Аутодромо Национале Ди Монца, наричана за краткост „Монца“, е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут край град Монца, провинция Монца и Брианца, регион Ломбардия, Италия.
Сред най-известните писти за „Формула 1“ в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.
История В дългогодишната си история е била свидетел на почти всичко, случило се в международния автомобилен спорт. Олицетворява истинската романтика, скрита в иначе доста грубите автомобили. „Монца“ е била сцена на истински епични битки, в които дори повече от 2 коли са се борили до самия финал за победата.
Пистата е построена в парка „Royal Villa of Monza“ в гориста местност. Съоръжението включва три писти - 5,793-километровата (3,6 мили) писта за Гран При; 2,4-километровата (1,449 мили) джуниър писта, и 4,25-километрова (2,641 мили) високоскоростна овална писта, която дълги години не се използва до възстановяването през 2010 г. Основната Гран При писта включва завоите Curva Grande, Curva di Lesmo, Variante Ascari и Curva Parabolica.
Първият вариант на пистата се строи в периода май – юли 1922 г. от 3500 строителни работници. Проектът е финансиран от „Milan Automobile Club“. По-късно компанията е преименувана на „Società Incremento Automobilismo e Sport“ (SIAS), която продължава да стопанисва съоражението. През 1954 г. започва основна реконструкция на пистата. Тогава са построени и високоскоростните овали.
Построена през 1922 г., старата ѝ конфигурация е използвана за последен път през 1961 г. Разположена е в Кралския парк на град Монца (североизточно от Милано).
Характеристика Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио, където често стават мелета след старта. Завоите Лесно са стеснени и заострени, но все още са сред големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика – последният, който извежда обратно на старт-финалната права.
Трасето е най-бързото в календара на „Формула 1“, често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е сред най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.
„Монца“ е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.
В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в 3 варианта: Гранд При – дължина 5793 м Джуниър – дължина 2405 м Овал – дължина 4250 м
Инциденти Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на „Формула 1“. Най-известните опасни участъци от пистата са завоите Параболика и Де Ла Роджия, развиваните скорости там са ненадминати в шампионата. „Монца“ притежава славата на писта, не прощаваща грешки и не търпяща компромиси със сигурността. Там са и някои от най-страшните мигове в този спорт.
Алберто Аскари През 1955 година на тестове в Монца се разделя с живота си последният италиански световен шампион от Формула 1 – Алберто Аскари. Едва е навършил 7 години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При, провеждано в Монтлери, загива зад волана на своята Алфа Ромео неговият баща Антонио Аскари. 10 години след тази трагедия Аскари става пилот и като всички, които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността, която го грози във всеки момент от тренировките и състезанията. Като много пилоти е силно суеверен. Например никога не сяда зад волана на 26-о число от календара – датата, в която загива баща му. На 26 май 1955 година Алберто, едва възстановил се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, тръгва към „Монца“, където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица ще се състезава заедно с Еудженио Кастелоти в състезанието „Супер кортемаджоре“. Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден. Аскари така и не се завръща. Откриват преобърнатата машина на завоя "Curva del Vialone", където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече е мъртъв. Така и не е установена причината за инцидента.
Волфганг Берге Фон Трипс През 1961 година Волфганг е много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във „Формула 1“. 2 старта преди края на шампионата води в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил, е доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството, надминат от Фил Хил. Още във втората обиколка става катастрофа, превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата „Монца“. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, като убива на място 14 зрители, над 200 други са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. Няколко часа по-късно на летището „Щанън“ пада самолет. В пламъците загиват всички пътници и екипажът. В списъка на пътниците е вписано и името на граф Фон Трипс. В този страшен ден – 10 септември, американецът Фил Хил става световен шампион от Формула 1. „Ферари“ се отказва от състезанията до края на шампионата.
Йохен Ринт Йохен Ринт също както Трипс е германец, но се състезава за Австрия. През 1970 г. няма равен на пистата в шампионата на „Формула 1“. В първите 9 състезания има 5 победи. Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на „Монца“. В състезанието обаче не стартира. На съботните тренировки, при навлизането в легендарната „Параболика“, неговият Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Ринт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След месец посмъртно става световен шампион от Формула 1.
Рони Петерсон Отново е 10 септември, но 1978 г. Преди състезанието за Голямата награда на Италия с шансове за шампионска титла във Ф1 са 2 пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. На двамата си пилоти Лотус предоставя 2 различни модификации на болида. Рони кара модел 78, а Марио – усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно, това е причината за гибелта на шведа. Петерсон стартира от 5-а позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен. Още в първата обиколка попада в масова катастрофа, предизвикана от младия пилот Рикардо Патрезе на „Ероуз“. Катастрофата е зловеща, Рони е с натрошени крака, но в съзнание. Откаран е в болницата в Милано, където на следващата сутрин умира от мозъчна емболия.
Герхард Бергер Пак на 10 септември, вече 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и Герхард Бергер – пак пилот, състезаващ се за Австрия. При пит-стопа на Жан Алези механик без да иска удря камерата на Ферарито на Алези, деформирайки окачването ѝ. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. „Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие“ – спомня си австриецът.
Победители във Формула 1 Година Пилот Конструктор Статистика 2013 Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика 2012 Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Статистика 2011 Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика 2010 Фернандо Алонсо Ферари Статистика 2009 Рубенс Барикело Браун-Мерцедес Статистика 2008 Себастиан Фетел Торо Росо-Ферари Статистика 2007 Фернандо Алонсо Макларън-Мерцедес Статистика 2006 Михаел Шумахер Ферари Статистика 2005 Хуан Пабло Монтоя Макларън-Мерцедес Статистика 2004 Рубенс Барикело Ферари Статистика 2003 Михаел Шумахер Ферари Статистика 2002 Рубенс Барикело Ферари Статистика 2001 Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ Статистика 2000 Михаел Шумахер Ферари Статистика 1999 Хайнц-Харалд Френцен Джордан-Муген-Хонда Статистика 1998 Михаел Шумахер Ферари Статистика 1997 Дейвид Култард Макларън-Мерцедес Статистика 1996 Михаел Шумахер Ферари Статистика 1995 Джони Хърбърт Бенетон-Рено Статистика 1994 Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика 1993 Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика 1992 Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика 1991 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика 1990 Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика 1989 Ален Прост Макларън-Хонда Статистика 1988 Герхард Бергер Ферари Статистика 1987 Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика 1986 Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика 1985 Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше Статистика 1984 Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше Статистика 1983 Нелсън Пикет Брабам-БМВ Статистика 1982 Рене Арну Рено Статистика 1981 Ален Прост Рено Статистика 1979 Джоди Шектър Ферари Статистика 1978 Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео Статистика 1977 Марио Андрети Лотус-Форд Статистика 1976 Рони Петерсон Марч-Форд Статистика 1975 Клей Регацони Ферари Статистика 1974 Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика 1973 Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика 1972 Емерсон Фитипалди Лотус-Форд Статистика 1971 Питър Гетин БРМ Статистика 1970 Клей Регацони Ферари Статистика 1969 Джеки Стюърт Матра-Форд Статистика 1968 Денис Хълм Макларън-Форд Статистика 1967 Джон Съртис Хонда Статистика 1966 Людовико Скарфиоти Ферари Статистика 1965 Джеки Стюърт БРМ Статистика 1964 Джон Съртис Ферари Статистика 1963 Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика 1962 Греъм Хил БРМ Статистика 1961 Фил Хил Ферари Статистика 1960 Фил Хил Ферари Статистика 1959 Стърлинг Мос Купър-Клаймакс Статистика 1958 Тони Брукс Вануол Статистика 1957 Стърлинг Мос Вануол Статистика 1956 Стърлинг Мос Мазерати Статистика 1955 Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика 1954 Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика 1953 Хуан Мануел Фанджо Мазерати Статистика 1952 Алберто Аскари Ферари Статистика 1951 Алберто Аскари Ферари Статистика 1950 Джузепе Фарина Алфа Ромео Статистика
Външни препратки Аутодромо Ди Монца
Монца Категория:Голяма награда на Италия Категория:Автомобилни писти в Италия Категория:Монца