Гепардът (Acinonyx jubatus) e бозайник, член на семейство Котки. Днес той е единственият представител на род Acinonyx, известен с още четири древни вида.
Ареалът му на разпространение е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Освен тях, малки популации обитават Северна Африка и Иран. Сравнително големият им брой в Намибия става причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“.
Гепардът е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 111 до 145 km/h на къси разстояния (475 m). Although according to Cheetah, Luke Hunter and Dave Hamman, (Struik Publishers, 2003), pp. 37 – 38, the cheetah's fastest recorded speed was 175 km/h. Ускорението му е от 0 до 155 km/h за 5 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Палеонтоложки данни сочат, че той е значително по-дребен и по-бърз от своите предци. Според скорошни генетични проучвания най-близките роднини на гепарда се намират в Северна Америка.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред застрашените видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност – загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни.
Думата Acinonyx, дадена в научното му наименование, има древногръцки произход. Тя е съставена от две думи akin – „неподвижен“ и onyx – „лапа“. Jubatus означава гривест. Думата на английски за гепард е cheetah, произлиза от санскрит citrakāyaḥ и означава „пъстро тяло“ (виж Читал). Тя навлиза в английския посредством хинди.Значение на думата cheetah В България думата гепард навлиза от немски и френски, има латински произход и е резултат на словосъчетанието gattus pardus, означаващо „петниста котка“.
Физически характеристики Дължината на тялото на гепарда достига до 175 – 240 cm, при което на опашката се падат около 75 cm. Теглото му е от 40 до 75 kg.Марков (1988), с. 203 Въпреки че мъжките са по-едри от женските и имат по-голяма глава от тях, липсва ясен полов диморфизъм. Гепардът е котката, чиито белези най-много я доближават до кучетата. Той е пригоден за бързо движение. Краката са тънки, дълги и жилави, а формата на тялото изключително наподобява на тази на хрътката. Главата е малка и заоблена, а тънката и дълга опашка се използва за баланс при преследването на плячката. Козината е къса, жълтеникавокафява до златиста, изсветляваща на корема и врата. Обсипана е с добре оформени черни петна по цялата повърхност на тялото с изключение на местата с по-светла козина. Диаметърът на петната е различен в зависимост от местоположението, но е в рамките на 2 – 3,5 cm. На главата на гепарда се образуват слъзни ивици, които започват от вътрешния очен ръб и се спускат лировидно до горните устни, заобикаляйки носа. Те придават и характерното му „тъжно изражение“. На края на опашката се образуват 5 – 7 черни пръстена, а на върха има кичур бели косми.
Много често гепардът се бърка с леопарда. Разликата с него е, че леопардите са по-тежки, петната имат розетковидна форма и никога на главата не се образуват слъзни ивици.
Анатомични приспособления за бързо бягане Цялото устройство на тялото при гепарда е създадено в резултат на развитие на белези, постигащи бързина при бягане. Еволюцията на вида го е облагодетелствала с постигането на висока скорост за сметка на силата и издръжливостта. За достигане на висока скорост при спринтиране от порядъка 111 – 145 km/h гепардите са развили уникални белези. Те са налагани дълго време за сметка на други. Пример за това е големината на зъбите. Те са малки в резултат на факта, че са с по-малки корени. За бързината на гепарда е необходимо и по-голямо количество кислород. Затова носната кухина е с увеличен размер за сметка на зъбните алвеоли. Така малката зъбна алвеола може да осигури и залавянето на малък зъб. Ноктите не се прибират в лапите, като по този начин играят роля на шпайкове при спринтиране. Стъпалата са покрити с груба люспеста кожа, позволяваща здраво сцепление със земята при бягане. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите – над 100 cm, краката му са с 45 cm по-дълги. Гръбначният стълб е гъвкав и позволява на задните крака при бягане да преминават странично покрай предните. За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, откъдето има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва. Ноздрите са широко отворени, гръдният кош е дълбок, а сърцето, белият и черният дроб са уголемени. Тъмната слъзна линия под очите не разсейва постъпващата светлина и спомага за доброто фокусиране на жертватаBuzzle.com – Cheetah Facts, прочетен на 20.06.2009 г.. Черепната кутия на главата е по-голяма за сметка на лицевия ѝ дял. Гепардът има плоско лице, позволяващо чудесно бинокулярно зрение. Тялото е тясно, дълго и мускулесто. Достигането на висока скорост и поддържането ѝ за кратко разстояние освен предимство има и някои недостатъци. Телесната температура бързо се покачва над 40 °C, а в резултат на разграждането на въглехидратите в мускулите се образува млечна киселина. Заради умората и опасността от прегряване гепардът обикновено не поддържа максимална скорост повече от 470 метра. Това са причините той да не започва да яде веднага, а да си почине за известно време, след като убие жертвата. Възстановяването след спринта е критичен период, в който гепардът е уязвим от други големи хищници и лесно губи улова си.
Издавани звуци Интересен факт е, че гепардите не издават характерния рев, специфичен за големите котки. Въпреки това те издават различни звуци като ответна поведенческа реакция на конкретната ситуация, в която се намират. Могат да се различат следните звуци, които гепардите издават: Чуруликане или цвърчене – този звук се издава от майката и малките, когато те се търсят един друг. Звуците, издавани от малките, са по-тънки и наподобяват на цвърчене от птица. Те се чуват от гепардите на разстояние от 1 km и позволяват майката и малките да се откриват лесно. Хъркане – това е накъсан нисък звук, издаван от възрастни индивиди по време на размножителния период. Звукът може да се разглежда като социална покана на единия към другия, израз на интерес, несигурност или проучване на отсрещния индивид при среща. Ръмжене – това е звук, издаван от гепард в случай на дискомфорт или когато той е изправен пред опасност. Виене – звукът представлява ескалация на ръмженето и обикновено се издава при повишена опасност. Мъркане – това е характерен звук за всички котки. Той е знак на доволство и се издава както от възрастни, така и от малки индивиди. Мъркането се издава както при вдишване, така и при издишване.
Разпространение В наши дни по-голямата част от популацията обитава Африка, но в миналото гепардът е бил широко разпространен и в югозападната част на Азия. Има няколко „островни“ азиатски популации единствено в Иран. По непотвърдени данни все още се среща и на Арабския полуостров. Има данни, че през изминалия век гепарди са наблюдавани и в страни от бившия СССР – Армения, Азербайджан и Туркменистан. Последният случай на забелязан гепард в Туркмения е бил през шестдесетте години на 20 век. Най-голямата гъстота на популацията се намира в страните от Субсахарна Африка – Намибия, Ботсвана, Кения и Танзания.
Днес се приема, че гепардът е напълно изчезнал в 75% от историческите си местообитания. Това е станало в рамките само на последните два века, като през 1900 г. броят на гепардите в световен мащаб е наброявал 100 000 екземпляра. Най-драстично намалява броят им в Азия. Тук той изчезва в резултат на въздействието на няколко фактора, повечето от които са резултат от човешката дейност. В тези местообитания намаляват дивите тревопасни животни, които са плячка за гепарда, урбанизират се естествените му местообитания и не на последно място гепардите са ловувани от местната аристокрация. Голяма част от азиатските гепарди са улавяни живи и опитомявани за домашни любимци. По-устойчива е африканската популация, но въпреки това и тук се наблюдава драстична загуба на местообитанията му. Най-голямо ограничаване на ареала се наблюдава на север от Сахара. Пример за това е рязкото намаляване на гепардите в Алжир.
Местообитание Гепардът обитава открити тревисти пространства като савани и слабо хълмисти полупустини, често се среща в предпланини с глинеста почва. Тези места са благоприятни за начина му на набавяне на храна и възможността за бързо развиване на голяма скорост при преследване на жертвата. За разлика от леопардите, гепардите не обитават планински и гористи райони. Макар че се среща около кратера на Нгоронгоро при сравнително висока надморска височина, това е по-скоро изключение, отколкото правило. Най-широко разпространен е в Намибия, където живеят около 4 – 5 хиляди екземпляра. Въпреки това и тук бъдещето им е несигурно, поради факта че около 17% от загубите на добитък на някои от фермерите се дължи на ловуващия гепард.
Социален живот
След лъвовете, гепардите са най-социалните диви представители на семейство Котки. Женските живеят самостоятелно или заедно с малките си. Мъжките също се срещат поединично, но в доста случаи образуват трайни групи, най-често от три индивида. Някои от групите са съставени от кръвни братя, но има и такива, в които се събират заедно индивиди без родствена връзка помежду си. За разлика от лъвовете, при които мъжките и женските се привързват един към друг и живеят в прайдове, при гепардите това правило не е в сила. В райони, където възможните жертви извършват сезонни миграции, женските гепарди мигрират заедно с тях. Мъжките обаче са строго привързани към дадена територия и се стремят да привлекат вниманието на преминаващите през нея женски. Плътността на населеност при гепардите е от три до десет пъти по-ниска, отколкото при лъвовете, леопардите и тигрите. В Серенгети тя се колебае между 0,7 и 1 на сто, а в някои части на Намибия спада до 0,4 екземпляра на 105 km². Интересен факт е, че в райони на Южна и Източна Африка, където останалите големи хищници са били прокудени или избити от хората, могат да се срещнат големи групи от по 11 – 22 гепардаNowell & Jackson 1996. Wild Cats – Status Survey and Conservation Action Plan. IUCN/SSC, Gland, Switzerland.. Според някои изчисления територията на мъжки гепард в Намибия е средно 2234 km2, а на женски – 3809 km2.General Information about the Cheetah (от „Cheetah Conservation Fund“, 01.08.2009) Много малка част от тази площ обаче се използва интензивно.
Хранене Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. Той ловува само когато е гладен, през 4 – 5 дни. При лов не дебне от засада, а се приближава тихо до жертвата и в подходящ момент бързо се спуска в спринт към нея. Ако бъде забелязан преди това от нея, гепардът бързо се отказва. За разлика от другите хищници, гепардите са активни предимно през деня. Дневният начин на улов предпазва гепарда от конкуренция и срещи с нощните хищници като лъвовете и хиените, които могат да ловуват и малките му. По този начин майката има възможност да пази малките през нощта, когато големите хищници са активни. Гепардът е най-успешният самотен ловец. Неговите атаки са до 71% сполучливи. Като една от възможните причини за тази статистика се посочват тясната специализация и видови особености, осигуряващи възможността за скоростен и резултатен улов. Единствено хиеновото куче е по-успешен ловец. Неговите атаки са до 75% сполучливи, но с тази разлика, че ловът при него е групов.
Нападаните от гепарда животни най-често са малки до средноголеми копитни бозайници под 45 kg: газела на Грант и газела на Томсън, антилопите импала, ориби, брадавичеста свиня. Друга част от тяхното меню представляват някои приземно живеещи птици, като дропли, токачки и дребни бозайници, като зайци.