Франц Кафка ()"Kafka", Random House Webster's Unabridged Dictionary е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.
Той е романист и автор на разкази, считан от много изследователи за една от основните фигури на литературата на XX век. Творбите му, които обединяват елементи от реализма и фантастиката, обикновено включват изолирани от обществото главни герои, изправени пред странни или сюрреалистични затруднения и неразбираеми социално-бюрократични сили. Някои смятат обаче, че това е само уникален опит в очевидната борба с „висшите сили“ да се даде инициатива на индивида, който сам прави своя избор и носи отговорност за него. В неговите произведения присъстват темите за отчуждение, екзистенциална тревожност, вина и абсурдФранц Кафка в Енциклопедия Британика. Най-известните му творби са „Метаморфозата“, „Процесът“ и „Замъкът“.
Само малка част от произведенията на Кафка са публикувани приживе, предимно в литературни списания, но не получават обществено внимание. По-голямата част от тях са издадени посмъртно. Въпреки че в завещанието си Кафка инструктира своя изпълнител и приятел Макс Брод да унищожи незавършените му произведения, Брод пренебрегва тези инструкции. Творчеството му повлиява на широк кръг писатели, критици, художници и философи.
Биография Произход и младежки години
Франц Кафка е роден в еврейско семейство ашкенази от средна класа в Прага, столицата на Кралство Бохемия, тогава част от Австро-Унгарската империя, днес столица на Чехия. Бащата, Херман Кафка (1854 – 1931), четвъртото дете на Якоб Кафка, е търговец и домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя син. Статията включва части от този източник, използвани с разрешение. Фамилията Kavka (чеш.) означава чавка и бащата го ползва като емблема на писмата си. Той е роден в село край град Писек, повечето жители на което са чешкоезични евреи. Работи известно време като търговски пътник, след което се установява в Прага. Там той отваря магазин за луксозни стоки и аксесоари, който се развива успешно и персоналът му достига до 15 души. Херман е описан от биографа Стенли Корнгълд като „огромен, егоистичен, властен бизнесмен“Corngold, Stanley (1972). Introduction to The Metamorphosis. New York: Bantam Classics. ISBN 978-0-553-21369-0., а от Франц Кафка като „истински Кафка по отношение на сила, здраве, апетит, сила на гласа, красноречие, самодоволство, господство, издръжливост, присъствие на ума и познание за човешката природа“Kafka, Franz (2012). „Franz Kafka Letter to his Father“. Kafka-Franz. Archived from the original on 13 July 2011. Посетен на 3 август 2012 г. В работни дни и двамата родители отсъстват от дома, като Юли Кафка работи по 12 часа всеки ден, помагайки да управлява семейния бизнес. Следователно детството на Кафка е някак самотно и децата бяха отгледани до голяма степен от поредица гувернантки и слуги. Проблемната връзка на Кафка с баща му е очевидна в неговото произведение „Писмо до баща ми“ от повече от 100 страници, в което той се оплаква, че е дълбоко засегнат от авторитарния и взискателен характер на баща си. Доминиращата фигура на бащата на Кафка оказва значително влияние върху творчеството на Кафка.
Майката на Франц Кафка, Юли (1856 – 1934), е дъщеря на Якоб Леви, заможен пивовар от Подебради и е по-образована от своя съпруг.
Родителите на Кафка вероятно са говорили на немски, повлиян от идиш, но тъй като немският език се е считал за средство за социална мобилност, те вероятно са насърчавали децата си да говорят на стандартния немски език. Франц е най-голямото от шестте деца в семейството. Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да навърши седем години. Трите му сестри, Габриеле („Ели“; 1889 – 1941), Валери („Вали“; 1890 – 1942) и Отили („Отла“; 1891 – 1943) са убити по-късно по време на Холокоста. Вали е депортирана в гето в окупирана Полша през 1942 г., но това е последното свидетелство за нея. Отили е любимата сестра на Кафка.
Образование
От 1889 до 1893 г. Кафка посещава немското начално училище в Прага, а след това е приет в строгата класическа немска държавна гимназия.
Езикът на преподаване е немски, но Кафка говори и пише и на чешки език. Той учи в гимназията в продължение на осем години, постигайки добри оценки. Въпреки че Кафка получава комплименти за чешкия си, той никога не смята, че го владее свободно, въпреки че говори немски с чешки акцент. Завършва изпитите си през 1901 г. По-късно изучава и френски език и култура.
Еврейското му възпитание се ограничава до отбелязването на Бар Мицва, когато е на 13 години и до посещенията на синагога, заедно с баща му, само на четирите най-големи празника в годинатаStach, Reiner (2005). Kafka: The Decisive Years. New York: Harcourt. ISBN 978-0-15-100752-3.Brod, Max (1960). Franz Kafka: A Biography. New York: Schocken Books. ISBN 978-0-8052-0047-8..
Приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва към правотоDiamant, Kathi (2003). Kafka's Last Love: The Mystery of Dora Diamant. New York: Basic Books. ISBN 978-0-465-01551-1.. Въпреки че тази област не го вълнува, тя дава повече възможности за бъдеща кариера, а по-дългото обучение позволява на Кафка да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството. Той се включва в студентски клуб, който организира литературни четения и други подобни начинания. В университета се запознава с Макс Брод, който също учи право, журналиста Феликс Велч, който учи философия, актьора цках Лоуи, който произхожда от ортодоксална хасидска варшавска фамилия и писателите Оскар Баум и Франц ВерфелStach, Reiner (2005). Kafka: The Decisive Years. New York: Harcourt. ISBN 978-0-15-100752-3.. С Макс Брод остават близки приятели до края на живота му. На 18 юли 1906 година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища.
Брод скоро забелязва, че въпреки че Кафка е срамежлив и рядко говори, това, което казва, обикновено е с дълбок смисъл. През целия си живот Кафка е запален читател. Двамата четат „Протагор“ на Платон на оригиналния гръцки език по инициатива на Брод и „Възпитание на чувствата“ на Гюстав Флобер на френски език, по негово собствено предложение. Кафка счита Фьодор Достоевски, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст за негови „истински кръвни братя“. Освен тях той се интересува от чешката литература и също така много харесва творбите на Гьоте.
Работа
На 1 ноември 1907 г. Кафка е нает в застрахователна компания, където работи близо година. Кореспонденцията му през този период показва, че е недоволен от работния график – от 08:00 до 18:00 часа, което прави изключително трудно да се концентрира върху писането, което има все по-голямо значение за него. На 15 юли 1908 г. той подава оставка. Две седмици по-късно намира работа към Института за застраховане от злополуки на работниците в Кралство Бохемия. Работата включва разследване и оценка на обезщетение за телесна повреда на работниците в промишлеността. Злополуки като загубени пръсти или крайници са често срещани поради лошите политики за безопасност при работа по това време. Това важи особено за фабриките, оборудвани с машинни стругове, свредла, рендосачи и ротационни триони, които рядко са снабдени с предпазни средстваCorngold, Stanley (2009). Franz Kafka: The Office Writings. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 978-0-691-12680-7..
Професорът по мениджмънт Питър Дракър счита, че Кафка има принос в разработването на първата гражданска твърда шапка, докато работи в Института за застраховане от злополуки на работниците, но това не е подкрепено от нито един документ от неговия работодателDrucker, Peter (2002). Managing in the Next Society (2007 ed.). Oxford: Elsevier. ISBN 978-0-7506-8505-4.. Баща му често нарича работата на сина си като застрахователен агент работа, извършена само за плащане на сметките. Кафка често твърди, че го презира. Той бързо е повишен и неговите задължения включват обработка и проучване на искания за обезщетение, писане на доклади и обработка на жалби от бизнесмени. Той съставя годишния отчет за застрахователния институт в продължение на няколко години. Докладите са добре приети от неговите началници. Кафка обикновено има време да отдели за литературното си творчество. Баща му очаква той да помогне и да поеме фамилния магазин. В по-късните години болестта на Кафка често му пречи да работи в застрахователното бюро и да пише.
След 1911 г. той открива като забавление представленията на театър на идиш. Този интерес служи и като отправна точка за нарастващото му изследване на юдаизма. Приблизително по това време Кафка става вегетарианец. Около 1915 г. получава известие за военна служба през Първата световна война, но работодателите му в застрахователния институт организират отсрочка, тъй като работата му се счита за основна държавна служба. По-късно се опитва да се присъедини към военните, но поради медицински проблеми, свързани с туберкулозата, с която е диагностициран през 1917 г., е възпрепятстван. През 1918 г. Институтът за застраховане при трудови злополуки му дава пенсия поради болестта му, за която по това време няма лечение и той прекарва по-голямата част от остатъка от живота си в санаториумиSteinhauer, Harry (Autumn 1983). „Franz Kafka: A World Built on a Lie“. The Antioch Review. Yellow Springs, Ohio. 41 (4): 390 – 408. doi:10.2307/4611280. JSTOR 4611280..
Болест и смърт
Ларингиалната туберкулоза на Кафка се влошава и през март 1924 г. той се връща от Берлин в Прага, където членовете на неговото семейство, основно неговата любима сестра, се грижат за него. Той отива на 10 април в санаториума на д-р Хофман в Кирлинг, до Виена, за да се лекуваBrod, Max (1966). Über Franz Kafka. Hamburg: S. Fischer Verlag. и умира там на 3 юни 1924 г. ненавършил 41 години. Причината за смъртта изглежда глад: състоянието на гърлото на Кафка прави яденето твърде болезнено, и тъй като парентералното хранене все още не е разработено, няма начин да го хранятFort, Jeff (March 2006). „The Man Who Could Not Disappear“. The Believer. Посетен на 7 август 2012 г.. Кафка редактира „Гладният артист“ на смъртното си легло – история, чиято композиция започва преди гърлото му да се затвори до степен да не може да поеме никаква храна. Тялото му е върнато в Прага, където е погребано на 11 юни 1924 г. в Новото еврейско гробище„Franz Kafka – Biography“. European Graduate School. 2012. Archived from the original on 15 September 2012. Посетен на 7 август 2012 г.. Кафка на практика е непознат приживе, но не смята славата за важна. Той се издига до славата бързо след смъртта си, особено след Втората световна война. Надгробната плоча Кафка е проектирана от архитект Леополд Ерман.
Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му, писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа – „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), – както и сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му „Писмо до бащата“ (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите „Дневници“ (1983).
Творчество
Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.