Фосген (също въглероден оксид-дихлорид, карбонилхлорид или въглероден хлороксид) е химично съединение, производно (дихлоранхидрид) на въглената киселина. Има емпиричната химична формула СОCl2. Представлява безцветенМ. Николов и др. – Учебник по химия за студенти по медицина и стоматология, трето издание, АРСО София 2012 (стр. 268) – ISBN 978-954-745-109-4, силно токсичен газ с неприятна миризма на гнило сено.
Принадлежи към групата на задушливите бойни отровни вещества, използван е като химическо оръжие през Първата световна война. Фосгенът е причина за смъртта на около 85% от 100 000 убити от химически оръжия.
При работа с разтворители като дихлорметан (смивка за боя) или трихлорметан (хлороформ) трябва да се има предвид, че неправилно съхранение (дълго време, на светло, достъп на въздух) води до формиране на фосген.
Свойства Температура на кипене tкип – 8,2 °C. Температура на топене tтоп – −118 °C. Под 8,2 °C кондензира в течност. Във вода е слабо разтворим (0,8%), а в органични съединения се разтваря 100%. С алкални вещества дава нетоксични продукти. 3,5 пъти по-тежък от въздуха, поради което се натрупва в ниските части на местността. Смъртоносна концентрация 1,5 – 3 mg/l (2 – 5 минути). Пътища на поникване – чрез дихателната система. На открито лятото въздухът остава заразен до 30 минути, а зимата 1 – 2 часа. Използван в Първата световна война като бойно отровно вещество.
Военни означения – немско: Gruenkreuz, D-Stoff. – английско: PG-Mixture (в смес с хлорпикрин) – американско: CG – френско: Collongite
Действие и поражения Прониква чрез вдишване. Действа задушливо, предизвиква сълзене, гадене, кашлица, болки в гърдите, белодробен оток поради липса на кислород в кръвта. Латентен период от 6 – 12 часа, през които пострадалият се чувства добре и е работоспособен, но след като мине този период, се влошава – дишането се ускорява, кожата придобива синьо-виолетов оттенък, на устата се появява розова пяна. ПДК за фосген е 0,5 mg/m³. Първа помощ – на чист въздух, не се прави изкуствено дишане, дава се бром и валериан (извлек от лечебна дилянка). В латентния период профилактично се дава 5 g уротропин, сурови яйца, топло мляко, промивка на стомаха с 1% разтвор на амоняк. Дегазация при открити местности не се извършва. Помещенията се проветряват или се пръска с водна пара.
Противоотрова не съществува. Защита от поражения – чрез противогаз.
Клинична картина Лека форма на поражение – дълъг латентен период от 24 часа; остър трахеобронхит (стягане в гърдите, суха кашлица, виене на свят, главоболие, обща слабост; при аускултация се чуват сухи хрипове). За 4 – 5 дни симптомите изчезват. Средна форма на поражение – стягане и затруднено дишане при първи контакт с отровата; 8 – 10 часа латентен период; симптомите наподобяват токсична бронхопневмония и трахеобронхит; слабост, задух, болки в гърдите, повръщане, втрисане; дишането е повърхностно и учестено със сухи и влажни хрипове. Тежка форма на поражение – 4 стадия: Рефлекторен стадий – леко дразнене в очите; стягане в гърдите, лека кашлица; с напускане на заразената територия симптомите изчезват. Латентен стадий – от 2 до 6 часа. Стадий на белодробен оток – най-силно изразен задух; цианоза; трахеално хриптене; отделяне на червено-жълтеникави пенести храчки; асфиксия; в най-висока степен отокът се развива на 24-тия час. Възстановителен стадий – дишането се нормализира, цианозата и хриповете изчезват; след 12 дни пострадалият може да оздравее.
Източници
Категория:Неорганични въглеродни съединения Категория:Ацилхлориди Категория:Оксохалогениди Категория:Неметални халогениди Категория:Химически оръжия