Бенетон () е бивш конструктор от Формула 1. Основан е през 1986 година от италианската дизайнерска компания Бенетон.

През 2001 година тимът става собственост на френския автомобилен концерн – Рено.

От Толеман до Рено През 1985 г., Тед Толеман изпуска талантливия пилот от Бразилия – Аертон Сена и се разделя с доставчиците на гуми за екипа му от Формула 1 – „Толеман“. В този тежък момент пристига предложение за закупуване от Бенетон – компания, търгуваща с текстил и мода. За да не загуби всичко, Тед продава тима и „Толеман“ се превръща в „Бенетон Ф1“. В началото тимът е сравнително посредствен, понякога печели пол-позишън, понякога завършва в зоната на точките.

През 1986 г., Герхард Бергер донася първата победа за тима в състезанието за Голямата награда на Мексико, при това в списъка на финиширалите пилоти са Ален Прост със своя Макларън, Сена с Лотус и пилотите на Уилямс.

През следващите години тимът не успява да заеме място по-високо от трето в класирането. Въпреки това болидите на Бенетон са едни от най-добрите, ако не се брои превъзходството през тези години на болидите на Уилямс и Макларън. Проблемите идват предимно от двигателите „Форд“, които не успяват да направят нещо ново и революционно. А знаменитият Косуърт (Cosworth) DFV все повече остарява и става неконкурентоспособен. Въпреки трудностите, през 1994 година тимът стига до световната титла на Михаел Шумахер с двигател разработка на Форд – Зетек.

Преломният момент за съществуванието на „Бенетон Ф1“ е сключването на договор за доставка на двигатели с Рено. Производител с традиции в този спорт, световен шампион от предната година с тима на Уилям, Рено с готовност решават да доставят двигатели на още един тим, участващ в надпреварата. Бенетон добавя към името на тима и към зелено-белия цвят и синьото лого на Рено.

Успехите, достигнати до обвързването на Бенетон с Рено са свързани с три значими фигури в автомобилния спорт: Флавио Бриаторе – дошъл през 1989 година от щатския филиал на Бенетон Джон Бърнард – дизайнер на шасита Михаел Шумахер – дошъл от Джордан

Решителните ходове Бриаторе предприема през 1991 година, когато тимът вече има успехи – 1989 г. Нанини печели в предпоследния кръг, а дошлият в тима през 1990 година трикратен световен шампион Нелсън Пикет печели още два приза. През 1991 година Пикет застава още веднъж на най-високото стъпало.

В началото на 1991 година е привлечен един от най-перспективните дизайнери на шасита за Формула 1 – Джон Бърнард. Създаденото от него шаси променя завинаги вида на болидите.

Флавио Бриаторе и шефовете на тима примамват талантливия Михаел Шумахер, пилот на Джордан Гран При, само четири дни след състезанието му в белгийското Гран При. Следват скандали и многобройни и дълги съдебни спорове, но Михаел остава в „Бенетон“. За съекипник на Шумахер е привлечен Мартин Брандъл.

Пред сезон 1993, в тима не достигат пари за закупуването на скъпоструващи електронни компоненти и тимът поизостава не само от пилотите на Уилиамс, но и от Аертон Сена, който предишната година в много случаи изостава от Михаел. Единствената победа на Шумахер идва на Ещорил в Гран При на Португалия.

Така настъпва триумфално-скандалната 1994 година. Срещу тима са заведени три дела от ФИА: Първото – За неподчинение на решение на маршалите и неспиране на състезанието при развят черен флаг – Михаел Шумахер – лишаване от състезаване в Гран При на Великобритания; Второто – За прекалено износена дъска на пода на болида – Лишаване от участие на Михаел Шумахер в Гран При на Белгия; Третото – По подозрения в използване на нелегална електроника в болида на Михаел Шумахер – обвиненията остават недоказани и санкция не последва.

Върхът на всичко обаче е ударът на Михаел Шумахер с Деймън Хил в решителното състезание за Гран При на Австралия, на пистата Аделейд. Все пак Шумахер става шампион.

Следва значително по-спокоен и още по-успешен сезон за тима. Отново не се минава без дисквалификации. След ГПри на Бразилия, пробите с гориво на Михаел Шумахер и Дейвид Култард се оказват различни от заявените преди състезанието и те са дисквалифицирани. Борбата на Шумахер и Хил продължава през цялата година. На два пъти те отново се сблъскват – на Силвърстоун и в Италия, но санкции не последват. Тимът печели и титлата при конструкторите, благодарение на победата на Джони Хърбърт на Силвърстоун. Пилотските качества на Михаел са без конкуренция, но при болидите не е така. Уилямс е най-добрият болид, въпреки проблемите при преминаването от стария наведен нос към повдигнатия – копирано от всички тимове от Бенетон 191.

Тогава се случва вторият преломен момент в тима, от чийто последствия тимът не успява да се отърси. В края на 1995 година Шумахер подписва договор с италианската легенда Ферари, сядайки в болида на френската надежда Жан Алези, който от своя страна преминава в Бенетон-Рено, заедно със съотборника си – австриеца Герхард Бергер, който прави повторно завръщане в Бенетон. Общите им усилия обаче не са достатъчни, за да постигнат това, което постига Михаел. Тимът не печели нито една победа, въпреки че Алези многократно е на крачка да го направи, оставайки трети в класирането при конструкторите.

Трети завършват и следващия сезон, като тимът печели веднъж в Германия. В края на сезона Бергер се пенсионира, Алези също напуска, но в посока Заубер.

Фамилия Бенетон решава да промени нещо и уволнява Бриаторе, замествайки го с човек съвсем нов за Формула 1 – Дейвид Ричардс, мениджър на шампиона от Световния рали шампионат Субару. За пилоти са наети италианският пилот Джанкарло Фисикела и австрийският тест пилот на тима Алекс Вурц. Да обнови шампионския болид е нает Ник Вурт. Сезон 1998 обаче е провал. В края на годината Дейвид Ричардс е уволнен и неговото място заема силната ръка на фамилията – Роко Бенетон. С Дейвид тимът заема пето място, с Роко – шесто. Проблемите вероятно са свързани и с отказването на Рено от Формула 1 и спирането на парите за подобрения на 10-цилиндровия агрегат. Той започва да се произвежда от „Мекакром“, после преминава в „СуперТек“, основано от същия Флавио Бриаторе през 1999 година. Двигателят остарява и не успява да настигне конкуренцията на Ферари и Мерцедес.

Със завръщането на Рено във Формула 1 и закупуването на тима от френския производител, в тима се завръща и Флавио Бриаторе. През 2000 г. идва достоен заместник на Джон Бърнард – Майк Гаскойн, който поставя основите за успешното представяне на Рено във Формула 1 през следващите години.Бисер Тодоров – „От Толеман до Рено“, 2003 година, за Club F1

Статистика Световни шампиони при пилотите

Година Пилот Двигател Гуми 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд Гудиър 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Гудиър

Световни шампиони при конструкторите

Година Конструктор Двигател Гуми 1995 Бенетон Рено Гудиър

Пилоти участвали за Бенетон N Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми 17 Бенетон 260 27 15 36 851,5 102 N Пилот Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми 1 Михаел Шумахер 68 19 10 23 303 38 2 Нелсон Пикет 32 3 – – 70,5 7 3 Герхард Бергер 46 2 1 5 65 6 4 Джони Хърбърт 24 2 – – 50 4 5 Алесандро Нанини 46 1 – 2 65 9 6 Тео Фаби 32 – 2 2 14 1 7 Жан Алези 33 – 1 2 83 13 8 Джанкарло Фисикела 66 – 1 – 55 7 9 Александер Вурц 52 – – 1 26 1 10 Роберто Морено 13 – – 1 14 1 11 Тиери Бутсен 32 – – – 43 6 12 Мартин Брандъл 16 – – – 38 5 13 Рикардо Патрезе 16 – – – 20 2 14 Йос Верстапен 10 – – – 10 2 15 Емануеле Пиро 10 – – – 2 - 16 Дженсън Бътън 17 – – – 2 - 17 Джей Джей Лехто 6 – – – 1 -

Двигатели доставяни за Бенетон N Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми 1 Форд-Косуърт 128 14 6 19 481,5 60 2 Рено 67 12 6 13 282 34 3 БМВ 16 1 2 3 19 2 4 Плейлайф 49 – 1 1 69 6

Гуми доставяни за Бенетон N Гуми Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми 1 Гудиър 25 12 31 90 2 Пирели 2 2 4 5 3 Бриджстоун – 2 1 6 4 Мишлен – – – 1

Победи на Бенетон във Формула 1 N Пилот Двигател Гуми Голяма награда Писта Статистика 1 1986 Герхард Бергер Бенетон-БМВ П Мексико Херман Родригес Статистика 2 1989 Алесандро Нанини Бенетон-Форд-Косуърт Г Япония Судзука Статистика 3 1990 Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт Г Япония Судзука Статистика 4 1990 Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт Г Австралия Аделаида Статистика 5 1991 Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт П Канада Жил Вилньов Статистика 6 1992 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Белгия Спа-Франкоршамп Статистика 7 1993 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Португалия Ещорил Статистика 8 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Бразилия Интерлагос Статистика 9 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Пасифика Аида Статистика 10 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Сан Марино Имола Статистика 11 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Монако Монте Карло Статистика 12 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Канада Жил Вилньов Статистика 13 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Франция Маникур Статистика 14 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Унгария Хунгароринг Статистика 15 1994 Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г Европа Херес Статистика 16 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Бразилия Интерлагос Статистика 17 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Испания Каталуня Статистика 18 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Монако Монте Карло Статистика 19 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Франция Маникур Статистика 20 1995 Джони Хърбърт Бенетон-Рено Г Великобритания Силвърстоун Статистика 21 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Германия Хокенхаймринг Статистика 22 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Белгия Спа-Франкоршамп Статистика 23 1995 Джони Хърбърт Бенетон-Рено Г Италия Монца Статистика 24 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Европа Нюрбургринг Статистика 25 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Пасифика Аида Статистика 26 1995 Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г Япония Судзука Статистика 27 1997 Герхард Бергер Бенетон-Рено Г Германия Хокенхаймринг Статистика

Външни препратки United Colors of Benetton

Източници

Категория:Конструктори от Формула 1 Категория:Автомобилен спорт във Великобритания Категория:Автомобилен спорт в Италия Категория:Основани в Италия през 1986 година