Сръбската латиница или Сръбската латинска азбука е редом със сръбската кирилица една от двете стандартизирани азбуки за сръбския език.-{Правопис српскога језика, Митар Пешикан, Јован Јерковић, Мато Пижурица, Матица српска, Нови Сад, Завод за уџбенике и наставна средства, Београд, 2000. ISBN 86-17-07217-2 стр. 13.}- Наименованието ѝ е абецедом (от първите четири букви на латиницата) или по-народно - гаица, по името на Людевит Гай, който сключва с Вук Караджич през 1850 г. Виенския договор, сложил формалното начало за обединението на сръбския с хърватски език в общ - сърбохърватски език.

Предистория Писмеността у сърбите възниква едновременно с тяхото покръстване (което е мъчителен и продължителен процес) и възприемане на старобългарския кирило-методиевски богослужебен език, прераснал впоследствие в църковнославянски. С началото на книжовния процес по преписването на първите черковни книги в сърбохърватските земи, техният старобългарски език (т.нар. staroslovenski jezik на сръбска латиница) започва да се мени под влияние на живата народна сърбо-хърватска реч. Променяли са се звуци и букви, а след време и цели думи и форми. По този начин от XIII век възниква т.нар. сръбска редакция на старобългарския език (кирилска), на която са преписвани старобългарските паметници в сръбските земи. Съвременните лингвисти приемат, че по този начин се слага началото на сърбо-хърватския книжовен език, а първия писмен паметник на него е Мирославовото евангелие.

История Сръбската латиница е кодифицирана в началото на 19 век от Вук Караджич, редом със сръбската кирилица. Към 2011 г. по силата на конституцията на Република Сърбия от 2006 г. за служебна употреба на сръбския език в страната се използва сръбската кирилица, докато употребата на всички останали езици и азбуки се урежда със закон.

Като първооснова на Вуковата латиница е ползвана словенската латиница. През 1827 г. Вук Караджич издава първия сръбски буквар на латиница. От 30-те сръбски латински букви, 29 са идентични със сегашните. Вуковата латиница с някои изменения въведени от Джуро Даничич и Людевит Гай е в сила до днес. Първото сериозно изменение в сръбската латиница е от годината на обявяване на Кралство Сърбия в Жича – 1882 г., когато след смъртта на Даничич излиза неговия Речник на Югославската академия на изкуствата и науките, редактиран за последно непосредствено преди смъртта на автора.

Употребата на сръбска латиница е типична за книжовното ѝ гнездо – Дубровник, и съседната нему Херцеговина. Оттук тя се е разпростряла и в западна Сърбия с Белград и главно Войводина. По времето на Югославия, сръбската кирилица е една от двете официални азбуки, което правило продължава да е в сила и за Сърбия до 2006 г., когато е приета новата конституция на страната.

Сдружението за защита на кирилицата от Нови сад намира, че сръбската латиница е изкуствено привнесена под влиянието на идеологията, за да се получи днес тази сръбската двуазбучност, и тази идеология която е съдействала за налагането на сърбите на латиницата винаги е била насочена срещу сръбските национални и културни интереси. По тази причина сръбската кирилица е била и винаги пренебрегвана по времето на Югославия. Днес около 80% от рекламните надписи в Белград са на сръбска латиница, който факт защитниците на противната теза изтъкват в своя защита и в подкрепа на продължаващата употреба на сръбската латиница.

В началото на ХХ век сърбохърватският език се приема за единен книжовен език и по времето на Кралство Югославия се провежда политика към налагането на единен общ език на всички народи в бивша Югославия – сърбохърватския, който според някои политизирани езиковеди следвало да се нарича и сърбо-хърватско-словенски (по това време официалната позиция на югославските власти е, че македонските българи говорят на сръбски диалект).

След Втората световна война, в Титова Югославия конституцията на страната от 1946 г. е прочетена четири пъти – на словенски, хърватски, македонски и сръбски. Първите два официални езика имат вариант само на латиница.

През 1960 г. в Югославия е извършено нормиране на общия език като сърбохърватски и хърватскосръбски за Хърватия и Босна и Херциговина. От времето на разпадането на бивша Югославия започнало през 1990 г. е налице тенденция за отделяне и пълна самостоятелност на хърватския от сръбския език – главно на основата на разликите в областта на фонетиката и лексиката между двете наречия.

Конституцията на Съюзна република Югославия от 1992 г. регламентира сръбския език с екавски и йекавски изговор в комплект с латиницата като официален. През 1996 г. декларацията Slovo o srpskom jeziku предизвиква бурна обществена реакция поради крайния си национализъм и се приема от сърбите като своеобразен отговор срещу хърватизацията в Хърватия и Босна и Херцеговина от 90-те години на ХХ век. Появява се сръбски Закон за служебната употреба на езика, който прави задължителна употребата само на екавски изговор и само на кирилска графика. Неспазването му предвижда глоби до 10 хиляди динара. Този нормативен акт е отменен по-късно, защото противоречи на Конституцията на Съюзна република Югославия.

От 1990 г. в Сърбия е постановена употребата на сърбохърватски с кирилска графика, а латинската е за служебна употреба. Приетият през 2003 г. Закон за образованието постановява училищната документация да се води на сръбски език с кирилска графика, без да забранява изрично латиницата.

В Черна гора се пише на черногорски сръбски с кирилски и латински букви. Изкуствено възстановения за черногорски местен Зетско-южносанджакски говор използва кирилска графика, а в Стара Херцеговина се пише на латиница.

Словенците и хърватите употребяват само латиница на сърбохърватски. В Босна и Херцеговина по силата на Дейтънското споразумение от 1995 г. се узаконени три езика, произлезли от официалния допреди това сърбохърватски: сръбски екавски кирилски вариант и два йекавски латински. Конституцията на страната регламентира три служебни езика – босненски, хърватски и сръбски.

Противоречия Сръбската двуазбучност поражда редица проблемни казуси сред сръбското общество днес. В тази връзка присъдата на сръбския неонацистки лидер на партията „Национален строй“ Горан Давидович е отменена, защото материалите по съдебното дело са изготвени на сръбска латиница, а съгласно новата сръбска конституция, те е следвало да бъдат изготвени на сръбска кирилица. По същата причина са касирани и местните избори в Нови Сад, Войводина, защото избирателните списъци са били изготвени на сръбска латиница, която се възприема от обикновените сърби като „хърватско писмо“ G. Selvelli. Su alcuni aspetti ideologici dei sistemi di traslitterazione degli alfabeti cirillici nei Balcani . Studi Slavistici XII (2015). pp. 159–180..

Източници

Външни препратки Кирилицата е по-подходяща от латиницата

Категория:Латиница Категория:Сръбска азбука