Рис

Рисът (Lynx lynx), наричан още евроазиатски рис, е хищен бозайник от семейство Коткови. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Д.Златанова, П.Цветков, Е.Цингарска-Седефчева, The lynx in Bulgaria: present conservation status and future prospects (Посетен на 24.07.2010) Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 137 – 138. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.

Физическа характеристика

Евроазиатският рис е най-едрият представител от род Рисове. Дължината на тялото му е от 70 до 130 cm, височината при холката до 65 – 70 cm. Тежи между 12 и 35 kgEurasian Lynx Online Information System for Europe. Description and morphology (посетен на 10.10.2010), като някои сибирски екземпляри достигат до 38 kgEurasian lynx – Lynx lynx. Species Information (посетен на 08.05.2011) и дори до 45 kg.Big Cats – Fearsome lynx. Vital statistics (посетен на 24.11.2012) Обикновено по-едрото и масивно тяло при мъжките е характерен белег за полов диморфизъм. Въпреки това обаче представителите на двата пола от Карпатския подвид са приблизително еднакви. Рисът има силно тяло и високи здрави крака покрити с гъста козина. Козина расте дори между пръстите на лапите. Предните крайници са малко по-къси от задните. Сахалинский зооботаничский парк, Рысь обыкновенная и рысь сибирская (Lynx Lynx Linnaeus, Felis lynx wardi) (Посетен на 20.07.2010) Ноктите са остри, силни, и закривени, представляват перфектен инструмент за залавяне на плячка. Те се прибират над възглавничките на пръстите и по този начин не оставят следа в отпечатъка на лапата. Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Description and morphology (Посетен на 11.08.2010) Ушите са триъгълни, на върха завършват с дълги черни косми наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди, които при възрастните мъжки са по-добре изразени. Красная книга Республики Беларусь, Рысь обыкновенная (Посетен на 20.07.2010) Главата е кръгла, поставена на къса шия, на външен вид наподобява тази на каракала, но муцуната е по-къса. Lynx lynx Linnaeus, 1758 – Рысь обыкновенная Лицевата част на черепа е сравнително къса с масивна долна челюст. Той има 24 млечни зъба.

Зъбната формула е:. Млечните зъби са 24 на брой.

Има сравнително къса (20 – 31 cm) опашка, която завършва с черен връх. Окраската варира от жълтобелезникава до ръждивочервена.Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, второ издание, стр. 197 – 198 Лятната козина е относително къса, рижава до кафеникава на цвят. Представителите живеещи в южните части на ареала имат по-тъмна козина, по-къси крака и по-тънки лапи. Animalzone, Рысь обыкновенная Зимната козина е по-гъста и варира от сива до сребристо-сиво-кафява. По корема, шията и брадичката козината е бяла по всяко време на годината. Кожата по предната част на тялото и краката има множество кръгли черни петна. Броят и разпределението им по тялото е силно променлив. Петната варират по големина, форма и интензивност на оцветяване. Могат да бъдат кръгли, розетковидни, много бледи, в редки случаи дори липсват. Някои животни притежават тъмно кафява лента, която започва от челото и минава назад към гърба. В много случаи се наблюдава тенденция за увеличаване на петната и проявата на по-наситен черен цвят при южните представители на вида.

Произход и еволюция Според редица автори родоначалникът на всички съвременни видове рисове днес е Lynx issiodorensis. Той е населявал Южна Африка и е притежавал общи черти характерни за днешните Фелиди (Felis) и Рисове. Преди около 1,25 млн. години той преминава на север в Северното полукълбо. Предполага се, че в района на днешен Китай съвременният евроазиатски рис се е отделил и се разселва на запад. Достига Европа и постепенно измества обособилия се преди него иберийски рис до границите на Пиренейския полуостров. От населилия се общ предшественик в Северна Америка е произлязъл днешният червен рис, а от ледниково застудяване преди около 200 000 години представители на евроазиатския рис или по древни представители се преселват в Северна Америка. Тук те постепенно еволюират в днешния канадски рис. Bobcat: master of survival. Kevin Hansen. 2007. Oxford University Press, ISBN 978-0-19-518303-0Genetics, paleontology, and macroevolution, Jeffrey S. Levinton, 2001, Cambridge University Press, ISBN 0-521-80317-9

Еволюция на род Lynx

Четирите вида са били приемани за отделни подвидове на риса, разпространени на обширна територия в Северното полукълбо. Днес те са отделени като самостоятелни, като евразийският обитава най-голям ареал и е най-едър от всички. Дълго време родът е класифициран като подрод на настоящия Felis. Поради тази причина и днес в по-стара специализирана литература рисът може да бъде срещнат като Felis lynx като често е описван с обобщените особени белези на известните днес видове. Situation du Lynx du Canada (Lynx canadensis) au Québec (pdf)

Систематика

Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове: ELOIS – Eurasian Lynx Online Information System (Посетен на 20.07.2010) Lynx lynx lynx, Източноевропейски рис (Скандинавски рис, Западносибирски рис, Северен рис). Разпространен в Скандинавия, Източна Европа, Западен Сибир. Lynx lynx carpathicus, Карпатски рис. Първоначално разпространен от Великобритания до Черно море днес се среща в малки области в района на Карпатите и Централна Европа. Lynx lynx martinoi (Lynx lynx balcanicus), Балкански рис. Разпространен на Балканския полуостров. Lynx lynx dinniki, Кавказки рис. Разпространен в Кавказ, Турция и Северозападен Иран. Lynx lynx wardi, Алтайски рис. Разпространен в Алтай. Lynx lynx wrangeli, Сибирски рис. Разпространен в Източен Сибир, Камчатка, Монголия и Манджурия. Това е най-многобройния подвид към който принадлежат около 80% от индивидите. Lynx lynx isabellinus, Хималайски рис (Туркестански рис). Разпространен в Тибет, Тян Шан и други планински райони на Централна Азия. Lynx lynx kozlovi, Байкалски рис (Иркутски рис). Разпространен в Централен Сибир, южно от езерото Байкал. Lynx lynx stroganovi, Амурски рис. Разпространен от Амурска област до Сахалин (Русия). На юг достига до Северна Корея и Североизточен Китай. †Lynx lynx sardiniae, Сардински рис (изчезнал през 1967 г.). В миналото разпространен на остров Сардиния.

Разпространение

Ареалът, който населява евроазиатският рис е сред най-големите обитавани от представител на семейство Котки. Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия. В Европа се среща на Скандинавския полуостров, Естония, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиренеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа през XX век видът е реинтродуциран. Азиатската популация съставлява над 90% от общата численост на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, остров Сахалин, Монголия, Китай, Корейския полуостров, Тибет, и други планини в Централна Азия. Популациите в крайните югоизточни части на Азия и почти цяла Европа са малки и фрагментирани, докато на север остават почти непроменени.

В Азия В Русия популацията на риса е сред най-многочислените. Основната част от тях обитава Сибир като ареалът му достига до Тихия океан включително и остров Сахалин. В европейската част на страната територията на риса преминава към тази от страните във Феноскандия и Прибалтика, а в Азия на юг към централната планинска част на континента. В резултат на изсичането на равнинните гори в Русия границата на ареалът му в страната се е изместил с 200 – 300 km на север.Московский зоопарк, Европейская рысь (Felis (Lynx) lynx lynx) (Посетен на 20.07.2010) В Китай рисът е разпространен в провинциите Гансу, Цинхай, Съчуан и Шънси. В Азия е разпространен и в Иран, Монголия, КНДР, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргистан, Таджикистан, Афганистан, Непал и в планинските области Ладакх и Джаму и Кашмир. Пространствено изолиран е кавказкият подвид Lynx lynx dinniki. Той се среща в страните от Кавказ и Турция.

В Европа В европейските страни най-многочислен е рисът в страните от Скандинавския полуостров и Прибалтика, следван от района на Карпатите, Алпите, Далмация и накрая Балканите. В останалите части на континента рисът е изчезнал в резултат на избиването му от хората или се среща рядко с нестабилни популации. В района на Пиренеите в миналото ареалът се е застъпвал с този на иберийския рис. Във Великобритания рисът е изчезнал преди около 4 хил. години, The bone-man's legacy. New Scientist, 11 август 2007, стр. 48 – 49 а в Белгия и Холандия през Средновековието. В Германия последният рис е забелязан през 1850 г., във Франция през 1900 г., а в Швейцария през 1915 г. В Италия видът изчезва в началото на двадесети век, но малка популация успява да се запази и до днес в централната част на страната. Тук на остров Сардиния изчезва и един от съвременните подвидове на вида.

Популацията на Скандинавския полуостров в средата на XX век значително намалява, но благодарение на защита и контролиран лов се увеличава. През 2008 г. във Финландия рисовете наброяват около 2000. Това е и страната с най-многобройна популация в Европа. В Швеция рисовете са около 1400 през 2006 г., а в Норвегия са около 409 – 439 броя.

В Прибалтика най-многочислен е видът в Естония. През 2001 г. наброява около 900 индивида. През 2005 г. рисовете в Латвия наброяват 700, разпространени в Курландия и Видземе. В Полша през 2005 – 2006 г. популацията на риса била малко над 100 индивида.

В района на Карпатите Румъния е страната с най-голяма численост на риса. Тя се доближава до тази на Финландия. В Словакия се среща основно в националните паркове на страната на надморска височина 800 – 1000 m. В Чехия видът почти изчезва, но благодарение на интродукция от Словакия днес наброява около 65 до 105 индивида.

Рисовете в района на Юлийските Алпи и Динарските планини наброяват около 130 – 200 представители. Видът е бил на границата на изчезването, но благодарение на интродукция през 1973 г. от Словакия числеността му се запазва и остава сравнително стабилна. Днес рисовете в Словения наброяват около 40, в Хърватия 40 – 60, а в Босна и Херцеговина повече от 50.

Балканската популация на риса е разпространена в Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония и вероятно Гърция и България. Предполага се, че наброяват около стотина като основната част от балканския рис обитава района на Западна Македония и Албания.

В България