Плевен

Плѐвен () е град в Северна България. Той е административен център на едноименните община Плевен и област Плевен, както и един от важните културни, образователни, икономически и транспортни центрове в страната. Плевен и неговата околност имат корени от дълбока древност и практически непрекъснато хилядолетно развитие.Трифоновъ, акад. Юрданъ, История на града Плѣвенъ до освободителната война – издава плевенското читалище „Съгласие“, София – Държавна печатница – 1933Грънчаров, Михаил, История на Плевен – възраждане и освобождение, стр. 5 – Регионален исторически музей-Плевен, 2001 По данни от НСИ населението на града е . Това го прави седми по големина в Република България. Плевен е известен туристически център, наричан още „град на музеите“.

География Местоположение и релеф Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, в западното подножие на Плевенските височини, Средната Дунавска равнина. Градът е почти равноотдалечен от река Дунав и Стара планина, с добри наземни връзки с най-големите български градове: София (150 km), от които 100 km по АМ Хемус, Пловдив (196 km), Варна (302 km), Бургас (335 km), а също и със земите на север от Дунав и други по-малки населени места в региона. Основен градообразуващ фактор още в древността е плодородната разливна долина на р. Тученица (Тученишка или Плевенска бара). Релефът в тази част на Дунавската равнина и съответно – добрите пътни връзки, улесняват изграждането и развитието на града като важен пътен възел на първоначално разпръснатите малки селищаДекова-Бракалова, арх. Симеонка, Плевен, Историческо и съвременно развитие – издателство Фабер, 2009 и център с добри показатели за икономически напредък на Древна Тракия, на Римската империя и на България.Ковачева, Теодора, „Средновековният Плевен“ – сб. „739 години град Плевен и мястото му в националната история и култура“, съставителство и редакция ст.н.с. Д-р Михаил Грънчаров, Регионален исторически музей – Плевен, 2002

Климат Климатът на Плевен е умереноконтинентален.

Административно деление Плевен е разделен на жилищни комплекси и квартали със следното приблизително население: Централна градска част – 15 000 жители ж.к. „Сторгозия“ – 40 000 жители ж.к. „Дружба“ – 25 000 жители ж.к. „Мара Денчева“ – 8000 жители ж.к. „Девети квартал“ – 7000 жители ж.к. „Кайлъка“ – 3000 жители ж.к. „Воден“ – 2000 жители ж.к. „Скобелев“ – 1000 жители Бала Баир (ромска махала).

Централната градска част е с големи площади и множество търговски, финансови и културни обекти. Голяма част от центъра са водните каскади и фонтани, Регионалният исторически музей, Община Плевен, Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“, „Свети Георги“, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ и Градската градина.

Двата най-големи жилищни комплека „Сторгозия“ и „Дружба“ са съставени предимно от жилищни блокове в бруталистичен стил, построени по време на социализма.

Плевен има няколко вилни зони с ниска гъстота на населението: на запад са „Орлето“ и „Булин дол“, на югозапад – „Мъртва долина“, а на изток – „Кожухарската чешма“.

История

Древност и античност

Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи – Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kg.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за едромащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници, запазен до днес, е раннохристиянската базиликална църква от 4 век, втората по големина в България след голямата царска базилика в Плиска.

Средновековие

През Средновековието Плевен е български град с добре развити занаяти, търговия и сечене на монети.

Под османска власт

Османски Плевен е наследствен провинциален властови център, в който фамилията Михалоглу развива сложна йерархична управленска система. Членовете на тази фамилия много често служат като санджакбейове на Никопол и действителни господари на голяма част от Дунавска България.Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ – София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 69 През 1738 г. населението на Плевен е преобладаващо турско.

По време на руско-турската война от 1806 – 1812 г. генерал-майор граф Михаил Семьонович Воронцов се насочва към Плевен през есента на 1810 г. с около 3000 души пехота и 1000 конници с цел да си набави необходимите продоволствия. Водачи и преводачи във войската му са изселили се българи от Плевенско по време на кърджалийските размирици. Много местни българи се включват както в обоза на отряда, така и с оръжие. На 16 октомври 1810 г. Воронцов превзема и разрушава Плевенската каменна крепост Керван сарай и се отправя към Ловеч и Севлиево. Разбунените села не остават без последствия за участието си на страната на русите. След оттеглянето им, от арабски и арнаутски банди пострадват селата Долна Митрополия, Гривица, Нежовец, Пелишат, Къшин, Кайлъшкият манастир и много други.

Освобождението заварва града с обособени турски махали в българско обкръжение. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, соватчийство, занаяти и търговия, строят се църква и училища. Мостове и обществени чешми (Балъклия, например) строи властта. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, за това липсват сигурни данни. През 1840 г. (или по други източници през 1841 г.) Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България.

В Плевен през 1869 г. националният революционер и апостол на българската свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“.

В хода на Руско-турската война (1877 – 1878) Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вж Плевен (битка). Около града се концентрират значителни войскови сили. Според мнозина изследователи тук се решава и изходът на войната. В резултат на изтощителната за населението на Плевен обсада, осъществена съгласно стратегията на генерал Тотлебен, на 10 декември 1877 г. руската и румънската армия сломяват съпротивата на турската армия и завземат Плевен. Осман паша предава сабята си последователно на румънския пълководец Михаил ЧеркезРумънска война за независимост и впоследствие – на руския генерал-лейтенант Иван Ганецки. От страна на воюващите страни (Турция и Съюзът Русия – Румъния) са дадени десетки хиляди жертви. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега – като Ден на признателността. Улици, а и предприятия, носят имена на дати, личности, полкове, свързани с Плевенската епопея. С годините улиците южно от центъра получават имена като: „Гренадерска“, „Александровска“, „Сан Стефано“, „Шипка“, „Шейново“, „Самара“, след войните 1912 – 1913 г. „Енос“, „Чаталджа“, „Ген. Колев“.

След Освобождението

След Освобождението на България през 1878 г. Плевен се утвърждава като важен административен, стопански и духовен център.

Общинските избори на 17 август 1919 година са спечелени от БКП и кмет става Иван Кантарджиев. Въведени са подоходни данъци, осигурени са жилища за бездомни, безплатни медицинска помощ, дрехи, храна и учебници за бедни ученици, повишени са учителските доходи. Управлението е разпуснато от правителството през юли 1921 година. От декември 1922 година до юни 1923 година БКП отново управлява града, като този път кмет е Иван Зонков. Краят на този общински съвет идва с Деветоюнския преврат.

Плевен при комунизма (1944 – 1989) От 1934 до 1946 г. Плевен е център на Плевенска област (една от седемте в Царство България), включваща околиите Плевенска градска, Плевенска селска, Ловешка, Троянска, Тетевенска, Луковитска, Никополска, Свищовска, Търновска, Габровска и Севлиевска. Със създаването на 12-те големи окръга плюс град София трите последни околии образуват Търновски окръг. През 1949 г. се образува големият Плевенски окръг, а през 1958 се създава малкият Плевенски окръг, който приблизително съвпада с днешната област Плевен.

Съответно през 1944 – 1959 г. се извършват промени в града, икономиката, учебното дело, здравеопазването, банковото дело и администрацията.

На мястото на национализираните големи и по-малки предприятия се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, тютюнопреработвателно, консервно, мелничарско, мебелно и други държавни индустриални предприятия (ДИП), някои наречени комбинати (напр. Държавен консервен комбинат „Георги Кирков“).

Ликвидират се по всички търговски правила различни стари кооперации и се създават нови: обущарска „Девети септември“, дърводелска „Мебел“, шивашка „Колективен труд“, плетаческа „Съгласие“, картонажна „Цанко Кисьов“, сладкарска „Освобождение“. Създава се ТКЗС и ДЗС, които по-късно се обединяват.

Специфично предприятие с разностранна дейност от килимарство до електротехнически изделия е „Промкомбинат „Мир“, от т.нар. „местна промишленост и занаяти“. Остават и известен брой частно работещи занаятчии.

До 1958 г. Плевенски окръг е голямо и внушително образувание от Стара планина до Дунава. Граничи с Врачански, Софийски, Пловдивски и Шуменски окръзи. Създаването на Ловешки окръг и осигуряването на излаз на Дунава за Търновски окръг орязва много Плевенския окръг, разделяйки бившите околии.

По-късно, след 1960 г., много от предприятията сменят площадките си и се разширяват на местата на зеленчукови градини, хиподрум и други терени по теченията на Гривишката бара и река Тученишка чак до вливането ѝ във Вит. Създава се Промишлената зона с дължина над 15 km, започваща от половината път до с. Гривица и обхващаща и „Нефтохим“ („Плама") между Ясен и Долни Дъбник.

В южната част на Плевен в дотогавашния затвор през 1965 г. се създава Завод за ядрени прибори, по-късно станал научно-производствен комбинат и най-голямото предприятие в града.

Посещаването на Плевен и излизането от него след 1947 – 48 г. не са ограничавани, освен движението на моторни превозни средства из страната, които за движение извън границите на големия окръг до 1958 г. трябваше да имат т.нар. „Знак НМ“ – талон към основния талон на превозното средство. Това е било валидно за всички „големи“ окръзи. След създаването на малките окръзи тези ограничения отпадат.

Докъм 1965 г. балканджиите от Троянско слизат със закрити каруци „чифт“, теглени от дребни кончета, до Дунава. Продават или заменят срещу жито и царевица картофи, столарски изделия, дърва за огрев, грънци, сланина, сливова и други свои произведения. С времето тази дейност затихва, а жителите на Плевен започват да купуват и строят имоти предимно в Троянско, но и в други части на Балкана и Предбалкана.

Държавното предприятие „Балкантурист“, Бюрото за младежки туризъм „Орбита“, Профсъюзите и отделни мощни предприятия използват засиленото значение на Плевен като туристическа дестинация за кратки посещения. Круизи по Дунава правят отклонения от Никопол до Музея на иконата (църквата „Свети Николай“, другите музеи и паметници, по-късно особено Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“). Големи групи съветски туристи се отбиват или прескачат от морето, идват германци, израелци, французи. Засилват се т.нар. „преки връзки“ (делови, културни, лични) между градове, отделни предприятия и лица, което допринася за посещения на чужденци в Плевен и пътуване на плевенчани в чужбина.

Плевен след 1989 г.

Население

Численост на населението Численост на населението според преброяванията през годините: 1880 – 11 474 души 1887 – 14 307 души 1910 – 23 049 души