреал от Литва през 1927 г. Дядо му по бащина линия, чието семейство идва в Канада от Полша, е Лайън Коен, основател и ръководител на голямата еврейска организация Канадски еврейски конгрес. Бащата, Натан Бърнард Коен (1891 – 1943), е собственик на голям магазин за облекло, но умира, когато Ленард е деветгодишен. Семейството му е от последователи на ортодоксалния юдаизъм, с който Коен поддържа връзки до края на живота си. По думите му той от малък е възпитаван, че е коен, потомък на първия първосвещеник Аарон.

Коен учи в Основното училище „Розлин“, завършва седми до девети клас в еврейското училище „Ерзлия“, където преподава и поетът Ървинг Лейтън. През 1948 г. се прехвърля в Уестмаунтската гимназия, където учи музика и поезия, проявявайки особен интерес към поезията на Федерико Гарсия Лорка. Извън учебната дейност в гимназията той се занимава с фотография, училищния годишник, мажоретния състав, училищния театрален състав и други ученически клубове, избиран е за председател на Ученическия съвет. По това време започва да свири на акустична китара и създава кънтри-фолк група, наречена „Бъкскин Бойс“. След като познат испански китарист го научава на „малко фламенко“, преминава на класическа китара. В музикалните му интереси го насърчава неговата майка, която често пее у дома, а през този период го придружава на сбирки с приятели, където се свири и пее.

В младежките си години Коен често посещава разноцветния монреалски булевард „Сен Лоран“, някога размирните барове на Стария Монреал и католическия ораторий „Свети Йосиф“, при който се намира най-близкият до Уестмаунт ресторант. Когато напуска Уестмаунт, той си купува жилище на булевард „Сен Лоран“, в някогашния работнически квартал „Малката Португалия“, и чете свои стихове в клубове в района. Там той пише и стиховете за някои от по-късните си известни песни. През 1951 година постъпва в Университета „Макгил“ в Монреал и през 1955 година завършва с бакалавърска степен.

Писателска дейност Още като студент Ленард Коен печели университетски литературен конкурс със стихотворенията си Sparrows и Thoughts of a Landsman. През март 1954 година списанието CIV/n за пръв път отпечатва негово стихотворение. В този период той е повлиян от Уилям Бътлър Йейтс, Ървинг Лейтън (той преподава политология в „Макгил“ и става ментор и приятел на Коен), Уолт Уитман, Федерико Гарсия Лорка и Хенри Милър. Първата му стихосбирка Let Us Compare Mythologies (1956) е издадена година след дипломирането му като първа книга от поредица с поети, свързани с „Макгил“. Книгата включва главно стихове, които той пише на възраст 15 до 20 години, и той я посвещава на своя починал баща. Известният канадски критик Нортроп Фрай пише отзив за книгата, в който отправя към Коен „сдържана похвала“.

Публикува първия си роман през 1963 г.Вторият му роман, Beautiful losers, излиза през 1966 г. и е преведен на български език – Красиви неудачници, София: Парадокс, 2009 ISBN 978-954-553-093-7

Ранните песни на Ленард Коен, много от които са включени в албума от 1967 г. „Songs of Leonard Cohen“, са силно повлияни от централноевропейската народна музика.„Cohen’s music is a highly appealing form of central European folk, with clouds of acoustic and percussive invention augmented by achingly perfect vocal harmonies and touches of countryish electric and pedal steel guitar.“ Цит. по „Leonard Cohen, Minnewaterpark, Bruges, Belgium, 10 July 2008“, Viennese Waltz: Words on music by Richard Rees Jones, 14 юли 2008. През 70-те години музиката му включва повече елементи на поп, кабаретна музика и уърлд мюзик.

През 1980-те години високият му баритонов глас постепенно се измества към по-ниските регистри (бас баритон и бас), като песните му често са акомпанирани от синтезатори и женски беквокали.

През 2011 г. е отличен с Наградата на принца на Астурия в раздел Литература.

Умира на 7 ноември 2016 г. в дома си в Лос Анджелис, САЩ. За смъртта е съобщено на 10 ноември 2016 г.„Leonard Cohen, singer-songwriter of love, death and philosophical longing, dies at 82“, Washington Post.

Личен живот През 1960 г. на остров Хидра той се запознава с норвежката Мариана Ихлен, която става негова муза и го вдъхновява за произведенията „So Long, Marianne“ през 1968 г. и „Bird on the Wire“ през 1969 г. След раздялата си те остават близки до смъртта ѝ (тя умира 3 месеца преди него).

През 1968 г. има кратка връзка с Дженис Джоплин, както и с канадската певица и автор на песни Джони Мичъл.

През 1970-те години живее с художничката Сюзана Елрод, от която има две деца, Адам Коен (р. 1972 г.) и Лорка Коен (р. 1974 г.).

От 1982 до 1987 г. е в отношения с френската фотографка Доминик Исерман, а след това – с Ребека де Морни до лятото на 1993 г.

Коен проявява интерес към будизма, в частност към индийската духовна традиция Адвайта веданта. Коен прекарва в уединение пет години, от 1994 до 1999 г. в дзен-будисткия център Mount Baldy близо до Лос Анджелис.«Великий реформатор Коэн»  — МузОБОЗ № 28 от 15.09.1995 Там той приема името Jikhan, означаващо „мълчание“, и става дзенски монах. През януари 1999 г. прекратява своя „дзен-ретрит“ (уединение) и няколко пъти пътува до Мумбай, за да се среща с Рамеш Балсекар, индийски гуру.

През 2011 г. Ленард Коен става дядо – дъщеря му Лорка ражда момиченце.

Влияние Една от песните с най-много кавъри в съвременната популярна музика е песента на Ленард Коен „Hallelujah“ („Алилуя“). Сред изпълнителите ѝ са американският музикант Джеф Бъкли, шведската прогресив метал група Pain of Salvation, американската рок група Бон Джоуви, Боно, Джон Кейл и френската певица Ванеса Паради. Песента е изпълнена и на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2010 във Ванкувър – от K.D. Lang.

По фраза в една от песните на Ленард Коен е избрано името на британската група Систърс ъф Мърси.

Дискография Студийни албуми Songs of Leonard Cohen (1967) Songs from a Room (1969) Songs of Love and Hate (1971) New Skin for the Old Ceremony (1974) Death of a Ladies' Man (1977) Recent Songs (1979) Various Positions (1984) I'm Your Man (1988) The Future (1992) Ten New Songs (2001) Dear Heather (2004) Old Ideas (2012) Popular Problems (2014)

Концертни албуми

Live Songs (1973) Cohen Live (1994) Field Commander Cohen: Tour of 1979 (2001) Live in London (2009) Live at the Isle of Wight 1970 (2009) Songs from the Road (2010)

Библиография

Поезия Let Us Compare Mythologies. Montreal: Contact Press [McGill Poetry Series], 1956. reissued 2007 The Spice-Box of Earth. Toronto: McClelland & Stewart, 1961. Flowers for Hitler]]. Toronto: McClelland & Stewart, 1964. Parasites of Heaven. Toronto: McClelland & Stewart, 1966. Selected Poems 1956 – 1968. Toronto: McClelland & Stewart, 1968. The Energy of Slaves. Toronto: McClelland and Stewart, 1972. ISBN 0-7710-2204-2 ISBN 0-7710-2203-4 New York: Viking, 1973. Death of a Lady's Man. Toronto: McClelland & Stewart, 1978. ISBN 0-7710-2177-1 London, New York: Viking, Penguin, 1979. – reissued 2010 Book of Mercy. Toronto: McClelland & Stewart, 1984. – reissued 2010 Stranger Music: Selected Poems and Songs. London, New York, Toronto: Cape, Pantheon, McClelland & Stewart, 1993. ISBN 0-7710-2230-1 Book of Longing. London, New York, Toronto: Penguin, Ecco, McClelland & Stewart, 2006. (поезия, проза, рисунки) ISBN 978-0-7710-2234-0 The Lyrics of Leonard Cohen. London: Omnibus Press, 2009. ISBN 0-7119-7141-2 Poems and Songs. New York: Random House (Everyman's Library Pocket Poets), 2011. Fifteen Poems. New York: Everyman's Library/Random House, 2012. (eBook)

Романи The Favorite Game. London, New York, Toronto: Secker & Warburg, Viking P, McClelland & Stewart, 1963. Reissued as The Favourite Game. Toronto: McClelland & Stewart [New Canadian Library], 1994. ISBN 978-0-7710-9954-0 Beautiful Losers. New York, Toronto: Viking Press, McClelland & Stewart, 1966. Toronto: McClelland & Stewart [New Canadian Library], 1991. ISBN 978-0-7710-9875-8 McClelland & Stewart [Emblem], 2003. ISBN 978-0-7710-2200-5Красиви неудачници. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Парадокс, 2009, 256 с.Йордан Ефтимов, „Индианецът в мен“, рец. във в. „Капитал“, 8 юли 2009 г.

За него Ренълдс А., Ленард Коен - един необикновен живот, София: Прозорец, 2016, ISBN 978-954-733-880-7 / Reynolds A., Leonard Cohen - a remarkable life, пр. В. Немчев

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Официален сайт Неофициален сайт LeonardCohenFiles „Ленард Коен: Всички имаме пукнатини. Само така светлината може да попадне вътре в нас“, Powwow.bg, 21 септември 2016 Мария Груева, „Аз съм вашият човек“, портрет във в. „Култура“, бр. 9 (2627), 11 март 2011 Вилиана Семерджиева, „Hallelujah за Ленард Коен!“, некролог във в. „Дума“, бр. 258, 12 ноември 2016 Зорница Христова, „Ленард Коен (1934 – 2016)“, некролог във в. „Култура“, бр. 38 (2875), 18 ноември 2016 Леа Коен, „Ленард Коен, свещеното чудовище на меланхолията“, некролог в PloshtadSlaveikov.com, 17 ноември 2016 Едуард Докс, „Ленард Коен е Джон Дън, ако Боб Дилън е Шекспир“, PloshtadSlaveikov.com, 20 ноември 2016

Категория:Канадски сценаристи Категория:Канадски романисти Категория:Канадски поети Категория:Композитори от 20 век Категория:Канадски композитори Категория:Канадски певци Категория:Канадски фолк рок музиканти Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс Категория:Носители на „Грами“ за цялостно творчество Категория:Евреи ашкенази Категория:Евреи в Канада Категория:Будисти Категория:Мистици Категория:Родени в Монреал Категория:Починали в Лос Анджелис Категория:Починали от рак