Никола Костадинов Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 311.
Биография
Никола Коларов е роден на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от Град, Царевоселско. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София 2013, с. 49. Завършва гимназия в Дупница, където основава младежко културно-просветно дружество. Като председател на дупнишкото дружество е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България през май 1923 година. През октомври на Първия конгрес на СММКПО е избран за секретар на съюза и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз в Париж. В 1928 година е избран за секретар на ММС.
По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров на 7 юни 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Редактира органа на ММС „Жон Маседоан“, който излиза през 1931 – 1932 година в Париж. В 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София. В 1941 година става доцент.
В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства. Член е на Македонския научен институт. От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации.
След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“ в 1943 година. Женен е за Бойка Развигорова, дъщеря на Мише Развигоров.
След Деветосептемврийския преврат се укрива. В 1945 година е осъден задочно от така наречения Народен съд на 10 години затвор в процеса срещу журналистите. На 1 юли 1946 година получава задочна присъда и в Югославия. Коларов живее 12 години в църковното стопанство край село Крумово, Асеновградско, където работи под чужда самоличност, със знанието и съдействието на патриарх Кирил. През 1956 година Държавна сигурност го залавя и Коларов е изпратен в Старозагорския затвор, а след две години в лагера Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по случай годишнината от преврата на 9 септември. Умира от инфаркт след 4 месеца, на 2 февруари 1961 година. На погребението му присъстват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил Български.Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 433 – 434.
Неговата роднина – Ралица Коларова, е председател на МПО „Даме Груев“ (Индианаполис) от 2022 година.
Външни препратки Мара Бунева – живот и подвиг. Слово на Никола Коларов Хаджийски, Иван. Никола Коларов Никола - Обществен живот и творческа дейност. Македонски преглед, 2003, кн. 3. "От Ньой до свободата на Македония", София, 1933 година
Бележки
Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български общественици от Македония Категория:Български издатели на вестници Категория:Български юристи Категория:Преподаватели в УНСС Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Български публицисти Категория:Български журналисти Категория:Дейци на ВМРО Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Михайловисти Категория:Дейци на СММО Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Лагеристи в Белене Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Кметове на Пловдив Категория:Царевоселчани Категория:Родени в Дупница Категория:Починали в София Категория:Починали от инфаркт на миокарда Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Погребани в Централните софийски гробища