Елизабет II (), с пълно име Елизабет Александра Мери (Като управляващ монарх Елизабет II обикновено не използва фамилно име, но когато е необходимо, то е Уиндзор (Windsor). Вж. "The Royal Family name". Official website of the British monarchy. Архивирано от оригинала на 15 февруари 2009 г. Посетено на 3 февруари 2009 г.; * 21 април 1926, Мейфеър, Лондон, Великобритания, † 8 септември 2022, Замък „Балморал“, Великобритания), е кралица и държавен глава на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и на кралствата от Общността на нациите от 6 февруари 1952 г. до смъртта си.
През годините е била монарх на общо 32 държавиБроят на кралствата на Британската общност варира по време на нейното управление; в допълнение към Обединеното кралство, другите 14 кралства към момента на нейната смърт са: Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахамски острови, Белиз, Канада, Гренада, Ямайка, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломонови острови и Тувалу., като към момента на смъртта ѝ броят им е 15. Нейното управление, продължило 70 години и 214 дни, е най-дългото в историята на британската монархия и най-продължителното сред жените държавни глави в световен мащаб.
Ранни години Елизабет е родена на 21 април 1926 г."No. 33153". The London Gazette. 21 April 1926. с. 1., по време на управлението на своя дядо по бащина линия – крал Джордж V. Баща ѝ, тогава херцог на Йорк, а по-късно крал Джордж VI, е втори син на краля. Майка ѝ, херцогинята на Йорк (по-късно кралица-консорт Елизабет Боуз-Лайън), е най-малката дъщеря на шотландския аристократ Клод Джордж Боуз-Лайън, граф на Стратмор и Кингхорн.
Елизабет се ражда чрез цезарово сечение в къщата на дядо си лорд Стратмор в Мейфеър, Лондон.Bradford, с. 22; Brandreth, с. 103; Marr, с. 76; Pimlott, с. 2 – 3; Lacey, с. 75 – 76; Roberts, с. 74 Кръстена е на 29 май от англиканския архиепископ на Йорк в частния параклис на Бъкингамския дворец .Hoey, с. 40Нейни кръстници са крал Джордж V и кралица Мери, лорд Стратмор, и др. Имената ѝ са избрани в чест на майка ѝ (Елизабет), прабаба ѝ по бащина линия Александра Датска (Александра), починала шест месеца по-рано, и и баба ѝ по бащина линия Мери Тек (Мери).Brandreth, с. 103 В семеен кръг е наричана „Лилибет“Pimlott, с. 12.
Тя се радва на особено внимание от страна на дядо си Джордж V, когото нарича „Дядо Англия“. По време на неговото тежко боледуване през 1929 г. честите ѝ посещения са отразени в пресата и по-късно описани от биографи като повдигащи духа му и допринесли за възстановяването му.Lacey, с. 56; Nicolson, с. 433; Pimlott, с. 14 – 16
Сестрата на Елизабет, принцеса Маргарет, се ражда през 1930 г. Двете принцеси получават домашно образование под надзора на майка си и гувернантката Марион Крофорд.Crawford, с. 26; Pimlott, с. 20; Shawcross, с. 21 Обучението им включва история, езици, литература и музика.Brandreth, с. 124; Lacey, с. 62 – 63; Pimlott, с. 24, 69 През 1950 г. Крофорд публикува книга за детството на Елизабет и Маргарет, озаглавена „Малките принцеси“.Brandreth, с. 108 – 110; Lacey, с. 159 – 161; Pimlott, с. 20, 163 В нея се описва любовта на Елизабет към конете и кучетата, както и нейното чувство за ред и отговорност.Brandreth, с. 108 – 110
Наблюденията на Крофорд се потвърждават и от други личности: Уинстън Чърчил я описва като „имаща изражение на авторитет, удивителен за дете“, когато е едва на две годинки.Brandreth, с. 105; Lacey, с. 81; Shawcross, с. 21 – 22 Братовчедка ѝ Маргарет Роудс я описва като „весело малко момиченце, но всъщност разумно и с добро поведение“.Brandreth, с. 105 – 106
Престолонаследница
По време на управлението на дядо си, крал Джордж V, Елизабет е трета в линията на наследяване на трона след чичо си, принца на Уелс Едуард (по-късно Едуард VIII), и баща си, херцога на Йорк. Макар раждането ѝ да предизвиква обществен интерес, не се очаква тя да стане кралица, тъй като принцът на Уелс е млад и мнозина вярват, че ще се ожени и ще има собствени наследници.Bond, с. 8; Lacey, с. 76; Pimlott, с. 3
След смъртта на дядо ѝ през 1936 г. Едуард наследява трона, а Елизабет става втора в линията на наследяване след баща си. По-късно същата година Едуард VIII абдикира, предпочитайкии да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън – решение, което предизвиква конституционна криза.Lacey, с. 97 – 98 В резултат на това бащата на Елизабет става крал, а тя – престолонаследничка.Marr, с. 78, 85; Pimlott, с. 71 – 73
Елизабет получава частно образование по конституционна история от Хенри Мартен, заместник-ректор на Итън КолиджBrandreth, с. 124; Crawford, с. 85; Lacey, с. 112; Marr, с. 88; Pimlott, с. 51; Shawcross, с. 25 Френски език усвоява с помощта на поредица гувернантки. За да се социализира с връстници, е създадена специална група от момичета скаути, към която тя се присъединява; Marr, с. 84; Pimlott, с. 47 по-късно става рейнджърка.
През 1939 г. родителите ѝ предприемат пътувана до Канада и САЩ., но Елизабет остава във Великобритания, тъй като баща ѝ счита, че е твърде малка за публични ангажименти.Pimlott, с. 54 Тя е натъжена от тяхното заминаване,Pimlott, с. 55 но поддържат редовна кореспонденция и на 18 май провеждат първия кралски трансатлантически телефонен разговор.
Втора световна война През септември 1939 г. Великобритания влиза във Втората световна война. В отговор на заплахата от въздушни бомбардировки, политикът Дъглас Хог предлага принцеса Елизабет и сестра ѝ Маргарет да бъдат евакуирани в Канада.. Идеята е категориично отхвърлена от кралицата, която заявява: „Децата няма да тръгнат без мен. Аз няма да тръгна без краля. А кралят никога няма да замине.“
Принцесите живеят в замъка Балморал в Шотландия до Коледа на 1939 г., след което са преместени в Сандрингам Хаус в Норфолк.Crawford, с. 104 – 114; Pimlott, с. 56 – 57 От средата на 1940 г. пребивават в Уиндзорския замък и остават там по-голямата част от следващите пет години.Crawford, с. 114 – 119; Pimlott, с. 57 По време на престоя си в Уиндзор, двете принцеси участват в коледни пантомими, организирани в подкрепа на фонда на кралицата, който набира средства за закупуване на прежда за военно облекло.Crawford, с. 137 – 141
През 1940 г., на 14-годишна възраст, Елизабет прави първото си публично изявление по радиото в детско предаване на Би Би Си, обръщайки се към децата, евакуирани от градовете. В обръщението си тя заявява: „Опитваме се да помагаме според силите си на нашите храбри моряци, войници и летци, както и да носим своя дял от опасностите и мъките на войната. Вссеки един от нас знае, че накрая всичко ще бъде наред“.
През 1943 г. принцеса Елизабет осъществява първата си самостоятелна публична поява при посещение на Гренадирската гвардия, в която е назначена за полковник година по-рано. С наближаването на нейния 18-и рожден ден, парламентът изменя законодателството, за да ѝ позволи да изпълнява функциите на един от петте държавни съветници – в случай че баща ѝ е възпрепятстван или отсъства, както при посещението му в Италия през юни 1944 г.Pimlott, с. 71
През февруари 1945 г. Елизабет е назначена за почетен втори субалтерн-офицер в Женския помощен териториален корпус. Там се обучава като шофьор и механик, а пет месеца по-късно достига звание почетен младши командир – тогавашен женски еквивалент на капитан.Bradford, с. 45; Lacey, с. 148; Marr, с. 100; Pimlott, с. 75
В Деня на победата през май 1945 г. принцесите Елизабет и Маргарет се смесват инкогнито с празнуващите тълпи по лондонските улици.Bond, с. 10; Pimlott, с. 79 В по-късно интервю Елизабет споделя: „Попитахме родителите ни дали можем да излезем и да видим сами. Спомням си, че бяхме ужасени да не ни разпознаят... Спомням си редици от непознати хора, които хванати за ръце вървяха по Уайтхол, всички ние просто понесени от вълна от щастие и облекчение."Bond, с. 10; Pimlott, с. 79
По време на войната се обсъждат планове за засилване на връзката между Елизабет и Уелс като средство за ограничаване на уелския национализъм. Предложено е тя да бъде провъзгласена за принцеса на Уелс на 18-ия си рожден ден. Министърът на вътрешните работи Хърбърт Морисън подкрепя идеята, но крал Джордж VI я отхвърля, считайки, че тази титла принадлежи единствено на съпругата на Принца на Уелс – титла, която традиционно носи престолонаследникът.Pimlott, с. 71 – 73 През 1946 г. Елизабет е обявена за член на Дружеството на бардовете на Националния фестивал на Уелс.Gorsedd of the Bards, National Museum of Wales, архивирано от оригинала 18 май 2014, посетено на 17 декември 2009 г.
През 1947 г. принцеса Елизабет предприема първото си отвъдморско пътуване, придружавайки родителите си в Южна Африка. По време на обиколката, в обръщение към Британската общност по повод своя 21-ви рожден ден, тя заявява: „Аз заявявам пред всички вас, че целият си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя в услуга на вас и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което принадлежим всички ние“.
Брак Елизабет среща бъдещия си съпруг, Филип, принц гръцки и датски, за първи път през 1934 г. и отново през 1937 г.Brandreth, с. 132 – 139; Lacey, с. 124 – 125; Pimlott, с. 86 Двамата са втори братовчеди по линия на Кристиан IX Датски и трети братовчеди по линия на кралица Виктория. След среща в Кралския военноморски колеж в Дартмут през юли 1939 г., Елизабет, тогава на 13 години, споделя, че се е влюбила във Филип, и двамата започват да си кореспондират.Bond, с. 10; Brandreth, с. 132 – 136, 166 – 169; Lacey, с. 119, 126, 135
Годежът им е официално обявен на 9 юли 1947 г., когато Елизабет е на 21 години.Heald, с. 77 Съюзът предизвиква известни противоречия – Филип е роден в чужбина, не разполага със значителни финансови средства, а сестрите му са омъжени за германски благородници с връзки с нацисткия режим. Бившата гувернантка на Елизабет, Марион Крофорд пише: „Някои от съветниците на краля мислеха, че той не е достатъчно добър за нея. Той беше принц без дом или кралство“.Crawford, с. 180 Според по-късни биографи майката на Елизабет първоначално не одобрява връзката, наричайки Филип „хун“. Впоследствие обаче го описва на биографа Тим Хийлд като „английски джентълмен“.Heald, с. xviii
Преди сватбата Филип се отказва от гръцките и датските си титли, приема англиканството и името Лейтенант Филип Маунтбатън – фамилното име на британското семейство на майка му.Hoey, с. 55 – 56; Pimlott, с. 101, 137 Малко преди брака получава титлата „херцог на Единбург“ и обръщението Негово кралско височество.
Сватбата се състои на 20 ноември 1947 г. в Уестминстърското абатство. Поради следвоенното икономическо положение, принцесата използва купони за закупуване на плата за булчинската си рокля, създадена от дизайнера Норман Хартнел.Hoey, с. 58; Pimlott, с. 133 – 134 Близки роднини на Филип, включително трите му сестри, не са поканени на церемонията,Hoey, с. 59; Petropoulos, с. 363 както и херцогът на Уиндзор – бившият крал Едуард VIII, който живее в чужбина.Bradford, с. 61
Първото дете на двойката, Чарлз, е родено на 14 ноември 1948 г. Месец по-рано крал Джордж V издава патентно писмо, с което позволява на децата на Елизабет да носят титлата „принц“ или „принцеса“, които иначе не биха им се полагали, тъй като баща им не е кралски принц.Letters Patent, 22 октомври 1948; Hoey, с. 69 – 70; Pimlott, с. 155 – 156 Второто им дете, принцеса Ан, се ражда през 1950 г.Pimlott, с. 163
След сватбата си Елизабет и Филип живеят в имението Уиндълшам Мур близо до Уиндзорския замък до юли 1949 г., когато се преместват в Кларънс Хаус в Лондон. През различни периоди между 1949 и 1951 г. херцогът на Единбург е стациониран в Малта, тогава колония на Великобритания, като офицер от Кралските военноморски сили. Двамата живеят с прекъсвания във вила „Гуадаманджа“ – къща под наем на чичото на Филип, лорд Луис Маунтбатън, в селището Гуадаманда, близо до градчето Пиетà. Децата им остават във Великобритания.Brandreth, с. 226 – 238; Pimlott, с. 145, 159 – 163, 167
Възкачване на престола и коронация