Гай Папирий Карбон (трибун 90 пр.н.е.)

Гай Папирий Карбон Арвина (; † 82 пр.н.е.) е политик и оратор на Римската република през края на 1 век пр.н.е. и голям привърженик на аристокрацията.

Биография Произлиза от плебейския клон Карбони на старата римска патрицианска фамилия Папирии. Син е на Гай Папирий Карбон (консул 120 пр.н.е.) и внук на Гай Папирий Карбон (претор 168 пр.н.е.). Племенник е на Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.) и първи братовчед на Гней Папирий Карбон (консул 85, 84 и 82 пр.н.е.) и Гай Папирий Карбон, който е убит 80 пр.н.е. от своите войници с камъни.

През 119 пр.н.е. баща му се самоубива, когато разбира, че без подкрепата на оптиматите ще бъде осъден.

През 90 пр.н.е. Карбон е избран за народен трибун и написва през 90/89 пр.н.е. заедно със служебния си колега Марк Плавций Силван закона lex Plautia Papiria. Законът предлага римско гражданство на всеки италик, който в срок от шестдесет дена се яви лично при претора в Рим.

Карбон е, както баща си, отличен оратор. През 82 пр.н.е. e убит от привържениците на Гай Марий.

Литература Wolfram Letzner, Lucius Cornelius Sulla. Versuch einer Biographie. Münster. 2000, ISBN 3-8258-5041-2, S.120.

Източници Цицерон, Pro Archia 4 Велей Патеркул, Römische Geschichte. Historia Romana. Übersetzt und lateinisch/deutsch herausgegeben von Marion Giebel. Reclam, Stuttgart 2004, ISBN 3-15-008566-7, Stelle 2, 26 (на латински и английски). Апиан, Bürgerkriege. Römische Geschichte, Teil 2: Die Bürgerkriege, von Otto Veh/Wolfgang Will. Stuttgart 1989, ISBN 3-7772-8915-9, Stelle 1, 88 (на английски).

Категория:Древноримски политици Категория:Древноримски оратори Категория:Народни трибуни Категория:Папирии