Яков Димов Змейкович (Змейков) е български възрожденец, виден просветен деец в Централните Родопи, развил българското учебно дело в Даръдере (днес Златоград).
Биография Роден е в 1840 година в положкото село Вруток, тогава в Османската империя. Учи в Лешочкия манастир през 1853 година, а по-късно в Скопие (1857) и в Жълтото училище в Пловдив при Йоаким Груев (1861 - 1864).СОУ „Антим I“, Златоград От 1864 до 1867 година е учител в приготвителното училище в Пловдив. След това от 1868 до 1870 година преподава в село Габрово, Ксантийско. От 1870 до 1874 година в съседното Кръстополе, след което от 1874 до 1880 година отново преподава в Габрово.
В 1880 година се установява в Даръдере, където преподава до 1896 година. В Даръдере изхвърля турския и гръцкия език от образованието и преподава единствено на български. Въвежда тържествени беседи, започва да се чества 24 май, създадено е слято девическо училище с учителка Злата Димитрова от Одрин. Жени се за Василка Тенева. Умира в 1913 година.Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането. Смолян, 2001, с. 178-182Родопа, 1925, № 1, с. 5-6; Името му носи улица в Златоград.www.bgmaps.com
Христо Караманджуков пише за Змейкович:
В свое слово за 11 май Змейкович пише за Кирил и Методий:
Галерия
Външни препратки „Яков Димов Змейкович“, статия от Антон Попстоилов, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 53, София, 13 декември 1926 година
Бележки
Категория:Български учители Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Хора от община Гостивар Категория:Починали в Златоград Категория:Ученици на Йоаким Груев Категория:Български имигранти от Македония в Златоград