Нико̀пол (; ) е град в Северна България. Той се намира в област Плевен на северната граница на България река Дунав. Градът е административен център на община Никопол. По данни на НСИ населението му е .
География Град Никопол е разположен на десния бряг на р. Дунав, на силно пресечен равнинен и хълмист терен. Намира се на 57 km североизточно от областния център Плевен и на 217 km от столицата София. Най-близките български градове са центровете на съседните общини: Гулянци – на 25 km югозападно и Белене – на 34 km югоизточно от Никопол. На отсрещния бряг на граничната река Дунав е румънският град Турну Мъгуреле – на 1 km до пристанището и 7 km до центъра му.
Към Никопол водят два пътя от републиканската пътна мрежа: от запад II-34, посоки Плевен и Гулянци, и от юг II-52, посока Белене и Свищов.
От север градът е естествено ограден от река Дунав, на запад е скалистият бряг на река Осъм, а на изток – стръмният дол на Ерменлуйска река. Най-широк е теренът на юг, към Въбелското плато, но и то е сравнително тясно.
Градът е център на община Никопол, която обхваща селата: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.Полезна информация за населените места в България – гр. Никопол, Мирела.
Землището на град Никопол заема площ от 35,185 km². Съседните селища са: на запад – Черковица, на югозапад – Жернов, на юг – Въбел и на югоизток – Драгаш войвода.
Климатът е умерено-континентален и сравнително влажен вследствие близостта на река Дунав, с горещо лято и студена зима.
История Според археологическите проучвания, най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200 – 100 г. пр. н. е.)
През Римско време По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис – град на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.
Второ българско царство През 1393 г. при завладяването от османските турци на столицата на българското Търновско царство град Търново, българският цар Иван Шишман се намира в силно укрепената Никополска крепост, където заема отбранителна позиция. Така Никопол на практика става българска столица до 1395 г., когато в неравна битка е превзет от турските нашественици. Те убиват Иван Шишман на 3 юни 1395 г. и неговото царство престава да съществува като държава. След падането на Никопол градът става център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) – до 1516 г. и др.
Битката при Никопол от 1396 г. се състои на 25 септември близо до укрепения град и се явява краят на предпоследния голям кръстоносен поход в Средновековието. Поражението на силите, изпратени срещу османците от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан, е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на Константинопол.
В бурните години на залеза на Второто българско царство Калимах и Ян Длугош посочват Никопол като „столица на България“, със стратегическо пристанище. Може би това произтича от факта, че Никопол е последната резиденция на цар Иван Шишман. Никополската крепост е наполовина заобиколена от река Дунав, от изток е защитена от висок хълм, докато останалата част от града е опасана с линия от ниски хълмове. Извън стените на града са вдигнати жилищни колиби. Според сведенията на летописците ѝ, на 16 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди прави опит да разруши крепостните стени, изградени с малки камъни. Скоро кръстоносците изоставят това поради липса на достатъчно обсадна техника и поради отпора на защитниците, командувани от Мехмед бей.Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на XIV и първата половина на XV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301 Тук към кръстоносната армия се присъединява отряд от 4000 влашки войници, водени от Влад II Дракул.Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.296-305
През 1469 г., четвърт век след безуспешния поход на Владислав III Ягело и Янош Хуняди, през Никопол тържествено преминава шествието с мощите на свети Иван Рилски, пренесени от Търново в Рилския манастир.дякон Владислав Граматик, Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител // „Великия панигирик“ / Рилски манастир
Под османско владичество
През периода XV век – XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. През XVI – XVII век, до масовите им изселвания към Тракия, Никополският санджак е основният център на българските павликяни, а след активизирането на католическата пропаганда сред тях през XVII век става център на католическа епископия.
При управлението на султан Мурад IV (1623 – 1640) в Нийболу работи неголяма османска монетарница, в която се секат сребърни акчета.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 139.
През 1738 г. в Никопол населението е преобладаващо турско. Градът започва да запада през XVIII – XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.
Никопол в последните дни на османското владичество е с население около 20 хил. души, от които повечето са турци. Градът има три квартала: турски, български и еврейски, като в българския са построени красива църква и хубаво училище.
Освобождение от османско владичество
По време на освободителната Руско-турската война (1877 – 1878) Никопол е силно пострадал от руските батареи на отсрещния бряг на река Дунав, които с 63 обсадни и полеви оръдия го обстрелват масивно по време на десанта при Свищов, за да отвлекат вниманието на турците. На 15 юни (стар стил) / 27 юни (нов стил) градът е подпален и продължава да гори една седмица. След преминаване на Дунав при Свищов, за превземане на крепостта на Никопол руското командване изпраща Западния отряд от 35 000 души, командван от генерал Криденер. Той настъпва към града с IX Армейски корпус в състав: по 6 полка пехота и кавалерия, 2 бригади и 2 батареи артилерия и 1 сапьорна рота. Силите са разделени на 2 колони: дясната да овладее и задържи с. Въбел и да подпомага главният удар на лявата от запад и югозапад, където противниковата отбрана е най-слаба. Битката започва сутринта на 3/15 юли около 4 ч. Турските войски (около 8500 души под командването на Хасан паша) са заели широк отбранителен фронт на 2 линии в селата около града – от Ерменлуй (Драгаш войвода) чак до Сомовит. Затова лявата колона се разделя на две подколони при с. Дебово: първа – между реките Осъм и Вит през селата Гаурене (Милковица), Сомовит и Черковица и втора – около река Осъм през Муселиево и Джорно (Жернов).
След Гаурене част от първата се отделя и преминава към втората, която овладява последователно с боеве Муселиево и Джорно. Около 14 ч. полковник Иван Тутолмин превзема Сомовит. Сраженията през деня се водят при крайно тежки условия: температурата е над 35 °C, а в околността няма питейна вода. Дясната колона атакува, но напредва по-бавно: от юг превзема редута северно от Въбел и част от Никополския овраг, но го овладява напълно едва в 19 часа, когато турците се прибират в крепостта, а настъплението от югоизток е спряно. Вечерта се прекратяват боевете, но руските войски са превзели първата отбранителна линия на турците и по-важната част от втората като плътно са обсадили града. На сутринта под заплахата от бунт на войската си Хасан паша се предава с целия останал гарнизон. Пленени са 7000 турски войници и изпратени в Букурещ. Придвижващият се към града Осман паша е принуден да се насочи към Плевен. Така на 4/16 юли 1877 г. Никопол е освободен от османско владичество.
Паметници
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 889 българи и 1940 турци.
Политика На изборите за кмет след 1989 г. са получени следните резултати: 1991 – инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57 % срещу Цветан Петров (Народен съюз). 1995 – инж. Иван Дрончев (независим). 1999 – инж. Любен Лаков (БСП) печели на втори тур с 53 % срещу Пеньо Стоянов (независим). 2003 – инж. Любен Лаков (БСП, ПД „Социалдемократи“) печели на втори тур с 64 % срещу Пеньо Стоянов (БЗНС – Народен съюз). 2007 – Валерий Желязков (БЗНС) печели на втори тур с 52,36 % срещу Любен Лаков (БСП). 2011 – Емил Бебенов (БСП) печели на втори тур с 54,23 % срещу Валерий Желязков (ГЕРБ). 2015 – Валерий Желязков (ГЕРБ) печели на втори тур с 51,36 % срещу Емил Бебенов (БСП).Местни избори и национален референдум 2015 2023 – Емил Цеков (БСП)
Икономика
Град Никопол има пристанище на река Дунав. Там е изграден фериботен кей – съоръжение, с помощта на което пътува ферибот до отсрещния град Турну Мъгуреле на румънския бряг и обратно. Корабите правят на ден по 2 курса във всяка посока по 30 минути: от Никопол тръгват в 11 и 17 ч., а от Турну Мъгуреле – в 10 и 18 ч. Заради ферибота е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка пътят Плевен – Асеново – Никопол.
През 1965 година в Никопол е създаден завод за батерии на брега на Дунав. Той е модернизиран през 1984 г., когато е построен нов сграден фонд. През 1998 година е приватизиран от частната компания „Батерия АД“. Ha българския пазар присъства с марката батерии „МАХ“. От 2013 г. заводът е обявен за продажба с лиценз за производство на хлор-цинкови и въглеродно-цинкови батерии, и разработен проект за производство на литиеви акумулатори с капацитет от 20 до 50 Ah и напрежение 3,2 V. С този проект се предвижда заводът да стане единственият по рода си в Източна и Средна Европа.Продават завода за батерии в Никопол през сайт за обяви, money.bg, 02.10.2015 г.Завод/предприятие (фабрика) с проект за ново производство на акумулатори , OLX, 12 януари 2019 г.Проект за монтаж на ново уникално оборудване за производство на литиеви акумулатори в завод „Батерия“ – гр. Никопол, Информация от ел. инж. Максим Атанасов Минков, MAX Colection.