Никифор I () е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815 г.
За заслугите си в борбата с иконоборците е канонизиран. Запазени са няколко съчинения на патриарх Никифор I, от които за българската история са особено важни Хронография и Кратка история.
Биография Роден е по времето на императора-иконоборец Константин V Копроним.
Започва своята кариера в държавния апарат, като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина Атинянката през 787 г. църковен събор, целящ прекратяването на иконоборската политика поддържана от предшествениците й в последните 60 години. След това напуска своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий I (806 г.), Никифор е избран за вселенски патриарх, но е снет от длъжност (през май 815 г.) от император Лъв V Арменец, с когото влиза в конфликт, заради подновяването от него на иконоборството. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, Никифор е изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“.
Бележки
Литература
Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86 Творения святого отца нашего, Никифора, архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.
Категория:Византийски светци Категория:Православни светци Категория:Вселенски патриарси Категория:Светци от Анатолия Категория:Архиепископи от 9 век Категория:Християнски светци от IX век Категория:Византийски историци Категория:Извори за българската история