Брюксел (; ; ) е столица на Белгия. Брюксел може да се отнася за общината с това име (население 141 000 души през 2004) или за Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през 2003; вижте Административно деление на Белгия). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.
Брюксел е седалище на множество международни организации. В града са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.
Традиционният език в града е нидерландският, но от 19 век делът на френскоговорещите нараства и вече е преобладаващ език. Официалните езици в Брюксел са два – нидерландски и френски.
Етимология Името Брюксел идва от старохоландската дума Bruocsella, комбинация от блато (bruoc) и дом (sella) или дома в блатото.
История Възникване Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през 996 година в грамотата на Отон Велики. От 977 до 979 година Карл Долнолотарингийски построява крепост и параклис на острова на река Сена, което става първа крачка в развитието на града. В 1229 г. брабантският дук Хенрих I дарява града с първата Харта, която му дава право да има градски съвет, печат (символ на политическата еманципация), позорен стълб и бесилка (знак за криминална юрисдикция), както и да се изграждат защитни стени. В XIII век е построена първата градска стена с дължина от 4 km, обграждаща площ от 800 декара. В XIV век е построена втората градска стена с дължина от 8 km. В наши дни това съответства на околовръстните булеварди на брюкселския пентагон.
Средновековие В 1430 година бургундският херцог Филип III Добрия наследява херцогството Брабант и прави Брюксел столица на Бургундска Нидерландия. Тогава се строи сградата на кметството и първите здания на Гран Плас, икономиката процъфтява.
В града се заселват скулптори, килимари и ювелири, развива се производството на платове. През XV и XVI век градът е в пълен научен и културен разцвет. Тук работят анатомът Андрей Везалий, географът Герхард Меркатор, хуманистът Дезидериус Еразъм Ротердамски, композиторът Ролан де Ласус, както и художниците Питер Брьогел Стария, Бернард ван Орле и Рогир ван дер Вейден. През 1477 година внучката на Филип Добрия, Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империя Максимилиан I Австрийски, за сметка на което Брабант преминава под управлението на Хабсбургите. Тяхната дъщеря Маргарита Австрийска временно пренася резиденцията в Мехелен. Към края на XV век Брюксел наброява 45 хил. жители.
След смъртта на Карл V, по време на царуването на неговия син Филип II, по-голямата част от (съвременна) Белгия става част от Южна Нидерландия. По време на управлението на испанеца Фернандо Алварес де Толедо са жестоко преследвани протестантите. Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (основно към Амстердам), което на свой ред довежда до икономически упадък на Брюксел.
Брюксел след Тридесетгодишната война Според Вестфалския мир, сложил край на войната през 1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на XVII век, при Луи XIV, Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват Ено и Западна Фландрия.
През 1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. Според Рейсвейкския мир от 1697 година, французите трябва да напуснат белгийските територии. В хода на Войната за испанското наследство (1701 – 1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хабсбургите от Австрия.
Борба за независимост През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хабсбургите по времето на Йозеф II, докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на Френската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на Наполеон в битката при Ватерлоо, който се намира на 15 km на юг от Брюксел. На Виенския конгрес през 1814 – 1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на Вилхелм I.
Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и католицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с протестантския Север, говорещ нидерландски език. След време Белгийската революция довежда до отделянето на Белгия от Обединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период – Англия, Прусия, Австрия и Русия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на Лондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а Леополд I – първият крал на Белгия с форма на управление конституционна монархия.
Ново време Благодарение на статута на столица и на икономическия възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на имигрантите от Валония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят сгради, като Двореца на правосъдието, Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил ар нуво (като сградите на Виктор Орта).
Въпреки че Белгия е жертва на агресивната политика на Германия и в двете световни войни, Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до 1960-те (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през 1930-те са свързани с релсов път Северната и Централната гари през центъра на града.
Старият конфликт между фламандското (нидерланскоезично) и валонското (френскоезично) население води до това, че през 1932 – 1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на обществения транспорт и общините са дублирани на двата езика. Под влиянието на по-развитата по това време Валония градът все повече се „пофренчва“ и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френският стил.
След Втората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение – през 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност (предшественик на Европейският съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г. от Париж в Брюксел се премества и НАТО.
Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружена от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена „брюкселизация“. Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването на гето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.
География
Формата на общината на Брюксел е неправилна и се състои от три части: широка северна, централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 година Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.
През Брюксел минава река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е покрита от белгийските инженери, под ръководството на Мишел-Анри-Жозеф Мо, в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.).
Климат Климатът на Брюксел е умерено морски. Морски въздушни маси, възникнали над разположеното в относителна близост Северно море, определят малката амплитуда на дневната и годишна температури и високата относителна влажност. Най-горещите месеци юли и август са със средна температура от 17,0 °C, а най-студеният януари е със среден минимум до 2,5 °C. Средната годишна температура е 9,7 °C. Количеството часове на слънцегреене в годината е 1585.
За морския климат е типично голямо количество на валежите. Така за година в Брюксел падат 821 mm валежи, като най-голямото количество (от 79 mm) е през ноември и декември.
Население Динамика на изменениетона населението на Брюксел 1806 73 928 1830 98 279През 1830 година става Белгийската революция 1846 123 874 1856 152 828Присъединяване на квартала Леополд (сега Европейски квартал) 1880 162 498 1900 183 686 1910 177 078 1920 154 801 1930 200 433Връх на населението; през 1921 година към града се присъединяват Haren, Laken и Neder-Over-Heembeek 1947 184 838 1970 161 080 1980 143 957 1990 136 706 2000 133 859 2004 141 312 2008 148 873ecodata На територията на град Брюксел живеят 148 873 души (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 души/km². Заедно с 18-те комуни на Брюкселския столичен окръг, агломерацията образува най-големия (и заедно с това един от най-гъстонаселения) град в Бенелюкс с население 1 048 491 души.
От общините в регион Брюксел-столица, най-голяма и най-населена е общината на град Брюксел. С най-малко население е Кукелберг с 18 541 жители, докато най-малката по площ е Сен-Жос-тен-Ноде, която е само 1,1 km². Въпреки че е най-малката община, Сен-Жос-тен-Ноде е най-гъсто населената от всички общини с 20 822 жители/km².
Демографски данни Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX – XX век; за едно столетие числеността на населението нараства два пъти, от 98 хил. през 1830 година до 200 433 души през 1930 година. Пикът на числеността на населението е 1930 година и оттогава населението на града намалява и през последните 30 години е около 140 хиляди.
През 2007 година коефициентът на раждаемост е 17,4, а коефициентът на смъртност e 8,8. Така естественият прираст на населението е +8,6, а общият +17,1, което е доста висок показател за Европа.Демографските коефициенти са изчислени въз основа на статистическите данни ecodata
Половият състав на населението на града е еднороден – 50,18% мъже и 49,82% жени.Данните на Националния статистически институт Половината от цялото брюкселско население (51,6%) е неомъжено/неженено.Национален статистически институт
Етнически състав Благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града са чужденци.ecodata.mineco.fgov.be
Религия Въпреки че исторически основната религия в Брюксел е католицизъм (протестантите са били преследвани и експулсирани от испанците през 16 век), повечето хора в Брюксел не са вярващи. Около 10% от населението редовно посещава църковните служби. Сред религиите, наред с исторически господстващия католицизъм, съществуват големи малцинства от мюсюлмани, атеисти и агностици. Други (признати) религии (протестантство, англиканство, православие и юдаизъм) се изповядват от много по-малки групи в Брюксел.
Администрация и управление Регионът Брюксел-столица е един от трите региона на Белгия, като френската и фламандската общност упражняват всяка от своя страна своите културни компетенции на територията на региона. Брюксел има регионален парламент с 89 депутати (72 френскоговорещи и 17 фламандскоговорещи, като партиите се организират на езикова основа) и правителство с министър-председател и управител.