Търго̀вище (до 1934 г. – Ескѝ Джумая̀)Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989. е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на община Търговище и област Търговище. По данни от НСИ населението на града е .
География Местоположение Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 318 km североизточно от столицата София, на 285 km от Пловдив, на 149 km от Бургас, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (121 km) и Русе (101 km), както и големи икономически центрове, като Шумен, Търново и Русе, го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокият релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Географските координати на града са 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение спомага градът да се оформи като оживен пазар.Селски туризъм в град Търговище // Bgglobe.net
Климат
В центъра на града до площад „Независимост“, върху висока жилищна постройка е разположен Градския часовник с електронни табели, който показва часът и температурата. Поставен е на 9 септември 1981 г., върху сградата на бившия градски универсален магазин. Той е конструиран от инженерът-физик Мирослав Мирчев след близо година доброволен труд, и изработен през 1983 г.
Административно деление
Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони. + КартаКвартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони Жилищни комплекси Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1 Квартали Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Калково, Малчо Малчев, Център Паркове Боровец, Борово око, Градска градина, Гробищен парк, Роден кът, Свети Иван Рилски, Юкя Вилни зони Аврамови лозя, Драката, Кованлъка, Серсема, Чокята, Юкя
Квартали и жилищни комплекси
Паркове
През 1932 г. е създаден парк „Борово око“. В края на 1970-те години е изграден парк „Роден кът“.
Вилни зони
История
Древност Археологически разкопки в района на Търговище разкриват богата многовековна история, основно място в която заема обособената материална култура „Поляница“ от V-IV хилядолетие пр.н.е. Разкрити са девет селищни могили: Селищна могила Текето, населявана през халколита, разположена върху невисоко плато на 3,5 км югоизточно от града в квартал Кос, между реките Калайджи дере и Умник. Селище от неолита, разположено на 3,5 км югоизточно от града южно от селищната могила Текето. Селище от халколита, разположено в квартал Михаил Петров. Селище от ранния неолит, наречено „Поляница – платото“, разположено на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова. Селищна могила „Поляница – платото“, населявано трайно през ранния, средния, късния халколит, ранножелязната и късносредновековната епоха. Осем жилищни хоризонта с дебелина на културния пласт 3,5 м със специфини находки идолна пластика. Могилата е разположена на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. На 200 м северозападно от селищната могила се намира некропол от ранния и средния халколит. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова. Селищна могила Търговище – Гарата – датирана от халколита, разположена на 0,5 км североизточно от града, на брега на река Врана, вляво от шосето за Шумен, с диаметър около 100 м и височина 10 – 12 м. Идентифицирана от Васил Миков. Селищна могила Омуртаг, от средния и късния халколит, разположена южно от града, вляво от шосето за Омуртаг на брега на река Врана. Съставена е от 4 жилищни хоризонта. Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 2 м, разположена на 2 км югозападно от квартал Михаил Петров в горичката, вдясно от черния път. Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 4 м, разположена на 3 км северозападно от кв. Михаил Петров.
Античност Археологическите сведения в района на днешния град доказват останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.) и селище от римската епоха (II-IV век). От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. Земите на Търговищка област, както и териториите на цялата днешна Североизточна България са населени от многобройните гетски племена. В средата на V в. пр.н.е те са част от състава на Одриското царство, по-късно са съюзници на Александър Македонски, а през III–I в. пр.н.е живеят самостоятелно. На територията на Търговищка област са открити многобройни находки съдържащи тракийско въоръжение. В началото на I в. Римската империя завладява Балканския полуостров, а земите на днешна Търговищка област влизат в състава на провинция Долна Мизия. Античните автори не са отбелязали градове в Търговищкия регион, но с оглед значителните размери на селищата край селата Горско Абланово и Ковачевец и откритите там археологически материали, може да се твърди, че те са имали градски облик.Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
Средновековие Археологическите сведения доказват останки от селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (дн. Великотърновско) и Марцианополис (дн. Варненско). През 5-и и 6 век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. Император Юстиниан строи редица крепости и стени по тези места. Днешният Търговищки проход през средновековието е обезпечен от подобно укрепление на пътя между Долна Мизия и Тракия. В най-високия край на късноантичната крепост са открити останки от църква от V век, която изглежда продължава да се използва и през Средновековието.
Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта Сборище. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла в Търговищкия проход, вместо наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т.е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9 век. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през 9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци върху камъните. Този надпис, открита амфора със символа на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров, директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис в народните предания. Напълно възможно е през юли 811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава.
Османо-турски период От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.
Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това градът станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в националноосвободителното движение.
Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:
Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че той е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските.
През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов (Куруто) – знаменосец на Ботевата чета.
Освобождение С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 души. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.
В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:
Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Казимир Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си.www.traditsiya.com
Следосвобожденски период (1878 – 1944)
През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.
Население Брой и динамика Според последното преброяване през 2021 г. населението на града е 33 401 души (или 68,06% от населението на общината и 34,03% от населението на областта.).